Решение № 1004 от 25.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Варна, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110101946 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „И. ф.“ ООД твърди, че по силата на Договор за цесия от 30.11.2022 г. „П. и. б.“ АД му е прехвърлило вземанията си по Договор за банков кредит № 014LD-R-003248 от 29.11.2013 г., сключен с ответника Д. Б.

Г.. Излага, че въз основа на посочения договор банката е предоставила на ответника кредит в размер на 780 евро. Съгласно Раздел II, т. 4 от договора кредитополучателят дължи заплащането на годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с 10.01 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 7.99 %. В Раздел II, т. 10 от договора е предвидено, че неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент по чл. 4 плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Ищецът заявява, че отпуснатият кредит е усвоен на 02.12.2013 г. по банкова сметка на кредитополучателя, а уговореният краен срок за погасяването му е изтекъл на 15.11.2020 г.

Ищецът сочи, че размерът на непогасените вземания по договора за кредит е, както следва:

- 776.93 евро – главница по Договор за банков кредит № 014LD-R003248 от 29.11.2013 г.;

- 542.77 евро – договорна лихва, начислена по договора за кредит за 1 периода от 15.04.2014 г. до 15.11.2020 г.;

- сумата от 603.75 евро – наказателна лихва по договора за кредит за периода от 16.07.2014 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 17.12.2020 г.

Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в полза на „П. и. б.“ АД са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че Д. Б. Г. дължи на „И. ф.“ ООД, в качеството на частен правоприемник на „П. и. б.“ АД по Договор за цесия от 30.11.2022 г., следните суми:

- сумата от 776.93 евро – главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-003248 от 29.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 18.12.2020 г. до окончателно изплащане на задължението;

- сумата от 542.77 евро – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 15.04.2014 г. до 15.11.2020 г.;

- сумата от 603.75 евро – наказателна лихва по договора за кредит за периода от 16.07.2014 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 17.12.2020 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 16395/2020 г. по описа на ВРС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 16395 по описа 2020 г. на ВРС , се установява, че в полза на „П. и. б.“ АД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК ищецът, в качеството си на частен правоприемник по договор за цесия, сключен със заявителя, е предявил иск по чл. 422 ГПК

С исковата молба е представен договор за цесия от 30.11.2022 г. /л. 1425/, по силата на който „П. и. б.“ АД е прехвърлило на „И. ф.“ ООД свои вземания по договори за кредит, подробно описани в Приложение № 1 към договора за цесия. Приложението е приобщено към писмените доказателства по делото /л. 28-29/, като вземанията по процесния договор за кредит са описани под № 802. Цедентът е издал в полза на ищцовото дружество потвърждение за извършената цесия и го е упълномощил да уведоми всички длъжници за прехвърлянето на вземанията /л. 26/. Ищецът прилага и уведомление за прехвърляне на вземанията по Договор за банков кредит № 014LD-R-003248 от 29.11.2013 г., адресирано до ответника Д. Г..

Ищецът е представил процесния Договор за банков кредит № 014LD-R2 003248 от 29.11.2013 г. /л. 5-6/, сключен между „П. и. б.“ АД и Д. Г., както и погасителния план /л. 7-8/ и общите условия /л. 9-11/ към него. Видно от съдържанието на договора, банката се е задължила да предостави на ответника сума в размер на 780 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг договор за банков кредит. В т. 4 е предвиден годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта, като е отразено, че към датата на сключване на договора приложимия БЛП е в размер на 7.99%. Съгласно т. 5 към датата на сключване на договора годишният процент на разходите възлиза на 21.93 %. Страните са договорили, че при забава в плащанията по договора за кредит просрочените вноски се олихвяват с договорения в т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа /т. 10/. В погасителния план подробно са описани дължимите вноски по договора за кредит, като падежът на последната от тях е на 15.11.2020 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано.

