Решение № 186 от 23.10.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Харманли, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20225630100526 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД. Направено е възражение по чл. 51 ал.2 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Г. А. И., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ...., чрез адв.М.Д., против ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „....“ №68, представлявано от изпълнителните директори Ю К и р Д.. Ищцата твърди, че на 25.10.2019г., в светлата част на денонощието, около 09:50часа в гр. Харманли, на ул. „М”, до дом № 1, водачът ТНМ на лек автомобил “Фиат Панда” с рег. № ...., поради невнимание и непредпазливост я блъснал в качеството й на велосипедист и причинил ПТП с материални щети и пострадало лице. По случая бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 39 и АУАН, серия АА с № 493849 на виновния водач ТНМ за извършеното от него нарушение на разпоредбите на ЗДвП. За случая било образувано ДП № 562/19г. по описа на РУ МВР -Харманли, което към датата на подаване на исковата молба било приключило.

Посочва, че в резултат на посоченото ПТП получила следните увреждания: мозъчно сътресение с помрачение на съзнанието, контузия на главата, контузия в областта на лява тазобедрена става и ляв глезен, изрязващи се в оток, кръвонасядания и силни болки в левия крак и контузия и охлузвания по ляв лакът. През първите дни след катастрофата изпитвала силно главоболие и световъртеж, които и до подаване на исковата молба изпитвала в определени моменти.

След ПТП ищцата била откарана в МБАЛ-Хасково АД, където била приета за лечение и хоспитализирана за периода 25.10.2019г.-28.10.2019г. Там било предприето консервативно медикаментозно лечение с: Манитол 10% 2х250мл, Рингер 2х250мл, Вит С, Аналгин 3x1, Сомазинс 2x500, деган 1.

След изписването й и до подаване на исковата молба, при промяна на времето, при по-продължително ходене, както и при натоварване, ищцата изпитвала болки в областта на увредения крайник и седалището, често чувствала и главоболие, каквото 1 не е имала преди процесното ПТП.

Лечението й продължило около 1 година, през което време провеждала и редица рехабилитационни процедури, за да постигне максимално възстановяване обхвата на движение на засегнатите крайници. Ищцата била подложена на различни процедури.

Тя страдала, била притеснена, трудно заспивала, страхувала се при пресичане и преминаване на превозни средства.

Произшествието се отразило негативно на психическото й състояние и до подаване на исковата молба, споменът за катастрофата бил свързан с тежки негативни преживявания. Ищцата променила ежедневието си. В резултат на претърпяното пътнотранспортно произшествие били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, които били в пряка причинно-следствена връзка с деянието на водача ТНМ и настъпилите общественоопасни последици.

За виновния водач на лек автомобил марка “Фиат”, модел “Панда” с pег. N .... била налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗД “Дженерали Застраховане” АД — застрахователна полица NBG/08/119001355518, с период на действие от 17.05.2019г. до 16.05.2020г. Тази застраховка покривала вредите, за които виновният водач отговарял. По тази причина на 23.12.2019г. пред “Дженерали Застраховане” АД, като застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач била предявена претенция за изплащане на имуществени и неимуществени вреди. По доброволната претенция, обезщетение не било определено в законоустановения срок и съответно не било заплатено. Частично била заплатена сумата от 2100 лева, едва след завеждане и получаване от ответника на книжата по ч.г.д. № 57081/2020г. по описа на CPC, II ГО, 90 сътсав на 16.05.2021г., като не било посочено с тази сума какво се изпълнява.

Ищцата депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по силата на което било образувано ч.г.д. № 57081/2020г., ГО 90 състав. Срещу издадената по него заповед за изпълнение било постъпило възражение от ответника, което обуславяло правния интерес от завеждане на настоящето дело.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 57081/2020г., ГО 90 състав, а именно сума в размер на 15000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 25.10.2019г., около 09:50 часа в гр.

Харманли, на ул. „М“, до дом № 1, което ПТП е реазилирано по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № ...., застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение от 24.03.2020г. - деня, следващ датата, на която итзича 3 -месечния срок за доброволно произнасяне по заведената при ответника щета.

Претендират се направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба, с който искът се оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП-то - 25.10.2019г, водачът на л.а. лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № .... имал действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при него. Не се оспорва и обстоятелството, че за процесното ПТП била образувана преписка №210611316, въз основа на претенция вх.

№3108066478/23.12.2019, по искане от увреденото лице Г. А. И. - ищцата, с която било претендирано обезщетяване на претьрпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, осъществено на 25.09.2019г., като лицето било велосипедист, предприел пресичане на ул. „М“ в град Харманли.

2

Ответникът твърди, че въз основа на разгледаните документи по преписка №210611316, при съобразяване с всички обективни и субективни факти и обстоятелства, както и претърпените болки и страдания от ищцата, определил и изплатил на 18.03.2021г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 100 лева.

