Решение № 23797 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23797 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110141528 по описа за 2025 година Образувано е по искова молба на Б. А. К. срещу „Ю. Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на документи от Договор за кредит № L307368/04.10.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 04.10.2022 г. между страните е сключен Договор за кредит № L307368, по силата на който ответникът предоставил заем на ищеца в размер на 1500 лв., при ГЛП 12 % и ГПР 50 %. Размерът на общата дължима за връщане сума се сочи, че възлиза на 1835,50 лв., включваща главница, лихва и такса за разглеждане на документи. Ищецът сочи, че в договора било уговорено, че заемополучателят дължи на заемодателя такса за услугата за разглеждане на кандидатури (документи), изчислявана спрямо сумата по кредита и периода на договора, като в конкретния случай същата възлизала на 241,42 лв. Поддържа, че посочената клауза е нищожна като противоречаща на императивна норма на закона, а именно на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото разглеждането на документи и предоставянето на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която следва да бъде заплатено допълнително възнаграждение. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Ю. Б.“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който признава предявения иск. Излага възражения относно претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение с оглед Решението на СЕС по дело С-438/22 г.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на документи от сключения между страните Договор за кредит № L307368/04.10.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието 1 на иска.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск. Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на исковете. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.

Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който претендира разноски за платена държавна такса – 50 лв.

В настоящото производство на ищеца е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от адв. Б.. Присъждането на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА е в дискрецията на съда с оглед осъществената безплатна правна помощ (в този смисъл определение № 2922/11.11.2024 г. по ч. т. д. № 2150/2024 г. на ВКС, I т. о., определение № 4221/21.12.2023 г. по гр. дело № 72/2023 г. на ВКС и др.) и следва да е в справедлив и обоснован размер. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази действително извършената работа от адвоката, отчете обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства, доколкото е прекратено съдебното дирене с оглед искането за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска, като в проведеното съдебно заседание ищецът не е бил представляван, депозирано е писмено становище, както и че делото не се отличава с правна или фактическа сложност, т.е. касае се за дело с обичайната за този вид сложност. Ето защо в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 250 лв., платимо от ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. А. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. О. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, срещу „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. Ч. № **, ет. *, о.* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК, че клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на документи от сключения между страните Договор за кредит № L307368/04.10.2022 г., е нищожна като противоречаща на императивна правна норма.

ОСЪЖДА „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Б. А. К., ЕГН ********** сумата 50 лв. – разноски за държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на адв. Л. К. Б. - САК, ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата 250 лв. –представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б. К..

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2