Присъда № 234 от 09.05.2023, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда №234 от 09.05.2023 г. , постановена по НОХД №14025/2022 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав

С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимият И. Т. Т., с ЕГН **********, за това че на 25.07.2021 г., за времето от 15:00 ч. до 17:15 часа, в ******************* протИ.законно е отнел чуждо моторно превозно средство – мотоциклет марка „*****************, рама № ****************************на стойност 8700,00 лв. от владението на К. М. М., без негово съгласие с намерение да го ползва - престъпление по чл. 346, ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство, в разпоредително заседание , на основание чл. 76 от НПК е конституиран като частен обвинител пострадалия от престъплението К. М. М..

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на прокуратурата, в заключителната си пледоария поддържа, че въз основа на събраните доказателства се налага извод за доказаност на обвинението, поради което моли за постановяване на присъда, с която подс. Т. да бъде признат за виновен. Моли да му се наложи наказание близо до минимума, с оглед на това, че подсъдимият е неосъждан и е признал вината си. Моли да му се възложат направените по делото разноски. Взема отношение по веществените доказателства.

Повереникът на частния обвинител моли за постановяване на осъдителна присъда, като се признаят за установени, обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Частният обвинител К. М. М. се придържа към становището на повереника си.

Упълномощеният защитник на подс. Т.- адв. Т. счита, че при определяне на справедлИ.то наказанието следва да се вземат предвид възрастта на подсъдимия Т., както и неговото имуществено състояние. Посочва, че подзащитният му е имал желание да възстанови материалните щети, но финансовото му състояние не му е позволило. Моли да се наложи наказание около минимума, предвиден в закона за престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подзащитния му, като счита, че изпълнението на същото следва да бъде отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години.

Подс. Т. поддържа изложеното от защитника си, признава се за виновен. Същият изказва съжаление за случилото се и го определя като грешка. В своята последна дума, на основание чл. 297 от НПК, моли за наказание около минимално предвидения в закона размер.

Подсъдимият Т., по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът 1 с протоколно определение от 09.05.2023 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел направените от същия самопризнания за подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е определил, че при постановяване на присъдата ще бъдат използвани направените самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и без да се анализират събраните доказателства, от които същите се установяват.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която изцяло беше призната от подс. Т., а именно:

Подсъдимият И. Т. Т. е роден на *************** българин, български гражданин, с адрес по лична карта: *****************************и адрес по местоживеене:

******************************, със средно образование, неженен, осъждан, работи без трудов договор по негови данни, с ЕГН **********.

Свидетелят К. М. е собственик на мотоциклет марка

„*****************, рама № ***************************. На 25.07.2021 г. той излязъл от дома си и се придвижил с посочения мотоциклет до плувен комплекс „*****, находящ се в г****************** Паркирал мотоциклета пред главния вход на плувния комплекс около 15:00 ч. и влязъл в комплекса.

Двигателят на мотоциклета се задействал без помощта на контактен ключ, а М. не го заключил с верига. Около 17:15 ч. установил, че мотоциклетът не е на мястото си и подал сигнал на телефон 112. По случая е образувано досъдебно производство.

Доколкото мястото, на което е бил паркиран мотоциклетът попада в обхвана на охранителните камери на ресторант „*****************, в хода на разследването е приобщен видеозапис от същите.

При прегледа на видеозаписите е установено, че на 25.07.2021 г. в 14:23 ч. астрономическо време, съответстващо на 15:23 ч. лятно часово време, в близост до паркирания мотоциклет спира лек автомобил марка „Тойота“, модел **********************, собственост на Й. Т., майка на подсъдимия И. Т. Т. , от който слиза лице от мъжки пол, познато на свидетеля К. И.

/полицай в криминална група, сектор *******.действие на криминалната престъпност“ – 01 РУ-СДВР/ като И. Т.. Т. приближава до паркирания мотоциклет „*****************, рама *********************** разглежда го внимателно, хваща го за дръжките, след което се връща при автомобила и отпътува. В 15:13 ч. астрономическо време, съответстващо на 16:13 ч. лятно часово време на 25.07.2021 г. Т. се връща при мотора и отпътува с него.

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание на подс. Т. по чл. 371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза - показанията на свидетелите К. М., К. И. И., Й.

И. Т., К. П. А., видео- техническа експертиза (л.42 от ДП), видео-техническа 2 експертиза (л.86-95 от ДП), оценителна експертиза, справка за съдимост /л.88-89 от делото/, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум, определение по НЧД №953/98г. по описа на СГС, 10-ти състав, определение №29/16.03.1999г. на Софийски апелативен съд и други писмени доказателства.