Първоначално определеното в сроковете по КЗ, обезщетение било в размер на 1350 лева, при квота на съпричиняване от 50%, така както била описана в констативен протокол за ПТП с пострадали лица. С писмо изх. №310001613/21.01.2020г. ищцата била уведомена за решението на застрахователя.

На 11.02.2020г. при ответника постъпила молба с вх. №310В004891 от ищцата, в която било изразено несъгласие с така определеното обезщетение. В отговор, и след преразглеждане, квотата на принос била намалена на 30%, а сумата - определена на 2 100 лева. В това писмо била изискали банковата сметка на ищцата, която до този момент не фигурирала по преписката, което създавало обективна пречка за изпълнение на задълженията по договор за застраховка. Междувременно, на основание чл. 107 от КЗ били изискани от РП - Харманли документи по образувано във връзка с процесното ПТП досъдебно производство. Представените документи потвърдили правилността на определения размер на обезщетение и възприетата от застрахователя квота на принос.

С писмо изх. № 310021442/09.10.2020г. до пострадалата ответникът отново изложил становището си по претенцията, а с писмо с 310001482 от 04.02.2021г. отново приканили ищцата да предостави банкова сметка. С писмо с вх.

№310В008784/15.03.2021 г. от ищцата било представено удостоверение за банкова сметка и плащането от Застрахователя било осъществено незабавно - на 18.03.21г.

Ответникът счита, че с осъществяване на плащането на застрахователно обезщетение изпълнил всички свои задължения по договор за застраховка ГОА, поради което настоящите искове били неоснователни.

Ответникът оспорва твърдението, че ПТП и настъпилият вредоносен резултат за ищцата бил осъществен изключително по вина на водача на застрахования в дружеството лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в процесното ПТП от страна на пострадалата, като счита, че същата не е изпълнила своите задължения като велосипедист. Фактът, че ищцата, управлявайки велосипед предприела пресичане на улица на пешеходна пътека, я задължавал да се държи като пешеходец и да спазва ограниченията и задълженията на пешеходците, като слезе от велосипеда и го бута, а не да се придвижва, управлявайки го.

Ответникът счита, това не било отчетено коректно от велосипедистката, която не спазвала задълженията си на пешеходец върху пешеходната пътека, имаща намерение да пресече пътното платно, защото била направила неправилна преценка, без да се огледа, без да установи приближаващото се МПС, незачитайки и неговите права да се движи безопасно и незаплашен от внезапни маневри от движещото се успоредно, непосредствено пред него ППС - велосипед. От друга страна, внезапното появяване на велосипедистката върху пътеката за пресичане изненадала движещия се по лявата лента с ниска скорост водач, като това за него било неочаквано събитие и нямал време за реакция. Видно от Постановлението за прекратяване на наказателно производство, с което било прекратено ДП, осъщественото ПТП не съставлявало наказателен състав, който да бъде преследван от закона. А претърпените телесни увреждания от ищцата били установени като изключително леки, несъответстващи на случаите, които чл.128 и чл.129 от НК. Предвид изложеното ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП.

Ответникът оспорва претендирания размер на неимуществени вреди и тяхното основание. По данни от представената епикриза, а и от Постановлението за прекратяване на Досъдебното производство се установявало, че ищцата била 3 претърпяла леки телесни увреди в резултат от ПТП, поради което счита, че иск в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди над изплатените от застрахователя 2 100 лева, при квота на принос 30%, е изключително завишен. Оспорва твърденията, че не били отминали оплакванията на ищцата. Това се дължало както на нейната възраст, така и на съпътстващите заболявания и изменения в двигателно-опорния апарат, които намерили закономерното си проявление в процеса на укрепване и оздравяване, и за които имало достатъчно данни в медицинската документация.

Претенцията на ищцата не кореспондирала на вида и интензитета на действителните болки и страдания, с липсата на данни за проведени последващи консултации, прегледи и грижа за телесните наранявания.

Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение за забава. Счита, че незаконосъобразно се претендирало от 24.03.2020г. - денят, следващ датата на която изтичал тримесечния срок за доброволно произнасяне от страна на застрахователя.

Видно от водената кореспонденция, произнасяне с решение на застрахователя било налично в сроковете по КЗ. Поведението на ищцата довело до забавяне в плащането и не следвало да влече негативни последици за застрахователя.

Относно искането за присъждане на разноски - счита същото за неоснователно, тъй като ответникът не дал повод за завеждане на делото. Неоснователни били претенциите на ищцата, да й бъдат присъдени сторените разноски по ч.гр.д.

№57081/2020г. по описа на СРС, ГО, 90-ти състав, както предвид неоснователността на иска, така и по отношение наличното неизпълнение на задълженията на ищцата да представи банкова сметка. С тези доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че на 25.10.2019г. в гр. Харманли, на ул. „М“, до дом № 1 е настъпило ПТП при управлението на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № Х ...... ВС с водач ТНМ с ищцата Г.И. в качеството й на велосипедист.

За ПТП-то е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №39.