Определение № 7172 от 27.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7172 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502775 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на заявителя „Софийска вода“ АД срещу определение от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. №25798/2025 г. на СРС, ГО, 34 състав, в частта, в която е допълнено на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото разпореждане от 31.07.2025 г., в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв. М.Л.Л. сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че при определяне на разноските не е взета предвид фактическата и правна сложност на делото, с оглед обстоятелствата по конкретното производство.

Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, като настоящият състав намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в негова тежест.

Ответната страна в законоустановения едноседмичен срок оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред СРС е образувано по заявление, подадено от „Софийска вода“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Г.М. за следните суми:

636,66 лева, представляваща стойност на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 19.08.2023 г. до 20.08.2024 г. за водоснабден имот с кл. №1003103342, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.05.2025 г., до изплащане на вземането, 88,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.10.2023 г. до 26.09.2024 г., и за разноски по делото - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.05.2025 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора всички горепосочени суми.

На 19.06.2025 г. в срок е постъпило писмено възражение по образец от длъжника 1

С.Г.М.. Във възражението е обективирано искане за присъждане на разноски в размер на 450,00 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие по чл.38 ЗА.

С разпореждане от 20.06.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК, че може да предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземанията срещу длъжника, с оглед постъпилото от последния възражение по чл.414 ГПК.

С разпореждане от 31.07.2025 г. издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.05.2025 г. е обезсилена поради непредявяване в срок на иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.

С молба по чл.248 ГПК от 28.08.2025 г. длъжникът е поискал съдът да измени разпореждането от 31.07.2025 г. в частта за разноските, като му се присъдят разноски за адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на 450,00 лв., платим по реда на чл.38 ЗА

С обжалваното определение СРС е уважил частично молбата по чл.248 ГПК на С.Г.М., като е допълнил постановеното разпореждане от 31.07.2025 г. в частта за разноските и е осъдил заявителя „Софийска вода“ АД да заплати на длъжника сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.

Настоящият въззивен състав не споделя крайния резултат на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и във връзка с доводите в жалбата, излага следните мотиви:

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. По силата на чл.248 ал.1 ГПК съдът, по искане на страните, може да измени постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за това. Изменението в частта за разноските може да се наложи, поради погрешно изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските.

В конкретния случай, заповедното производство е приключило обезсилване на издадената заповед за изпълнение поради непредявяване от страна на заявителя на установителни искови претенции за вземанията в срок. Ето защо, длъжникът С.Г.М. има право на разноски в производството по арг. от чл.78 ал.4 ГПК.

При извършване на преценката за размера на дължимото се адвокатско възнаграждение в заповедното производство обаче следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото, тъй като действията на процесуалния представител на длъжника се изразяват само в депозиране на възражение по чл.414 ГПК. В Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /в релевантната и редакция/ не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на извършеното процесуално действие.

Процесуалното действие на длъжника се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба №6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му.

След постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което съдът е длъжен да се съобрази, няма основание да се прилагат определените с Наредбата на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения, които не държат сметка за фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият въззивен състав, като съобрази характера на заповедното производство, обема на извършените действия, както и фактическата и правна сложност, с която се характеризира спорът, намира, че справедливото и съответстващо на извършения труд адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на процесуалния 2 представител на длъжника е в размер сумата от 100,00 лв.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта по отношение на сумата от 300,00 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника бъдат изменени, като се намалят до размера на сумата от 100,00 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №46128 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. №25798/2025 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, в частта, в която е допълнено разпореждане №120292 от 31.07.2025 г., като „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, е осъдена да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 ЗА, и вместо него постановява:

ДОПУСКА изменение на разпореждане №120292 от 31.07.2025 г., постановено по гр.д. №25798/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, като

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №159, Бизнес Център „Интерпред Цар Борис“, да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл.78 ал.4 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 100,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3