Определение № 3022 от 27.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3022 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501686 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, против Разпореждане №6270/15.10.24г., постановено по ч.гр.д.№6613/24г. на Районен съд Бургас, в частта, с което с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Р. Ф., за следните суми: 45.86 лв. договорно възнаграждение; 191.69 лв., мораторна лихва. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага подробни съображения.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 30.09.24г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД срещу М. Р. Ф., за следните суми: 848.46 лева – главница; 45.86 лв. договорно възнаграждение; 191.69 лв., мораторна лихва. Вземането се претендира на основание договор за паричен заем № 4649570, сключен на 23.11.2022г. с “Изи Асет Мениджмънт“ АД, и платена на последното от ”Файненшъл България” ЕООД, в качеството му на гарант по Договор за предоставяне на гаранция, сключен с кредитополучателя, от същата дата, което вземане е било прехвърлено от второто дружество на заявителя – с Приложение №1/01.03.2024г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия от 01.02.2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.2024г. до окончателното плащане, както и сумите 19.53 лв. /деветнадесет лева и петдесет и три стотинки/ разноски по делото за държавна такса, съразмерно с уважената част от заявлението, и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3520/15.10.24г. за сумата 848.46 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.2024г. до окончателното плащане, както и сумите 1

19.53 лв. /деветнадесет лева и петдесет и три стотинки/ разноски по делото за държавна такса, съразмерно с уважената част от заявлението, и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

С тук обжалваното разпореждане, е отхвърлено заявлението за сумата 45.86 лв. договорно възнаграждение; 191.69 лв., мораторна лихва. Според съда, в процесния договор за заем не е отразена действителната ”обща сума, дължима от потребителя“.

Посочената в т.7 на чл.2 такава отчита само общия размер на кредита, без да включва общите разходи за заемателя, в това число и възнаграждение за гаранта, което е ”допълителна услуга“, пряко свързана с кредита, което се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, тъй като той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или кос-вени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК. Според съда не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК и на осн. чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при условията на чл.272 ГПК. Нормата на чл. 19, ал.1 ЗПК, посочва елементите на годишният процент на разходите по (ГПР), а нормата на §1, т.1. ДР ЗПК е дефиниция на понятието „Общ разход по кредита за потребителя“. Посочените разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, възнаграждения за поръчители, посочени от кредитора, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В настоящия случай в чл.4 от договора, кредитополучателят е поставил на кредитополучателя неизпълними условия за предоставяне на „бърз кредит“ за предоставяне на поръчители или банкова гаранция, като по този начин го е поставил в положение да сключи договора заем и договор за гаранция, възнаграждението по който е половината от стойността на главницата. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил в размера, посочен в договора. Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно,

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител - заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, за създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за 2 отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г.

Ето защо настоящият състав на Бургаски окръжен съд изоставя досегашната си практика, касаеща преценката в рамките на заповедното производство за цялостна нищожност на договори за кредит, в които се съдържат неравноправни, респ. – нищожни клаузи.

По изложените съображения, разпореждането на БРС, с което е прието, че договорът за кредит е изцяло нищожен и потребителят следва да заплати само чистата стойност, ведно със законната лихва от датата на заявлението, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6270/15.10.24г., постановено по ч.гр.д.

№6613/24г. на Районен съд Бургас.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3