Решение № 164 от 17.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Плевен, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

ЕМИЛ СТ. БАНКОВ при участието на секретаря И. П. Ц. в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Частно наказателно дело № 20264400200517 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.44,ал.11 - 12 от ЗЕЕЗА вр.чл.457, ал.2 - 5 от НПК.

Образувано е по повод постъпило в Плевенски окръжен съд предложение от Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-Плевен за приемане изпълнението на Решение № 3521/15, постановено от съда в гр.

Салерно, Република Италия на 20.10.2015г., спрямо българския гражданин М.

Г. М., роден на ***** г. в град П., област П.,с ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес в с.*, община Д. М., обл. П.. С решението е било наложено наказание от седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 18000 евро.

Предложението се отправя по повод предходно наказателно производство по ЕЗА - ЧНД № 425/2026г. на Окръжен съд –Плевен и ВЧНД № 184/26г. по описа на ВтАС като в рамките на въззивното производство исканото лице М.М. е променил решението си като е изявил желание да не бъде предаван в Република Италия и изтърпи наложеното му наказание в Репубика България.С Решение № 79/29.06.26г. на ВтАС на основание чл.44, ал.8 вр.чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА е отказано изпълнение на ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода спрямо българския гражданин М. Г. М. и е прието да се приведе в изпълнение наложеното наказание в Република България.

С предложението се отправя искане за привеждане в изпълнение на наложеното с чуждо съдебно решение наказание от седем години лишаване от свобода спрямо българския гражданин М. Г. М., съобразно постъпилата ЕЗА и 1 решението на съда да откаже предаването на осъденото лице.

В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен поддържа предложението и моли да бъде приведено в изпълнение постановеното и влязло в законна сила чуждо решение.

Защитникът на М. Г. М. - адв. Д.С. от ПАК моли да се приема на основание чл.457 от НПК изпълнението на решението, постановено в Република Италия по отношение на неговия подзащитен. Моли да бъде определен първоначален общ режим, с оглед характеристичните данни установени по делото за осъдения.

Осъденото лице М. Г. М. поддържа казаното от своя защитник.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Осъденото лице М. Г. М. е роден на ***** г. в град П., област П., с постоянен и настоящ адрес в с. *, община Д. М., обл. П.,българин,български гражданин, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

С Решение № 3521/15,постановено на 20.10.2015г. от съда в гр.Салерно , Република Италия, М. Г. М. е бил осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години и 18 000 евро глоба. Решението е постановено на 20.10.2015г. в състезателен процес като осъдения се е явил лично в съдебния процес,вследствие на който е постановено решението.

Видно от Решение № 3521/15, постановено от съда в гр. Салерно, Република Италия на 20.10.2015г., наказанието е било наложено на М. Г. М. за две престъпления по италианския наказателен закон, както следва :

В периода от 21.02.2012г. до 31.10.2012г. в съучастие с други български граждани, останали с неустановена самоличност, чрез множество действия,осъществени в изпълнение на един и същ престъпен замисъл, е улеснявал проституцията на българските гражданки Д. М. и Р. К., като ги е превозвал на борда на лек автомобил марка „Fiat Ulysse” до място, намиращо се по крайбрежния път на гр. Батипалия, обл. Салерно, в близост до супермаркет „ALDI”, където същите са упражнявали проституция. Освен това им осигурявал закрила и съдействие в случай на проверки от страна на органите на реда в гр.Батипалия, като деянието е продължавало във времето;

На 21.02.2012 г. и на 22.02.2012 г. в съучастие с други български граждани, останали с неустановена самоличност, чрез множество действия, осъществени в изпълнение на един и същ престъпен замисъл, е склонявал към проституция,респективно улеснявал проституцията на непълнолетната българска гражданка Ц. Ц., като я е превозвал на борда на лек автомобил марка „Fiat Ulysse” до място, намиращо се по крайбрежния път на гр.

Батипалия, обл. Салерно, в близост до супермаркет „ALDI”, където същата впоследствие упражнявала проституция. Освен това им осигурявал закрила и съдействие в случай на проверки от страна на органите на реда в гр.

Батипалия.

Посочените престъпления са квалифицирани по чл. 81 от Наказателния 2 кодекс, чл. 110 от Наказателния кодекс, чл. 3, т. 8 от Закон № 75/1958, чл. 4, т.

7 от Закон № 75/1958 на Република Италия, както и по чл. 81 от Наказателния кодекс, чл. 110 от Наказателния кодекс, чл. 600-bis от Наказателния кодекс на Република Италия.

