Решение № 477 от 24.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100500416 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 9/09.01.2026г., постановено от Районен съд –Айтос по гр.д. № 20252110100260. С това решение, съдът приема за установено по отношение на М. Т. Г., ЕГН: ********** от гр. А., ул.

"Б. К." № *, Ю. М. Х., ЕГН: ********** и Н. Х. Х., ЕГН: ********** и двамата от с. Л., община Р., ул. "Т." № *, че Д. Т. Н., ЕГН: **********, Г. Н. Н., ЕГН: ********** и Т. Н. Н. - К. , всички от гр. Б., ж.к. "М. р.", бл. ***, вх.* са собственици на основание давностно владение и наследствено правоприемство с квоти: 4/6 идеални части за Д. Т. Н.; 1/6 идеална част за Г. Н.

Н. и 1/6 идеална част за Т. Н. Н. - К., на следните имоти: 1/ поземлен имот с пл.№ 606 по кадастралната карта в зоната за земеделско ползване на местността „Провадийско шосе“ в землището на гр. Айтос, община Айтос, област Бургаска, одобрена със заповед № РД-09-70/23.02.1990г. на ОНС – Айтос с площ от 424 кв.м. при граници: от три страни – път и зелени площи; от юг – поземлен имот к пл.№ 607; 2/ поземлен имот с пл.№ 607 по кадастралната карта в зоната за земеделско ползване на местността „Провадийско шосе“ в землището на гр. Айтос, община Айтос, област Бургаска, одобрена със заповед № РД-09-70/23.02.1990г. на ОНС – Айтос с площ от 880 кв.м. при граници: от изток и запад – път и зелени площи; от север – поземлен имот с пл.№ 606; от юг – поземлен имот с пл.№ 635. С решението, съдът осъжда М. Т. Г., Ю. М. Х. и Н. Х. Х. да заплатят на Д. Т. Н., Г. Н. Н. и Т. Н. Н. - К. съдебни разноски в размер на 1 595,33 евро.

1

Подадена е въззивна жалба от М. Т. Г., Ю. М. Х. и Н. Х. Х. чрез адвокат Тасков от БАК против решение № 9/09.01.2026г., постановено от Районен съд –Айтос по гр.д. № 20252110100260. Жалбоподателите твърдят, че изводите на съда по тълкуването и прилагането на чл.6 от ЗС са неправилни. Районният съд неправилно се е позовал на решение № 27/15.04.2016г. на ВКС по гр. д. № 3554/2015г., в което се приема, че ако по време на отреждането на имота със съответния план /кадастрален, улично-регулационен, план за обществени мероприятия, дворищно-регулационен план/, този имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В допълнение към това, жалбоподателите посочват, че разпоредбата на чл.6 от ЗС не е нова, а възпроизвежда текста на чл.2 от ЗДИ от 1948г. /отм./, според който „Държавни са имотите, които не принадлежат на кооперациите или на физически или юридически лица“. Следователно, ако имотът е бил „ничий“ към възприетия от съда момент на завладяването му през 1950г., то той вече е бил екс леге държавен. Поради това, ако съдът приема, че имотите са завладени от 1950г., то тогава действително следва да се приложи чл.2 от ЗДИ, а не чл.6 от ЗС и това съдът трябва да извърши служебно, тъй като нормата на чл.6 от ЗС е императивна и е установена в защита на обществения интерес.

Жалбоподателите твърдят, че съдът неправилно се позовава на решение № 942/24.02.2009г., постановено от ВКС по гр. д. № 2967/2008г., според което не съществува пречка да се придобият по давност земеделски земи, които не са били включени в ТКЗС или в ДПФ и не са подлежали на реституция. В това решение, съдът обсъжда прилагането на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, а не правилата за давността. Поради това, цитираното решение не е приложимо към конкретния казус. В допълнение към казаното, жалбоподателите подчертават, че ползвателските земи, включени в зоната за земеделско ползване, макар и да не са били в ТКЗС, също подлежат на възстановяване. Спецификата в този случай е, че възстановяването на собствеността не се извършва по общите правила на ЗСПЗЗ – с решение на Поземлената комисия, а по реда та §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ – със заповед на кмета.

Жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, както и да им присъди извършените по делото съдебни разноски.

Жалбоподателите не се представляват в съдебно заседание.

