Определение № 1840 от 16.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1840 гр. Варна, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500738 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр.София,р-н Младост,ж.к. Младост ІV, Бизнес парк София №1, бл.15, вх.А, ет.4, правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, срещу разпореждане №3490/08.12.2025г., имащо характер на определение, постановено по гр.д.№294/2025г. на РС-Девня, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №175/22.10.25г. по гр.д.№294/25г. на РС-Девня в частта за разноските.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Позовавайки се на съдебна практика и практика на СЕС, излага доводи, че присъденият адвокатски хонорар не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, като защитата се характеризира с ниска сложност, не изисква интензивна работа, доказ.тежест се носи от ответника и е налице непротиворечива съд.практика. Счита присъденото адв.възнаграждение за прекомерно и съобразно защитавания материален интерес, който се редуцирал съобразно постъпилите плащания. Моли да се отмени определението.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна Д. В. И., чрез адв.С.Д., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

С решение №175/22.10.25г. по гр.д.№294/25г. на РС-Девня е прието за установено, че Д. В. И. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 11992,60лв, като с решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 2156,90лв, от която 1600лв - адв.възнаграждение.

В срока по чл.248 ГПК от ответника е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за присъденото адв.възнаграждение като същото бъде намалено.

С обжалваното разпореждане, имащо характер на определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил искането без уважение.

Видно от материалите по гр.д.№294/2025г. на РС-Девня налице е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.С.Д., в който е договорено възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1600лв, платени в брой.

Настоящият състав съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в понисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Действително в случая се касае за спор, който се характеризира с наличието на трайна съдебна практика. Въпреки това съдът отчита, че съдебното производство се е развило с провеждането на две съдебни заседания и събирането на писмени доказателства, като защитата на ищеца се изразява не само в подаване на искова молба, но и в осъществяване на процес.представителство в проведените с.з. чрез лично явяване на адвоката и съответно изготвяне на писмена защита. Съобразявайки тези обстоятелства, материалния интерес по делото, установен с влязлото в сила решение, и положените от процесуалния представител правни усилия във връзка с 2 осъществяване на защитата на ищеца, обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден, въззивният съд намира, че определеният от ВРС размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 1600лв се явява справедливо, обосновано и съответно на осъщественото процесуално представителство. Ето защо обжалваното разпореждане, имащо характер на определение, като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3490/08.12.2025г., имащо характер на определение, постановено по гр.д.№294/2025г. на РС-Девня.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3