От същото се установява, че заемната сума в размер на 780 евро е усвоена от кредитополучателя на 02.12.2013 г. по посочената в договора за кредит разплащателна сметка. В т. 3 от заключението се съдържа справка относно извършени плащания от ответника в общ размер от 69.43 евро, от която става ясно, че последното плащане е извършено на 09.06.2015 г. и след тази дата не са погасявани каквито и да било суми по кредита. Вещото лице е посочило, че към датата на изготвяне на заключението размерът на неиздължената плащания по кредита е, както следва: 776.93 евро - главница и 542.77 евро договорна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 15.11.2020 г. Изчислено е, че за исковия период от 16.07.2014 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 17.12.2020 г. незаплатеният остатък от дължимата наказателна лихва по договора за кредит възлиза на 590.17 евро, с уточнението, че за периода от 16.07.2014 г. до 14.03.2015 г. начислените суми са погасени от кредитополучателя. Извършени са и допълнителни изчисления, съгласно които дължимата законна лихва за периода от 16.07.2014 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 17.12.2020 г. е в размер на 434.48 евро. След приспадане на дължимата законна лихва за периода от 16.07.2014 г. до 14.03.2015 г. /за който вещото лице сочи, че не са налице неизплатени задължения по договора за кредит/ се установява, че дължимата законна лихва за периода от 15.03.2015 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 17.12.2020 г. възлиза на 317.86 евро.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че за целия срок на договора БЛП на банката не е променян, като прилаганият лихвен процент е бил 18 %.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както по-горе бе изложено, издадена е заповед за изпълнение по реда на 3 чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение указанията на съда ищецът, в качеството на частен правоприемник на заявителя, в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията. Ищецът е ангажирал писмени доказателства, потвърждаващи прехвърлянето на вземанията по договора за кредит в негова полза от страна на „П. и. б.“ АД. Съобразно задължителното тълкуване, дадено с т. 10б от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при прехвърляне на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422 ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение по Договор за банков кредит № 014LD-R-003248 от 29.11.2013 г. между „П. и. б.“ АД и Д. Б. Г., по който е усвоена сума в размер на 780 евро; 2) наличието на валидно сключен договор за цесия между „П. и. б.“ АД и „И. ф.“ ООД, предмет на който са вземанията по процесния договор за кредит; 3) съобщаването на цесията на ответника; 4) настъпването на крайния падеж за изпълнение на задълженията по договора за кредит.

По безспорен начин от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че между „П. и. б.“ АД и Д. Б. Г. е възникнало облигационно отношение по Договор за банков кредит № 014LD-R-003248 от 29.11.2013 г., по силата на което банката се е задължила да предостави на ответника сумата от 780 евро, а последната е поела задължението да я върне, ведно с договорната лихва в срок до 15.11.2020 г. От заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява и реалното предоставяне на заемната сума. Следователно са се осъществили юридическите факти, обуславящи ангажирането на договорната отговорност на ответника.

Както по-горе бе изложено, ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил и твърденията си за прехвърляне на вземанията по договора за кредит от страна на банката в негова полза. Макар по делото да няма данни ответникът да е получил преди образуване на производството уведомлението за извършената цесия, приложено по делото, следва да се отчете обстоятелството, че уведомлението е връчено в рамките на настоящото исково производство. В подкрепа на този извод е наложилата се съдебна практика – Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.

При определяне размера на дължимите суми по договора за кредит 4 следва да бъде взето предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което неизплатената главница възлиза на 776.93 евро, а незаплатената договорна лихва за исковия период от 15.04.2014 г. до 15.11.2020 г. е в размер на 542.77 евро. Предвид обстоятелството, че предявените искове са в рамките на посочените размери, те следва да бъдат уважени изцяло.

Що се отнася до дължимата наказателна лихва, настоящият съдебен състав приема следното:

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ответникът се ползва със специалната закрила по този закон. Съобразно правилото на чл. 33, ал. 2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Същевременно, в процесния договор за кредит е включена клауза, съгласно която при забава в плащанията просрочените вноски се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа. Доколкото разглежданата уговорка предвижда обезщетение за забава, надвишаващо предвидената в специалния закон горна граница, същата се явява нищожна поради противоречие с посочената разпоредба на ЗПК. Ето защо при изчисляване на дължимото обезщетение за забава следва да бъде взет предвид размерът на законната лихва. Доколкото вещото лице е установило, че всички начислени суми за периода от 16.07.2014 г. до 14.03.2015 г. са погасени от кредитополучателя, релевантен за определяне размера на дължимото обезщетение за забава е периодът от 15.03.2015 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 17.12.2020 г. За посочения период, съобразно извършените от вещото лице изчисления, размерът на начислената законна лихва възлиза на 317.86 евро. До посочения размер искът е основателен, а за разликата до сумата от 603.75 евро, както и за периода от 16.07.2014 г. до 14.03.2015 г. той следва да бъде отхвърлен.