Решение № 3644 от 03.12.2025, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3644

Плевен, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - V състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

При секретар РОСИЦА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА административно дело № 20257170700112 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл.83 от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм., по-долу ППЗТСУ/.

Образувано е по жалба на Л. С. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място] б., [улица], чрез адвокат Н. Н. от САК, срещу изменение на РП /регулационния план/ на [населено място] б., в частта на улица тупик /от о.т. 644 до о.т. 645/, който РП е одобрен със Заповед № 767/1989 г.

Моли да се прогласи нищожност на изменение на РП /регулационния план/ на [населено място] б., в частта на улица тупик /от о.т. 644 до о.т. 645/, който РП е одобрен със Заповед № 767/1989 г.

Сочи, че жалбоподателят Л. С. Г. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място] б., община Ч.б., [улица], целият с площ [рег. номер].м, съставляващ по КККР на града поземлен имот с идентификатор № *** съставляващ [УПИ] /четвърти, планоснимачен номер две, пет, нула, седем/, кв. 54А /петдесет и четири, буква „А“/ по регулационния план на [населено място] б., ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор № ***, хангар, депо, гараж с идентификатор № ***, жилищна сграда с идентификатор № *** и селскостопанска сграда с идентификатор № ***, което обстоятелство се доказва с приложения към жалбата [нотариален акт], том II, рег. № 1174, издаден по нотариално дело № 148/2018 г. на нотариус Я. Я. с район на действие - Районен съд - Ч.б. и [нотариален акт], том I, издадено по нот. дело № 154/1991 г. на Районен съд - Ч.б..

Видно от издадените строителни книжа и скици, досежно построените в имота, собственост на жалбоподателя, имота от югозапад граничи с [улица] - о.т. 645.

В имота е изграден гараж, по одобрени строителни книжа, разположен в най-югозападната част на имота.

Видно от приложената извадка на действащия регулационен план на [населено място] б. /заверена от община Ч.б./, [улица] до о.т. 645 е заличена, което действие графично е означено в плана със условен знак „х“, откъм имот 2511А.

Твърди, че горепосоченото изменение на ПУП-ПР в кв. 54А по регулационния план, одобрен със Заповед № 767/1989 г., от о.т. 644 до о.т. 645, е станало без издаване на предвидената в закона заповед на кмета на община Ч.б., поради което счита същото изменение за нищожно.

Сочи, че жалбоподателят Л. С. Г. притежава качеството заинтересовано лице по смисъл на чл. 131 от ЗУТ, и като такова има правен интерес от оспорване на извършеното изменение на ПУП-ПР. Обстоятелството, че предвидената [улица] - о.т. 645 в кв. 54А, се променя така, че изграденият гараж в имота на жалбоподателя остава на практика „извън“ тази улица, сериозно засяга правата на жалбоподателя.

Сочи, че в действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, и в първия случай се прогласява неговата нищожност, а във втория административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.

АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен.

В случая по отношение на извършеното изменение в РП в кв. 54А, доколкото същото е неразривна цялост от текстова част (заповед) и графично изменение, липсва заповед, която да е издадена от кмета на О. Ч. б. на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134 от ЗУТ. По аргумент от приложимите норми на чл. 48, ал. 1 и чл. 49 от Наредба № 8/2001 г. актът, с който се приема, респективно изменя ПУП, е единство на текстовата и графичната му част. Констатира се несъответствие между текстовата и графичната част на плана, представляващо съществен порок на акта, при който съдът е поставен в ситуация да гадае в коя от двете части на плана - в текстовата (доколкото липсва такава) или в графичната част - се съдържа действителната воля на органа, по отношение на която следва да се осъществи контрол за законосъобразност. Това е достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на атакувания административен акт, още повече, че в самата графична част са допуснати редица несъответствия.

На следващо място, тъй като заповед въобще не е издавана, липсват каквито и да било законови предпоставки да бъде изменен ПУП-ПР по реда на раздел IV „Условия и ред за изменение на Устройствените планове“ от ЗУТ, е налице порок във формата на административния акт. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице, е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В конкретния случай оспореният административен акт не страда от порока липса на форма. Същият е издаден при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част и правни основания. Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание.

Обстоятелството, че досежно конкретното изменение не е издаван предписания от ЗУТ по реда на чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134 от ЗУТ, изричен административен акт - Заповед на кмета на община Ч.б., се потвърждава и от Решение № 11/09.12.2024 г., издадено по реда на ЗДОИ. На поставения въпрос „на какво основание е изменен РП на [населено място] б. в частта улична регулация в кв. 54А, за [улица] /нова о.т. 644/, като е заличена о.т. 184.05 и е предвидена улица тупик с обръщало?“, Кмета на общината е отговорил, че „няма налична документация, удостоверяваща изменение в обхвата на тупик /от о.т. 644 до о. т. 645/, като част от [улица]от влизане в сила на застроителен и Регулационен план на [населено място] б. със Заповед № 767 от 1989 г., както и от влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за [населено място] б. със Заповед № РД - 18- 2/20.01.2005 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър“ (АГКК). В този смисъл е и приложеното Становище на О. Ч. б. с изх. № 06-00-388-(1)/04.01.2023 г., където отново се сочи, че „от влизане в сила със Заповед № 767 от 1989 г. на Застроителен и регулационен план на [населено място] б., в частта на тупика, не са извършени промени“.

