Решение № 155 от 19.10.2023, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 155/19.10.2023 г.

Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ВАНЯ

БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20237280700198 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е след отмяна на

Решение №5/11.01.2023г. по адм.д.№295/2022г. на

Административен съд Ямбол и връщане на делото за ново разглеждане с Решение №7791/12.07.2023г. по адм.д.№1812/2023г. на Върховния административен съд на Република България(ВАС).Образувано е по жалба на С.П.К.,*** чрез адвокат Б.К. ***, срещу принудителна административна мярка-принудително задържане на лек автомобил чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 21.10.2022г. от контрольор в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към Община Велико Търново, по отношение на лек автомобил "*" с рег. №******, собственост на С.К.. С отменителното решение на ВАС са изложени мотиви за това, че при постановяване на съдебния акт съдът се е позовал на действието на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозно средства на територията на град Велико Търново, спрямо забранителната разпоредба на чл. 50, ал. 2, т. 3 Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата(ППЗДвП). Описал е обхватът на зоната за платено паркиране съгласно решение № 223 от 25.06.2020 г. на Общински съвет Велико Търново за зоната, в която е паркиран конкретният автомобил. По делото обаче не е изследвана разпоредбата на чл. 22 от Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията в сила от 13.03.2021 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба, в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга, са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. Съдът не е изследвал дали в района на паркиране на процесния автомобил са спазени тези нормативи, съответно, дали са доказани предпоставките за прилагане на процесната мярка, във връзка с чл. 14, ал. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозно средства на територията на град Велико Търново.

В съдебно заседание жалбоподателят С.П.К. се явява лично и с упълномощения адвокат К., които поддържат жалбата.

С.К. се позовава на йерархията на нормативните актове. Счита, че Конституцията на Република България гарантира на хората с увреждания техните права. Също така отделни закони ги регламентират подробно, в случая това е Законът за движение по пътищата и Правилника към този закон. Те дават неограничени права на хората с увреждания, а именно да паркират дори и когато има забранителни пътни знаци. Това е създадено с една единствена цел – защита на техните права и облекчаване на техните потребности. Не може някаква община, с някаква наредба да ги ограничава. Не може да се налагат ограничения било те почасови, било който първи заеме мястото. Наредбата, към която Върховният съд препраща, регламентира изобщо и най-вече новото строителство, но дори и според тези правила трябва да има поне 4 места за паркиране. На скицата, която самата община е приложила, те са две, т.е. и в тази си част общината не е спазила изискването. Поддържа и становище, че самите паркоместа са разположени неправилно. Същите е следвало да бъдат успоредно на тротоара, а с цел печалба на всяка цена община Велико Търново, а и не само тя, ги разполагат перпендикулярно, под ъгъл, което въпросната наредба, която се цитира тук, не го позволява. Така че и от тази гледна точка не отговарят на изискванията. Също така тази глоба, която е наложена, е унизителна. Хората, които по един или друг начин са заболели, така да се каже вече са наказани. В случая не е дадена никаква възможност да се представят някакви доказателства или по някакъв начин да се оспори тази санкция. Поставената скоба спира автомобила от движение и препятства осигуряване на незабавна медицинска помощ за лицето с увреждания.

Адв. К. счита така подадената жалба от тях за основателна, като подкрепя изцяло становището, изразено от прокурора в заседанието пред Върховния административен съд, особено в частта, в която самата наредба, според която е издадена въпросната принудителна административна мярка, препраща към чл. 94 от ЗДвП, според която паркирането се осъществява успоредно на оста на пътя или върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, на най-малко 2 метра отстояние от страната на сградите.

В самите заповеди, с които са определени създаването на паркоместата, в обяснителната записка, приложена по делото, е видно, че същите са под ъгъл 90 градуса или под ъгъл 45 градуса, което е в нарушение на закона. Поради това не може да се приеме, че лицето е паркирало в нарушение на въпросната наредба. Освен това както Конституцията, така и Законът за движение по пътищата и Правилникът към него дават правото и възможността на хората с увреждания да паркират в нарушение на пътни знаци, които забраняват паркирането и спирането на автомобили, като подробно са изложили мотиви за това в подадената жалба.Също така счита, че с оглед изложените основания от Върховния административен съд относно въпросната Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г., в частност чл. 22, също не съответстват по отношение на броя на предвидените места за хора с увреждания. Видно от приложената карта или схема, са налични само две места за хора с увреждания, което не съответства на въпросната наредба, поради това счита, че община Велико Търново не е спазила изискванията на закона за осигуряване на достатъчен брой места и достъпност на лицата с увреждания, поради което нейният доверител е бил принуден да паркира на място, което не е обозначено за хора с увреждания, поради липсата на свободно такова. Поради тези основания моли наложената принудителна административна мярка да бъде отменена и да се присъдят направените по делото разноски, за което представя списък.