Ответните страни се представляват в съдебно заседание от адвокат Димитрова, която пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С нотариален акт № 180, том II, рег.№ 2035, дело № 288/31.05.2021г., нотариус Георги Георгиев с рег.№ 557 в регистъра на НК признава Т. Д. В., ЕГН: ********** от гр. А., ул. "Г. С." № ** за собственик на следните недвижими имоти, придобити на основание давностно владение, а именно:

1. Поземлен имот с пл.№ 606 по кадастралната карта на ЗЗП, находящ се в землището на гр. Айтос, община Айтос, местността „Провадийско шосе“ с 2 площ от 424,00 кв.м. при граници: от три страни – път и зелени площи; от юг – ПИ с пл.№ 607.

2. Поземлен имот с пл.№ 607 по кадастралната карта на ЗЗП, находящ се в землището на гр. Айтос, община Айтос, местността „Провадийско шосе“ с площ от 880,00 кв.м. при граници: от две страни – път и зелени площи; от север – ПИ с пл.№ 606 и от юг – ПИ с пл.№ 635.

3. Поземлен имот с пл.№ 635 по кадастралната карта на ЗЗП, находящ се в землището на гр. Айтос, община Айтос, местността „Провадийско шосе“ с площ от 530,00 кв.м. при граници: от две страни – път и зелени площи; от север – ПИ с пл.№ 607 и от юг – ПИ с пл.№ 636.

4. Поземлен имот с пл.№ 636 по кадастралната карта на ЗЗП, находящ се в землището на гр. Айтос, община Айтос, местността „Провадийско шосе“ с площ от 663,00 кв.м. при граници: от три страни – път и зелени площи; от север – ПИ с пл.№ 635.

На 05.10.2023г. М. Т. Г. продава на Ю. М. Х. поземлен имот с пл.№ 606 и поземлен имот с пл.№ 607 /нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 124, том V, рег.№ 4792, дело № 633/05.10.2023г., съставен от нотариус Георги Георгиев с рег.№ 557 в регистъра на НК/ На 17.03.2025г. Д. Т. Н., Г. Н. Н. и Т. Н. Н. - К. предявяват иск с правно основание чл.124 от ГПК против Ю. М. Х., съпругата му Н. Х. Х. и М. Т. Г..

Ищцата Д. Н. твърди, че е сестра на ответната страна М. Г. и техният баща Т.

Д. В. е стопанисвал четирите поземлени имота с пл.№ 606, пл.№607, пл.№ 635 и пл.№ 636. Според ищцата, през 1984г. баща й се отказал от ползването на имотите и предал на фактическото им ползване на нея и на сестра й. През 1984г., тя и съпругът й Н. Н. установили фактическа власт върху поземлен имот с пл.№ 606 и поземлен имот с пл.№ 607. Оттогава до днес, имотите се ползват общо като едно лозе, ясно обособено от съседните имоти с ограда и синор. Ищцата и съпругът й манифестирали ясно и недвусмислено намерението си за своене и през 1994г. са придобили правото на собственост в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност в режим на СИО. След смъртта на Н. Н., правото на собственост върху имотите е преминало върху нея и децата й.

Ищците твърдят, че останалите два имот с пл.№ 635 и пл.№ 636 считат за собствени на М. Г. и не упражняват фактическа власт върху тях. Те заявяват, че през 2022г. са видели обява за продажба на четирите имота, извършили проверка и установили, че на 31.05.2021г. Т. В. се е снабдил с констативен нотариален акт за четирите имота и в същия ден ги е продал на М.

Г.. Впоследствие, Г. продала на първия ответник поземлен имот с пл.№ 606 и поземлен имот с пл.№ 607.

Ищците оспорват правото на собственост на Ю. Х. върху тези два имота и твърдят, че той ги е придобил от несобственик, тъй като неговият праводател не е упражнявал владение върху имотите, годно да го направи собственик. Те заявяват, че са собственици на процесните имоти по силата на давностно владение, започнало през 1984г. от Д. Н. и съпругът й Н. Н. и продължаващо до днес.

3

Според ищците, свидетелите по обстоятелствената проверка, са напълно непознати на Т. В..