В конкретния случай твърди, че извършеното изменение в РП на [населено място] б., в посочения по-горе обхват е лишено изцяло от законова опора - т. е. не е извършено на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.

Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание.

Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма и когато актът е лишен изцяло от законово основание.

Твърди, че в конкретния случай, липсват предпоставките, предвидени в чл. 134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове.

В същото време, община Ч.б., въпреки липсата на издадена заповед, не оспорва, че изменението е породило правни последици в РП, което обстоятелство се потвърждава и от издадена Заповед № РД - 11-1/13.01.2025 г., с която е стартирала процедура по изработка на проект за изменение на ПУП - ПР в границите на ПИ с [идентификатор] и *** - удължаване на [улица] до края на жилищните имоти от кв. 54А, като се измества о.т. 644 на запад. С посочената заповед на практика се предвижда „изменение“ на „изменението“ в РП на [населено място] б., което се счита за нищожно. В този смисъл, моли производството по Заповед № РД - 11-1/13.01.2025 г. за бъде спряно, до решаване на настоящия спор, тъй като счита същия за преюдициален по отношение на административното производство, стартирало със Заповедта от 13.01.2025 г.

Моли да се постанови съдебно решение, което да се прогласи нищожност на изменение на РП /регулационния план/ на [населено място] б., в частта на улица тупик /от о.т. 644 до о.т. 645/, който РП е одобрен със Заповед № 767/1989 г.

С определение № 455/04.02.2025 г. /л.30/ жалбата е оставена без движение за уточняване дали се обжалва заповед № 767/1989 г., с която е допуснато изменение на РП на [населено място] б. в частта на [улица]. В случай, че не се обжалва тази заповед, на жалбоподателя е указано да посочи изрично писмено кой административен акт оспорва и в кои негови части.

В изпълнение на горното определение № 455/04.02.2025 г., община Ч.б. е представила преписката, като в придружителното писмо /л.37/ е посочила, че от влизане в сила на Заповед № 767/1989 г. на ЗРП на [населено място] б., в частта на тупик от ок 644 до ок 645, не са извършвани промени.

В изпълнение на същото съдебно определение № 455/04.02.2025 г. жалбоподателят е депозирал молба /л.81/, в която е посочил, че с издадената заповед № 767/1989 г., е приет/одобрен Регулационния план на [населено място] б., а не е изменен. В случай, че община Ч.б. в своето становище по жалбата, твърди, че със заповед № 767/1989 г. е изменен РП на [населено място] б. в частта на [улица], моли да приеме, че с така подадената жалба, по повод на която е образувано адм. д. 112/2025 г., се оспорва Заповед № 767/1989 г. като незаконосъобразна, тъй като същата противоречи на действащите към момента на издаването й законови разпоредби, а видно и от самото съдържание на заповедта, с административния акт се приема РП, а не се изменя. Обстоятелството, че със заповед № 767/1989 г., е приет/одобрен Регулационния план на [населено място] б., в първоначалния му вид, в който има [улица] - о.т. 645, която в последствие е заличена, се доказва и от издадените строителни книжа и скици, досежно имота на жалбоподателя, от които е видно, че същият от югозапад граничи с [улица] - о.т. 645. В случай, че община Ч.б. твърди, че заповед № 767/1989 г. касае само и единствено приемането/одобряването на РП и така както е посочила и в Решение № 11/09.12.2024 г., издадено по реда на ЗДОИ (приложено към жалбата), „няма налична документация, удостоверяваща изменение в обхвата на тупик /от о.т. 644 до о. т. 645/, като част от [улица]от влизане в сила на застроителен и Регулационен план на [населено място] б. със Заповед № 767 от 1989 г.“, то моли да се приеме, че с така подадената жалба се оспорва извършеното графично изменение в плана, което е станало без издаване на заповед, поради което счита същото за нищожно. В тази връзка е и изложеното в жалбата основание, на което се иска прогласяване на изменението за нищожно, а именно: „В случая по отношение на извършеното изменение в РП в кв. 54А, доколкото същото е неразривна цялост от текстова част (заповед) и графично изменение, липсва заповед, която да е издадена от кмета на О. Ч. б. на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134 от ЗУТ. По аргумент от приложимите норми на чл. 48, ал. 1 и чл. 49 от Наредба № 8/2001 г. актът, с който се приема, респективно изменя ПУП, е единство на текстовата и графичната му част. Констатира се несъответствие между текстовата и графичната част на плана, представляващо съществен порок на акта, при който съдът е поставен в ситуация да гадае в коя от двете части на плана - в текстовата (доколкото липсва такава) или в графичната част - се съдържа действителната воля на органа, по отношение на която следва да се осъществи контрол за законосъобразност. Това е достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на атакувания административен акт, още повече, че в самата графична част са допуснати редица несъответствия.