Решение № 18597 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18597 гр. С., 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110110959 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ....., срещу П. С. М., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 140,34 евро (4 186,15 лв.) - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 195,22 евро (381,82 лв.) - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2024 г. - 10.12.2025 г., сумата от 48,41 евро (94,69 лв.) главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 8,88 евро (17,37 лв.) - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 16.07.2023 г. - 10.12.2025 г., всички претендирани за имот, находящ се на адрес: гр. С., район „Л.“, ул. „Б.“ № 41, вх. 1, ет. 1, ап. 3, с абонатен № 310828, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1137/2025 г. по описа на Районен съд - Д..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот и титуляр на партида, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези 1 общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т. сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не e постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. С.

М..

Във възражението по чл. 414 ГПК ответницата оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия, както и наличието на договорни правоотношения между страните, твърди, че на процесния адрес не е доставяна топлинна енергия, годна по качество и количество. Твърди, че топлинната енергия не е законно измервана, неправилно са отчитани и разпределени стойностите на същата за исковия период. Оспорва дължимостта на главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея. Моли за присъждане на разноски.

Третото лице – помагач „Т. сървисис“ ЕООД с молба от 11.09.2026 г. изразява становище за основателност на исковете и поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз 2 основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на стойност исковата сума.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже възраженията си, евентуално че е погасила претендираните вземания.

По делото се установява от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлоснабден и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга дялово разпределение на топлинна енергия от „Т. сървисис“ ЕООД, за което е сключен договор № 2631/24.07.2002 г. между етажната собственост като възложител и третото лице – помагач като изпълнител, въз основа на решение на общото събрание по протокол от 19.07.2002 г. с приложен към него списък на етажните собственици, както и договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката между „Т. С.“ ЕАД и „Т. сървисис“ ЕООД.

На първо място спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и период, по отношение на което съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти 3 на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими п о ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята з а потребител и на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, рег. № 278, дело № 5 от 2009 г., видно от който на 21.01.2009 г. Мария Д.а Панова е продала на Г. Р. Т. и П. С. М. процесния апартамент № 3, находящ се в гр. С., СО – Район 4

„Л.“, в сградата на ул. „Б.“ № 41-45, вх. А, ет. 1, със застроена площ от 74,46 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня – клозет, входно антре и антре, два балкона, заедно с мазе и с 2,90/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Видно от заявление – декларация от 03.02.2009 г. ответницата П. С. М. е депозирала до „Т.

С.“ ЕАД искане партидата за имота с абонатен № 310828 да бъде променена на нейно име, като е посочила, че домакинството й се състои от двама членове, за което е положен и подпис, който не е оспорен по делото; приета е и декларация от 03.02.2009 г., с която Г. Р. Т. е дал съгласие партидата за обекта да е на името на съпругата му П. С. М..

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответницата е била през процесния период клиент на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негов собственик и на лице, с което е сключен изричен договор за доставка на топлинна енергия по силата на подадената молба – декларация за откриване на партида. По силата на подадената молба за откриване на партида собственикът е изявил волята си да встъпи в договорно правоотношение с ищеца. Тази молба представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, и е открил партида именно на името на лицето, подало заявлението – декларация, ищецът е приел предложението на ответницата П. С. М. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. В открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. ответницата изрично заявява, че от 2009 г. живее в имота, което съдът цени и като признание на неизгоден за страната факт, а именно, че същата е собственик на имота, в който живее, включително към настоящия момент. Предвид изложеното съдът приема, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т. С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.