Поради това, ищците искат от съда да установи по отношение на ответниците Ю. М. Х., Н. Х. Х. и М. Т. Г., че са собственици на основание давност и наследяване на поземлен имот с пл.№ 606 и поземлен имот с пл.№ 607 при следните квоти: 4/6 идеални части за Д. Н.; 1/6 идеална част за Г. Н. и 1/6 идеална част за Т. Н. К..

Ответните страни представят писмен отговор, в който оспорват твърдението на ищците за придобиване по давност на процесните два имота в периода от 1984г. до 1994г. Те твърдят отрицателните факти, че преди издаването на оспорения от ищците констативен нотариален акт за собственост, процесният имот не е имал друг собственик. В периода от 1984г. насетне, е действала редакцията на чл.6 от ЗС, според която имотите, които нямат друг собственик и които държавата придобива съгласно законите, стават държавни. Правилото на чл.6 от ЗС се отнася както за поземлени имоти – парцели, така и за имоти извън регулация и в частност за земеделски земи.

Поради това, в момента, в който се твърди завладяването на имотите, същите са били държавни и на основание чл.86 от ЗС не могат да бъдат придобити по давност.

Невъзможността да се придобият имотите по давност следва и от съдържанието на представените по делото скици, според които процесните имоти попадат в ЗЗП в местността „Провадийско шосе“, а в разписните листи не е записан собственик. Ответниците подчертават, че земите в зоните за земеделско ползване са винаги държавни и поради това се предоставят само за ползване. Ползването върху тези имоти се прекратява с влизането в сила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а това изключва всяка възможност имотите в тези зони да се придобиват по давност. Следователно, правото на собственост върху тези имоти може да бъде реституирано или придобито от ползвател, но не и да се придобие по давност преди изпълнението на тези процедури.

Поради това, ответните страни искат от съда да отхвърли предявения иск.

Като доказателства по делото са приети писмените доказателства, които установяват правото на собственост върху поземлените имоти, скици на имотите и удостоверения за наследници на страните. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесните имоти с пл.№ 606 и пл.№ 607 са отразени в кадастралния план на ЗЗП от 1990г. като земеделска земя V категория. Експертизата посочва, че не е открила планове на ЗЗП преди 1990г.

По делото са събрани показанията на свидетелите С. А. С., А. А. О., А.

Л. Ч. и Е. К. Н..

Свидетелят С. твърди, че познава лозето на Д. и Н., които го работят от 40 години и не е виждал бащата на Д. там. Той пояснява, че лозята са стари, но не били „узаконени“. С. заявява, че е трябвало да плати на общината, за да придобие земята.

Свидетелят О. също заявява, че е виждал Д. и покойния й съпруг да 4 работят лозето от 1984г., което било разделено от канавка по средата. Той мислел, че е разделено между двете сестри Д. и М. и твърди, че не е виждал баща им там след 1984г. О. посочва, че не знае чия е собствеността върху лозето, а само кой го обработва и пояснява, че едната половина се обработва, а другата е изоставена.

Свидетелят А. Ч. твърди, че "дядо Т." е обработвал мястото повече от десет години. Той отишъл при нея и я помолил да свидетелства пред нотариус, за да прехвърли имота на М.. Свидетелката го попитала защо на М. след като има две деца, а той й отговорил, че е дал на другата си дъщеря достатъчно, дори и място в с. С.. Ч. пояснява, че е виждала "дядо Т." на мястото през 2003г., 2004г. и 2005г.

Свидетелят Е. Н. твърди, че мястото е обработвано от Т., който е неин чичо, а впоследствие от М. и съпруга й. Според свидетелката, чичо й й казал, че ще даде земята на М., тъй като на сестра й дал земя в с.С..

С решение рег.№ 9/09.01.2026г., Районен съд – Айтос приема за установено по отношение на М. Т. Г., Ю. М. Х. и Н. Х. Х., че Д. Т. Н., Г. Н. Н. и Т. Н. Н. - К. са собственици на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор пл.№ 606 и на поземлен имот с идентификатор пл.№ 607 при следните квоти:4/6 идеални части за Д. Т. Н., 1/6 идеална част за Г. Н. Н. и 1/6 идеална част за Т. Н. Н. - К.. За да постанови това решение, съдът приема, че ищцата е установила при условията на пълно и главно доказване, че е владяла процесните имоти като свои явно, спокойно и несмущавано в продължение на повече от десет години – в периода след 1984г. до 2021г., когато е издаден констативния нотариален акт в полза на Т. В..