Решение № 22884 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22884 гр. С., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110109605 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. А., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.12.2021 г. ответникът М. Н. А. сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*****, като договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, а договорът бил сключен във формата на електронен документ по реда на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Поддържа, че по силата на договора и посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ ответникът е усвоил част от отпуснатия му кредитен лимит, като в периода 01.12.2021 г. – 12.06.2022 г. кредитополучателят е усвоил от кредитната карта общата сума в размер на 2000 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в уговорения срок, поради което изпаднал в забава и следвало да заплати и лихва за забава в размер на 233,77 лв. за периода 13.06.2022 г. – 04.07.2023 г. Ищецът посочва, че на 15.02.2022 г. сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него, по силата на който вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, произтичащи от договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*****, били прехвърлени на ищеца, ведно с всички принадлежности 1 и лихви, за което ответникът бил уведомен. Предвид изложеното, моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 052,78 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 01.12.2021 г., сключен между М. Н. А. и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, вземанията по който впоследствие били прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор за цесия, ведно със законната лихва за период от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането; 261,11 лв., представляваща договорна лихва за период от 01.12.2021 г. до 12.06.2022 г.; 233,77 лв., представляваща мораторна лихва за период от 13.06.2022 г. до 04.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило от ответника възражение, обосноваващо интереса от предявяване на искове за установяването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост, основание и размер, за което излага подробни съображения. Поддържа, че не е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането. Твърди, че била налице явна злоупотреба с личните данни на ответника, който станал жертва на престъпление. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсвало съгласие от страна на ответника. Поддържа, че в края на м.11.2022 г. случайно установил, че на негово име фигурирали като сключени и необслужвани няколко на брой кредита от различни финансови институции, вкл. и от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, по които той не кандидатствал и не давал никому съгласие за сключването им, поради което незабавно депозирал жалба, по повод на която била образувана пр.пр. № 4988 по описа на СРП за 2023 г., впоследствие преобразувана по подсъдност в ДП № 15086/2023 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр. № 8066/2023 г. на СГП. Оспорва и размера на предявените искове, вкл. на претендираните лихви и/или неустойки. Поддържа, че клаузите за неустойка били неравноправни, поради което и нищожни. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД ищецът следва да докаже: 1) валидно сключен между ответника и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, договор за потребителски кредит по реда на чл.6 ЗПФУР със съдържанието, посочено в исковата молба; 2) предоставяне на сумата на ответника, както и 3) валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяване на ответника за цесията.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.

9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да 2 предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на 3 договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.

18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

По делото е представен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-***** от 01.12.2021 г., в който е посочено, че на посочената дата между ответника М. Н. А., в качеството му на кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на кредитор - праводател на ищеца, е бил сключен договор от разстояние, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2000 лв. Съгласно чл. 2 от договора, кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, а съгласно чл. 4 кредитополучателят ще може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора. Услугата ще може да се използва чрез телефонния център и мрежата от търговски партньори. За всяко ползване на тази услуга ще се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията. Съгласно чл.

5 от договора, идентификацията се извършва чрез въвеждане на персонален идентификационен номер (ПИН), уникален за всеки клиент, като първоначалният ПИН се съобщава на клиента чрез процедура по активация, неразделна част от договора за кредит и изпратена на кредитополучателя на посочения от него адрес.

По делото е представено приложение към Договор за кредит: CARD-***** от 01.12.2021 г., в което е посочено, че на посочената дата между ответника М. Н. А., в качеството му на кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на кредитор - праводател на ищеца, е бил сключен договор за предоставяне на револвиращ кредит от разстояние за покупка на смартфон на изплащане при следните параметри: обща цена на стоката – 1799 лв.; месечна погасителна вноска – 92,94 лв.; брой погасителни вноски – 24 бр. за периода от 01.02.2022 г. до 01.01.2024 г.; обща стойност на плащанията – 2230,56 лв.; годишен процент на разходите – 21,76% и лихвен процент – 19,84%.

По делото е представено постановление за изпращане по компетентност на Софийска градска прокуратура на материалите по пр.пр. № 4988/2023 г. по описа на СРП, която преписка е била образувана по повод подаден сигнал от М. Н. А.. В постановлението е посочено, че е бил получен отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, от който било видно, че дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е отпуснало револвиращ кредит на лице, представило се за М. Н. А., с който е бил закупен мобилен телефон от „Технополис България“. Посочено е още, че е било изпратено писмо до мобилните оператори за предоставяне на информация относно титулярите на телефонни номера +********** и +**********, използвани при кандидатстване за отпускане на кредити. От приложения отговор на мобилните оператори било видно, че номерата са на 4

Е.П.К.Х., която била съпруга на М,.Ю.Х.. В постановлението е отразено още, че по преписката било установено, че М. Н. А. никога не е заявявал искания за отпускане на кредит, в т.ч. до „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, нито по телефон, нито посредством подаване на заявка на интернет страниците на дружествата. В този смисъл е констатирано, че пред служители на посоченото дружество били представени неверни сведения, за да се сключат договори за получаване на кредит.