Ответната страна, Контрольор в

„Организация на движението, паркинги и гаражи“, гр.Велико Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.Депозирал е писмено становище чрез адв.Й.Х. от ВТАК, според което обжалваната в настоящото производство ПАМ, представляваща принудително задържане на неправилно паркирано ППС с рег.№ ****** е валидна и законосъобразна, същата не страда от пороците предвидени в разпоредбата на чл.146 от АПК:1.издадена е от компетентен орган, заемащ длъжност контрольор, оправомощен с нарочна заповед на кмета на общината, която е собственик на пътя; 2.спазена е предвидената в закона форма за действителност - за валидността на мярката е достатъчно и устното нареждане за принудително задържане на неправилно паркираното ППС, доколкото не съществува законово изискване процесната ПАМ да бъде издадена в писмена форма.От приетата по делото административна преписка, както и от изричните изявления на жалбоподателя К. безспорно се установява, че на 21.10.2022г. последният е паркирал собствения си автомобил в обхвата на действие на обособена зона за платено паркиране на ул.”А.С." в гр.Велико Търново, в центъра на града. Жалбоподателят не е представил в настоящото производство Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, което от своя страна води до недоказаност на твърдението му, че има право въобще да ползва местата, определени за пътни превозни средства, които обслужват хора с трайни увреждания. Сам по себе си фактът на представено Експертно решение на ТЕЛК, не доказва абсолютно нищо. На 21.10.2022г., ответният контрольор е установил, че лек автомобил с рег.№ ****** е паркиран в зона за платено паркиране на ул.”А.С.” в гр.Велико Търново, без заплащане на дължимата такса.

Автомобилът не е бил паркиран на преференциално място, оцветено със син цвят и отбелязано с международния знак за хора с увреждания, доколкото е установил, че на предното стъкло на автомобила е била поставена Карта за паркиране на автомобили, които обслужват хора с трайни увреждания.След тези констатации, ответният контрольор е изпълнил вменените му по служба задължения и е поставил на автомобила техническо средство за принудително задържане тип „скоба" и съобщение № 106527 на „ОДГП" ЕООД, до заплащане на дължимата такса и разходите за поставяне на техническото средство. Разпоредбата на чл.99а от ЗДвП ясно посочва, че Картата за паркиране на хора с трайни увреждания представлява „Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания". Никъде от текста на този закон, нито от текста на друг нормативен акт не следва правило, че хората с трайни увреждания могат да използват издадените им карти, като паркират навсякъде без да дължат заплащането на такси. Ако е била такава целта на закона, нямаше да има места, които да се обозначават по специален начин - като се оцветяват в син цвят и върху тях се изписва международния знак за хора с увреждания. Нямаше и да се предприемат ПАМ и да се налагат административни наказания на водачи, които без да притежават такива карти използват тези места. В този смисъл, дори на гърба на издадените карти за паркиране на хора с трайни увреждания пише, че „Тази карта дава право на притежателя и да използва място за преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за това места; 3.В административното производство не се констатира да са допуснати съществени нарушения - от приложения към административната преписка снимков материал ясно се вижда, че автомобилът на жалбоподателя не е бил паркиран на място, определено за превозни средства, които обслужват хора с трайни увреждания. Жалбоподателят също изрично потвърждава и този факт. Не се твърди и спори, че жалбоподателят не е заплатил дължимата такса, поради което мярката принудително задържане на автомобила, се явява правилна и законосъобразна. Иска се постановяване на съдебен акт за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски.

Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното, съдът намира за установено следното:

В производството по чл.226 от Административнопроцесуалния кодекс са допустими доказателства за нововъзникнали, новоузнати обстоятелства и такива, които са във връзка с дадените задължителни указания в мотивите на отменителното решение на Върховния административен съд. В тази връзка нови доказателства не са ангажирани от страните, като относимите за изпълнение на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, конкретно по спазване на разпоредбата на чл. 22 от същата са налични по преписката.

По делото няма спор, че автомобил „*” с рег. № ****** е собственост на жалбоподателя С.П.К., както и че същият автомобил се ползва за нуждите на лице с увреждания, за което е издадено Експертно решение №90663 от зас.52 на 16.03.22г. на

ТЕЛК към МБАЛ“Св.П.“АД, гр.Ямбол – С.С.К.(дъщеря на жалбоподателя)

От събраните по делото доказателства при първото разглеждане на делото, се установява, че на 21.10.2022г. Д.Р., на длъжност контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към община Велико Търново, при изпълнение на служебните си задължения заедно със свой колега констатирали, че автомобил „*” с рег. № ****** е паркиран в обхвата на „Синя зона“ без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.

Направени били 9 бр. снимки с фотоапарат, като са поставили и скоба на колелото на автомобила. Изготвено било Съобщение № 106527 и Съобщение № ********** от 21.10.2022г., за наложена мярка принудително задържане (скоба) съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като не е заплатена дължимата такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДВП, поставено на предното стъкло на автомобила. Р. съставил и протокол № 409 от 21.10.2022г., видно от който след заплащане на такса за престой, автомобилът е бил освободен(№17 от протокола).