Съдът намира, че събраните и проверени по надлежния ред доказателства в хода на досъдебното производство са еднопосочни, непротИ.речиви, взаимнодопълващи се и подкрепени от направеното по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК самопризнание на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт от подсъдимия И. Т.. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото разглеждането на делото е протекло по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, която урежда диференцирана процедура за разглеждане на делото, то не е необходимо подробното обсъждане на доказателствата, събрани по същото. Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК дава възможност на съда при постановяване на присъдата си да се ползва от събраните на досъдебното производство доказателства, съпоставени с направеното от подсъдимото лице самопризнание. Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК обосновава извод, че не се налага извършването на доказателствен анализ при провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Явно е, че законът е въвел отделно и различно от общото изискване за съдържанието на мотивите към присъдата при провеждане на съкратено съдебно следствие в обсъжданата разновидност.

Разпоредбата, предписваща изискуемото съдържание за мотивите на присъдата, постановена по дела от общ характер, разгледани по общия ред (чл. 305, ал. 3 НПК) създава задължение за съда да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали ги е приел за такива и да изложи съображения при протИ.речие в доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля други. За разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предписва единствено, че в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Това е така, доколкото съдът преди да пристъпи към разглеждане на делото по тази диференцирана процедура е направил предварителна преценка на доказателствения материал и достигнал до извода, че същият подкрепя направеното от подсъдимия самопризнание, която предварителна преценка е обективирал в определението си по чл.372, ал.4 НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира от правна страна, че с гореописаното поведение подсъдимият И. Т. Т. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК, като на 25.07.2021г. за времето от

15:00 часа до

17:15 часа в гр.

************************протИ.законно отнел чуждо моторно превозно 3 средствомотоциклет марка

„*****************, рама

№

************************* на стойност 8700,00 лв., от владението на К. М.

М., без негово съгласие с намерение да го ползва.

Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние, датата и мястото на извършването му, индивидуализацията на предмета на престъплението и причинените вредни последици. Гореизброените обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото дело, се явяват безспорно доказани въз основа на показанията на свидетелите К. М., К. И., Й. Т., К. А., както и от протоколите за оглед на веществени доказателства, експертните заключения, писмените доказателства, които подкрепят направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание от подсъдимия.

Предмет на престъплението е чужда движима вещ с особени характеристики – моторно превозно средство, което е било отнето от фактическата власт на свидетеля К. М.. В случая това е мотоциклет марка „*****************, рама ********************** на стойност 8700,00 лв., съгласно заключението на изготвената СОЕ.

Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в отнемането на процесния предмет от владението на свидетеля М.. За да е налице отнемане на инкриминираната вещ, то следва деецът да е прекратил фактическата власт върху нея и да е установил своя фактическа власт, която да бъде трайна. От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установява по безспорен и категоричен начин, че именно подсъдимият е отнел моторното превозно средство, като се е отдалечил от мястото, където се е намирала вещта, заедно с нея и по този начин е установил своя фактическа власт върху същата. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346 от НК се реализира чрез действие, като следва деецът да е установил своя фактическа власт единствено с цел ползване на инкриминираната вещ. Съдът намира, че доколкото подсъдимият Т. е отнел моторното превозно средство, но той не е променил отношението си към вещта в смисъл да започне да я третира като своя собствена – не са събрани доказателства да е подменил регистрационните табели, да се е разпоредил с нея и т.н., а единствено е отнел вещта с цел да я използва, то се явява довършено престъплението по чл. 346 от НК.

Във връзка с последното, съдебният състав приема, че отнемането на предмета на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК е довършено, доколкото са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление – реализирана е промяна на фактическата власт върху чужда движима вещ, предмет на посегателство, с намерение същата да бъде ползвана.

Настоящата съдебна инстанция намира, че авторството на деянието се доказва безспорно както от събраните по делото гласни доказателствени източници, така и от писмените такива, а в частност от назначената и 4 изготвена по делото видео-техническа експертиза, от която се прави извода, че лицето отнело инкриминирания мотоциклет е именно подсъдимият И. Т..

Същото обстоятелство се доказва и от направеното от подсъдимия цялостно признание в хода на съдебното производство на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология.

От субективната страна, съдът намира, че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е извършил престъпното деяние, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, а във волеви аспект е искал и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своята неправомерна дейност. Налице е и специалната цел, която се изисква за съставомерността на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК. Същият не е демонстрирал, че третира вещта като своя, не е действал с присвоително намерение, което именно отличава деянието му от кражбата и поради това покрива напълно изискуемите признаци на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК .