Решение № 37 от 07.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Благоевград, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Илиана А.а като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231200601430 по описа за 2023 година С Присъда № 26 от 11.07.2023 г., постановена от Районен съд-С. по НЧХД №393/2022г.,съдът признал подсъдимия К. В. Ч. за невиновен в това,че на ****г. около 19.00ч в местността „Р.“,землището на с.П., общ.С.,е казал унизителни за честта и достойнството на Р. Б. думи -„Ела тука веднага бе,мама ти да еба“,поради което на основание чл.146,ал.1 от НК и чл.304 oт HПK го оправдал по посоченото обвинение;

Със същата присъда на основание чл.304 НПК ,подсъдимият Ч. бил оправдан и по обвинение за престъпление по чл.144,ал.1 НК,за това ,че на ****г. около 19.00ч в местността „Р.“,землището на с.П.,общ.С.,се е заканил с престъпление против личността на тъжителя Р. Б. с думите „ке те утепам,ке ти строша главата“ и това заканване би мoглo да възбуди основателен страх от осъществяването му.

Поради оправдаването на подсъдимия,бил отхвърлен и предявения от частния тъжител граждански иск за причинените неимуществени вреди от двете престъпления като недоказан и неоснователен.

На основание чл.190 от НПК, съдът осъдил частния тъжител да заплати на 1 подсъдимия направените от него по делото разноски в размер на 800 лв.,представляващи заплатено пред първата инстанция адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на частния тъжител адв.Н.. Жалбата е депозирана преди изготвяне на мотивите към постановената присъда.Изпратено е съобщение до частния тъжител и повереника му за възможността да допълнят депозираната вече въззивна жалба.В дадения срок е постъпила въззивна жалба с изложени допълнителни аргументи. Срещу въззивната жалба не е предявено възражение от страна на подсъдимия К. В. Ч. и неговия защитник адв.Я. Т..

Във въззивната жалба повереникът излага становището си за неправилност и незаконосъобразност на постановения оправдателен съдебен акт ,поради което иска осъждането на подсъдимия за всяко едно от престъпленията по чл.146,ал.1 от НК и по чл.144,ал.1 НК,уважаване на предявената гражданска претенция,както да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.Неправилността на присъдата се аргументира с постановяването й при дадена погрешна оценка на събрания доказателствен материал по делото,който не е анализиран задълбочено от първоинстанционния съд.

Частният тъжител,редовно призован,не се съд,представлява се от повереника си –адв.Р. Н.. явява пред въззивния

Изложените съображения във въззивната жалба се поддържат от повереника и в хода на въззивното производство.Изразява се становище,че първостепенният съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства,в недостатъчна степен е обсъдил показанията на свидетелите А. и А.,поради което е направил погрешни правни изводи,приемайки,че обидният израз,който е изречен от подсъдимия задочно /по телефона,но държан от друго лице/,но при безспорност на доказателствата ,че е чут от частния тъжител,то е налице осъществен състав на престъпление по чл.146,ал.1 НК.Сочи се,че подсъдимият е разбрал за осъществената телефонна връзка и именно в този момент е отправил и заканителните изрази „ке те утепам,ке ти строша главата главата“.И този момент се изяснявал от отговора на частния тъжител:“Остави го,нека да си вика,не мога да дойда,защото съм изпил една чаша вино“.Сочи се ,че в тази връзка не следва да бъдат възприемани показанията на съпругата на подсъдимия,разпитана 2 като свидетел по делото,тъй като последната твърди,че телефонният разговор е осъществен от свид.А.,а са налице безспорни доказателства,че този разговор е проведен от свид.А..Счита се,че не следва да бъде давана вяра на обясненията на подсъдимия,който твърди,че свидетелят А. е бил на разстояние 300 метра,а от показанията на свидетелите се установява,че той се е намирал на разстояние от около 80-100метра.Освен това сочи,че А. е разпознал подсъдимия по гласа.

Отново се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения, да се уважи предявения граждански иск като подсъдимият бъде осъден да заплати направените по делото разноски от частния тъжител на първа и втора инстанция.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си – адв.Т..Отрича да е отправял обидни и заканителни изрази спрямо частния тъжител,тъй като такива изрази не се съдържат в речниковия му запас.Изразява позицията,че свид.А. е невъзможно да чуе нещо на разстояние от около 50 метра,поради проблеми със слуха,поради което не следва да бъде давана вяра на посоченото от него,че е чул на разстояние от около 300 метра.Иска оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът му моли също за потвърждаване на оправдателния съдебен акт на първоинстанционния съд,който счита за напълно правилен и поставен в унисон със закона и събраните по делото доказателства.Изразява съгласие с мотивите на този съд и излага аргументи в тази насока, като моли присъдата да бъде потвърдена.Претендира разноските,направени пред втората инстанция.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна жалба,съобрази доводите на страните в съдебно заседание,прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.

313 и чл. 314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледано по същество жалбата е неоснователна.

3

В хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка е подробно изяснена от първия съд, след анализ на хронологията на събитията на инкриминираната дата /****г/ и цялостно изследване на доказателствения материал по делото - гласните доказателствени средства и писмените доказателства.Въз основа на тези доказателства, настоящият съдебен състав споделя достигнатите фактически изводи на контролирания съд, като намира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. Ч. е роден на ****г в гр.С.,където и живее,женен е,не е осъждан,с висше образование,работи във фармацевтична компания.

