Решение № 43 от 02.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Стара Загора , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Димитър М. Христов

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20215501001094 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 260268/23.03.2021 г., постановено по гр.д. № 4343/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което „Е.Ю.” ЕАД е осъдено да заплати на “В.К.” ЕООД сумата от 61,42лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.“, ИТН *****, за периода 01.10.2015г. - 31.10.2015г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба в съда - 26.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото в размер на 670 лв., представляващи платената за производството държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Няма направени доказателствени искания.

1

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия „В.К.” ЕООД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноски и договор за процесуално представителство. В случай на уважаване на въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на другата страна. Посочва банкова сметка, по която могат да бъдат платени дължимите суми. Няма направени доказателствени искания.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът „В.К.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е.Ю.” ЕАД да заплати сумата от 61,42лв. по фактура №8145342826/31.10.2015г., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Помпена станция „О.“, общ.Т., ИТ № *****, за периода 01.10.2015г. - 31.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в който оспорва основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН ***** – помпена станция „О.”, общ. Т..

Не е спорно, че процесният обект на ищеца с ИТН ***** – помпена станция „О.”, общ. Т. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю.” ЕАД на ниво ниско напрежение и че на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2015 г.

Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 2 за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е.Б.Е." ЕАД с писмо изх. № 605330/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД Стара Загора, че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.Б.Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.Б.ЕС.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №***** ПС „О.”, с. О. и на ИТ № *** В. с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.

№01/09.01.2009г. Е.Б.ЕС.“ АД отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „О.”, ИТ № ***** се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „О.”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „В.“ 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да 3 монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В.“ в подстанция „Т.“ чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че процесната фактура е издадена от ответника, заплатена е от ищеца. В нея е начислена такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект ПС „О.” в размер 61,42лв. без ДДС.

В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./ Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.

1 от ЗЗД в настоящия случай ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е недължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.

127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

4

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.

Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.

В настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.