Решение № 652 от 15.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Бургас, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20212120203544 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от "Е*****" ООД, ЕИК ***********, против Наказателно постановление № К20_123-F556641/14.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3860.17 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. Т. от БАК, която поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноските по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.

Чолакова, която оспорва жалбата и претендира разноски по делото.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На 30.06.2020 г. на жалбоподателя "Е*****" ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че относно фактура № 1000023722/03.10.2019 г. са представени писмени обяснения, съгласно които за целите на ДДС фактурата е отразена в дневник за продажбите за месец 05.2020 г., с дата 01.05.2020 г., а е осчетоводена на 03.10.2019 г., с данъчна основа от 19 300.83 лв. и ДДС – 3860.17 лв. Представени били копие на фактура и банково извлечение. При проверка в дневниците за продажби било установено, 1 че фактурата е отразена в дневник за продажбите м. 05.2020 г. с дата 01.05.2020 г. С оглед на което актосъставителят е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС.

Препис от акта бил връчен на представител на жалбоподателя.

При тази фактическа обстановка на 14.10.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3860.17 лв.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган не са посочили датата на извършване на нарушението, което влиза в противоречие с императивните правила на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно е от съдържанието на АУАН и НП, че в същите е посочена само датата на съставяне на фактурата и отразяването й в дневника за продажбите, но не и датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на нарушението е основен елемент от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Непосочване на датата на извършване на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените и води до ограничаване правото на санкционираното лице. Същото не може да бъде отстранявано в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. С оглед на горното, при наличието на съществено процесуално нарушение наказателното постановление следва да бъде отменено 2 само на това основание.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че по неясен начин е описано и самото нарушение в АУАН и в НП, като от описателната част е видно само, че относно фактура за доставка № 1000023722/03.10.2019 г., издадена от „Е*****“ ООД, с ЕИК по Булстат ***********, на „Б*******“ ООД, с ЕИК по Булстат: **********, са представени писмени обяснения, копие на фактурата и банково извлечение от 04.10.2019 г., както и че при проверка в дневниците за продажби е установено, че фактурата е отразена в дневника за продажбите м. 05.2020 г. с дата 01.05.2020 г. В края на НП пък е посочено, че с описаното деяние извършителят е нарушил чл. 86, ал. 2 ЗДДС, която разпоредба от своя страна само разписва реда за начисляването на данъка. От друга страна извършеното деяние е било подведено под хипотезата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

Тази неяснота и противоречие между посочената за нарушена норма и приложената от наказващия орган санкционна норма, ограничават правото на защита на наказаното лице, което не би могло да разбере срещу какви факти следва да се защитава. С оглед на което и настоящият състав счита, че е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се "обвинява".

На следващо място, посоченото нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е резултатно и елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък размер. В случая, нито в АУАН, нито в НП, са отразени данни за определения в по-малък размер данък. АНО не е изпълнил задължението си да направи пълно и ясно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение, с което е ограничил правото му на защита. Непосочването на всички факти от състава на нарушението води до невъзможност да се провери и дали наложената санкция съответства на предвидената в закона такава.

Изтъкнатите съображения водят до единствения извод, че обжалваното наказателно постановление страда от пороци, които не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на административното производство, същите са съществени процесуални нарушения, които са довели и да нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради наличие на съществени процесуални нарушения.

С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното 3 наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 49/, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 500 лв. С оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноските в претендирания размер от 500 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К20_123-F556641/14.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.

86, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя "Е*****" ООД, ЕИК ***********, е наложена имуществена санкция в размер на 3860.17 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на "Е*****" ООД, ЕИК ***********, разноските по делото в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4