Решение № 2642 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330102519 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Р. П., ЕГН ********** от гр. ****** против „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, предвидена в договор за паричен заем №*******г., сключен между страните, на основание противоречие с добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на член 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за паричен заем № ******г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 200, 00 лева, за срок от 12 седмици, при годишен процент на разходите – 449,11 %.

Съгласно член 6 от договора, договорът за заем е следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл.10, ал. 2, т.1 от ОУ към договора и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ на договора за заем се дължи неустойка по чл.8 в размер на 77,86 лева, която следва да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Счита, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в 1 противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Неустойката имала санкционен характер, но поставянето на условието за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане па поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създавало значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Ето защо се иска прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в чл. 8 от договора за паричен заем № ********г., сключен между страните, на основание противоречие с добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на член 19, ал. 4 от ЗПК.

От ответника е постъпил писмен отговор в срока по член 131 ГПК, с който оспорва основателността на иска. Сочи, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР, тъй като се касаело за поето задължение при неизпълнение на задължение по кредита.

Възразил е за прекомерността на адв. възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, че на 13.11.2023 г. е сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който ответникът, заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 200 лв., която следвало да се върне на 12 седмични погасителни вноски, с падеж на първата от тях – 20.11.2023 г. и на последната – 5.02.2024г. Уговорен бил месечен лихвен процент от 3,340 %, ГПР от 49,11 %, като общата дължима сума за плащане била в размер на 210,14 лв. , както и че в чл.6 от договора било уговорено и задължение за обезпечение с гарант /и, отговарящ/ на условията на чл. 10, ал. 2,т. 1 ОУ и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемополучателя: ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като при неизпълнение на това задължение съгласно член 8 се дължи неустойка от 77,86 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

Неустойката е нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а предвиденото в чл. 8 парично задължение в размер на 77,86 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на 2 допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Освен това сумата от 77,86 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката, като скрита добавка към възнаградителната лихва.

Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че предвидената чл.8 от договора сума, не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора. Така посоченото е основание за прогласяване на клаузата за нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото се доказа ищецът да е заплатил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, които следва да се присъдят. Претендира се от процесуалния представител на ищеца – адв. Г. Г. М. от ПАК и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, а.1, т. 2 от ЗАдв, като в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за неустойка, предвидена в т. 8 от сключения между А. Р. П., ЕГН ********** от гр. ******** като заемател, и „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, като заемодател, договор за паричен заем № ******г, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на А. Р. П., ЕГН ********** от гр. ****** сумата от 50 лв. разноски пред районния съд за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на адв. Г. Г. М. от ПАК на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 300 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство на А. Р. П., ЕГН 3

********** в производството по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4