Настоящият съдебен състав при изпълнение на своите задължения в процедурата по реда на чл.44,ал.11 от ЗЕЕЗА вр.чл.457, ал.2-5 от НПК , винаги следва да изхожда от мотивите изложени в чуждестранния съдебен акт, чието приспособяване следва да бъде извършено спрямо българското законодателство. НеобхоД. е да се прецени съответствието на осъществените от българския гражданин М. в чуждата държава престъпни деяния към очертани в българския наказателен закон престъпни състави, като не е нужно да е налице пълна идентичност между обективните признаци на двата престъпни състава. Тази преценка е предоставена единствено и само от фактите, приети за установени и очертани в присъдата на чуждия съд, която следва да бъде приета за изпълнение, като правната квалификация на деянията, според закона на изпращащата държава е без значение за българския съд. В настоящата процедура българският съд разполага само с правомощията по чл.457, ал.2-5 от НПК, а именно да приспособи към българския наказателен закон една постановена и влязла в сила присъда на чуждестранен съд,с цел да бъде изтърпяно наложеното наказание на осъдения български гражданин М. Г.

М. от чуждестранен съд, като не разполага с възможността да ревизира вече влезлия в сила съдебен акт на чуждестранния съд.

Воден от горепосоченото и съобразявайки фактическото описание в мотивната част на италианското съдебно решение, настоящият съдебен състав счита, че описаните деяния изпълват признаците от обективна страна на престъпленията по чл. 159а, ал.2 от Наказателния кодекс на Република България. Съдът се съобрази и с предвиденото наказание за тези престъпления по българското законодателство - по вид „лишаване от свобода“ , неговия размер от три до десет години и допълнителното наказание глоба от 10000 до 20000 лева.

Липсват законови основания настоящият съдебен състав да реализира правомощията си по чл.457,ал.4 от НПК и да намали размера на определеното наложено от съда на Република Италия наказание лишаване от свобода.

Българският гражданин М. Г. М. не е бил задържан и не е търпял наказание в Република Италия във връзка с горецитираната присъда, поради което не са налице основанията на чл.457, ал.5 от НПК.

По отношение на задържането в производството по ЕЗА прокурорът има правомощие да приспадне фактическия период.

По отношение на наложеното от италианския съд наказание не е изтекла давността за изпълнение на наложеното наказание,съгласно българския национален закон,т.к. при преценката следва да се съобрази,че с издаването на ЕЗА на 19.03.26г.,за пореден път - след разпореждането за привеждане в изпълнение от 08.06.2017г., е прекъсната давността,а абсолютната изпълнителна не е изтекла.

По тези съображения, съдът намира, че М. Г. М. следва да изтърпи в Република България наложеното му с Решение № 3521/15, постановено от 3 съда в гр. Салерно, Република Италия на 20.10.2015г.наказание седем години лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 159а ал.2 според българския НК.

На основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС наложеното и приведено в изпълнение наказание следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим при съобразяване на факта, че от извършване от деянието е изстекъл продължителен период от време, няма данни за друга криминална деятелност, а осъденото лице е ангажирано преди предприемане на действия по изпълнение на издадената ЕЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 457, ал. 6 от НПК допълнителните наказания, наложени с присъдата, подлежат на изпълнение, ако такива са предвидени в съответния текст от законодателството на Република България и не са изпълнени в държавата, в която е постановена присъдата. За престъплението по чл. 159а ал.2 от Наказателния кодекс на Република България се предвижда наказание глоба от 10000 до 20 000 лева. В мотивите към съдебното решение на осъдилата държава не е посочено наложеното наказание глоба да е било изпълнявано, но при съобразяване на данни за изпълнителната давност съгалсно националния закон, може да се приеме, че към момента давността за наказанието „Глоба“ е изтекъл, поради което не са налице основания да бъде прието за изпълнение това допълнително наказание.

По изложените съображения и на основание чл.44,ал.11-12 вр.чл.457,ал.2-5 от НПК, Окръжен съд Плевен

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 3521/15, постановено от съда в гр. Салерно, Република Италия на 20.10.2015г., с което на българския гражданин М. Г. М., роден на ***** г. в град П., област П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. *, община Д. М., обл. П. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем години, за извършени престъпления по чл. 81 от Наказателния кодекс, чл. 110 от Наказателния кодекс, чл. 3, т. 8 от Закон № 75/1958, чл. 4, т. 7 от Закон № 75/1958 на Република Италия, както и по чл. 81 от Наказателния кодекс, чл. 110 от Наказателния кодекс, чл. 600-bis от Наказателния кодекс на Република Италия, като квалифицира престъпленията като такива по чл. 159а, ал.2 от Наказателния кодекс на Република България.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57,ал.3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

Решението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съдгр.Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5