Подсъдимият Ч. и частният тъжител са роднини –той е син на братовчед на частния тъжител Р. Б.. В местността „Р.”, землището на с. П., община С. подсъдимият и частният тъжител имат съседни ниви. Във връзка с обработването на тези ниви между подсъдимия и частния тъжител възникнали спорове, които довели до влошаване на взаимоотношенията помежду им.

Между двете ниви има ивица общинска земеделска земя, част от която тъжителят владее по силата на договор за наем. Именно на това място Р. Б. бил поставил отрязани пръчки, окосена трева и бетонни отпадъци.В работата си на нивата,частният тъжител бил подпомаган от св.Р. А..

На ****г., около 19.00 часа свид.Р. А. работил на нивата на Р. Б. сам.В своята нива по това време работил и подсъдимия Ч.,който забелязал хвърлени бетонни отпадъци.Този факт го ядосал,поради което започнал да ги хвърля в нивата на частния тъжител. Тези му действия били забелязани от свид.А.,който попитал подс.Ч. защо има такова поведение, при което помежду им възникнал спор, прераснал в отправяне на упреци спрямо тъжителя. Подсъдимият се ядосал и наредил на св.А. да се обади по телефона на тъжителя Б.,който да дойде на нивата и да се разберат. А. позвънил по телефона на частния тъжител с цел да му обясни какво се случва и докато двамата разговаряли по телефона, подс.Ч. започнал да вика на висок глас:

“ела тука, бе, мама ти да еба“, „ке те утепам, ке ти строша главата“. В този момент тъжителят обяснил на св.А., че тъй като е пил чаша вино, не може да отиде на място като му казал:“остави го,нека да си вика“ и затворил телефона.

По време на проведения телефонен разговор между св.А. и тъжителя Б., в близост до тях, в съседна нива се намирал и св.А.,който също чул изречените от подсъдимия изрази,когото всъщност разпознал по гласа,тъй като не го 4 виждал.Първоначално решил,че подсъдимият Ч. спори със свид.А., но след като чул:“мама ви да еба и Буковското племе“,вече разбрал,че става въпрос за Р. Б..В този факт се убедил напълно на следващата сутрин,когато срещнал свидетеля А.,който му обяснил,че виковете били насочени към Р. Б.,а не към него.

Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства.Същата по същността си кореспондира с установената от първоинстанционния съд, който не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдил всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.Макар и въззивният съд да установи известна неяснота в мотивите на проверявания съд при обсъждане на гласните доказателствени средства,изхождайки от възприетата фактическа обстановка и направеният извод за изричане от страна на подсъдимия на обидния по съществото си израз „ела тука бе,мама ти да еба“,от правна страна е приел,че тъй като този израз не е изказан в присъствие на частния тъжител,то не е налице осъществен състав на престъпление по чл.146,ал.1 НК,тъй като съставът на това престъпление изисква присъствие на дееца и лично възприемане на отправените обиди.

Настоящата съдебна инстанция е на мнение,че следва да бъдат възприети показанията на свидетелите А. и А.,тъй като първият свидетел последователно,ясно и категорично твърди,че подсъдимият е изрекъл израза“ела тука бе,мама ти да еба“.Присъствието на подсъдимия на инкриминираното място и създалата се конфликтна ситуация всъщност не се отрича и от самия него,но по съществото си последният отрича да е изричал изследваната реплика,характеризирана като обидна.Макар и районният съд да е посочил,че изцяло възприема обясненията на подсъдимия,всъщност не ги е възприел в тази им част,приемайки репликата за изречена както и за носеща обидно съдържание.Усъмнил се е в показанията на свид.А.,поставяйки го в позиция на заинтересованост,поради близките му отношения с частния тъжител /работил на нива на Б. както и в обсъждания ден също се е намирал на нивата на работодателя си/.Тук въззивният съд не се съгласява с позицията на първоинстанционния ,тъй като анализът на доказателствата сочи на извод 5 за възникнала конфликтна ситуация,провокирала ядосването на подсъдимия,/поради намирането на бетонни блокове в неговата нива,които решил,че са хвърляни от частния тъжител и поради която причина и той започнал да почиства нивата си изхвърляйки камъни в място,собственост на частния тъжител/.Именно поради запитване от страна на свид.А.,търсещо отговор на поведението на подсъдимия, последният избухнал,настоявайки на висок тон А. да позвъни на Б.,който да дойде на нивата и да се разберат.Макар и свид.А. да е в близки отношения с частния тъжител,няма основание да не бъдат кредитирани неговите показания само на посоченото основание,тъй като се констатира последователност и логичност на същите.Същевременно се подкрепят и от показанията на свид.А.,който също е чул изричането на репликата „ела тука бе,мама ти да еба“,за която не съществува противоречие в събрания гласен доказателствен материал.Свид.А. твърди,че единствено е чул и е разпознал гласа на подсъдимия,тъй като последният е викал на висок тон ,“направо крещял“.Този свидетел сочи,че дори е възприел възникналия спор като случващ се между подсъдимия и свид.А.,но след като чул и израза „мама ви да еба и Буковското племе“,всъщност разбрал ,че ядът на подсъдимия е насочен не към свид.А.,което с категоричност затвърдил и на следващия ден при срещата му с този свидетел,който потвърдил,че подсъдимият не викал на него,а на частния тъжител.Освен това,правилно първоинстанционният съд не е градил изводите си на показанията на съпругата на подсъдимия /свид.В.