Решение № 91 от 07.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601193 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия Р.

Ю. С., ЕГН **********, от гр.Несебър, област Бургас, чрез защитника му адв. Виктор Паскалев от АК-Бургас, против присъда № 28 от 24.07.2024г., постановена по НОХД № 417/2024г. по описа на Районен съд Несебър, с която първоинстанционният съд признал подс. С. за виновен в това, че на 09.07.2024г., в к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, в района на автобусна спирка „Палма“, в ниша с капак, в багажно отделение на таксиметров лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с per. № * **** **, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество: коноп под формата на тревиста маса, в полиетиленов плик, с нетно тегло 3.315 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 11.90%, на стойност 66.30 лв.; и коноп под формата на тревиста маса, в полиетиленов плик, с нетно тегло 3.862 грама със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 13.40%, на стойност 77.24 лв., установено с физико-химична експертиза № 657/10.07.2024г. по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, всички държани наркотични вещества с общо нетно тегло 7.177 грама на обща стойност 143.54 лева, определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 106 от 02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на 1 съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00 лева.

С присъдата, на основание чл.354а ал.6 от НК, съдът отнел в полза на Държавата веществените доказателства – неизразходената част от високорисковото наркотично вещество - коноп с общо нетно тегло 7.177 грама, намиращи се на съхранение на ЦМУ гр. София, а 1 бр. плик с опаковки, постановил да останат неразделна част от делото за времето на съхранението му и да се унищожат съгласно ПАС, като вещи на незначителна стойност.

Накрая съдът осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 147.67 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Бургас.

С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да са посочени конкретните пороци и недостатъци. Сочи се, че деянието на подс. С. попадало в хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Наличните по делото доказателства не давали основание да се приеме, че деянието на подс.С. било малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник - адв.

Паскалев от АК-Бургас, който поддържа въззивната жалба. Счита, че личността на дееца – зрял мъж, баща на *** деца, без предходни провинения и с безупречно процесуално поведение, наред с изключително малкото количество държано наркотично вещество, обосновавали извод, че деянието попадало в хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подс. С. за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд констатирал, че признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в 2 обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Самопризнанието на подсъдимия е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подсъдимия е доказателствено обезпечено в необходимата степен и действително се подкрепя от показанията на свидетелите Е. Ш., В. К., Н. О., от протокола за доброволно предаване от 09.07.2024г. /л.27 от досъдебното производство/, от Протокол № 657 от 10.07.2024г. за извършена химическа експертиза /л.17-18 от ДП/, от Протокол за оглед на веществени доказателства от 10.07.2024г., ведно с приложения към него фотоалбум /л.20-26 от ДП/, от справката за съдимост на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, събрани в досъдебното производство – заповед за задържане, докладни записки, писма. Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:

На 09.07.2024г., около 22:05 часа, свидетелите Е. Ш. – полицейски служител в РУ-Несебър, В. К. и Н. О. – последните двама полицейски служители в СДВР, командировани в РУ-Несебър към посочената дата, в изпълнение на служебните си задължения, чрез светлинен и звуков сигнал на служебния си автомобил, в района на автобусна спирка „Палма“, в к.к.

Слънчев бряг, Община Несебър, спрели за проверка таксиметров лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с per. № * **** **, управляван от подс. Р. С.. В хода на проверката полицейските служители забелязали, че подс.

С. бил притеснен, напрегнат, поради което свид. К. го попитала дали притежава забранени за употреба вещества. Подсъдимият отговорил отрицателно, но след известно забавяне. Обстоятелствата около проверката и съмнителното поведение на подсъдимия мотивирали полицейските служители да пристъпят към извършването на проверка в автомобила по реда на чл.81 от ЗМВР, в хода на която в багажното отделение на таксиметровия автомобил, вляво, в най-вътрешната част на ниша с капак, свидетелят Ш. забелязал бяла, пластмасова, цилиндрична кутия от дъвки с капак, в която били открити две полиетиленови пликчета с тревна растителна маса. За предаването им от подсъдимия С. на полицейския орган, бил съставен протокол за доброволно предаване, в който е отразено, че вещите, открити в автомобила са на подсъдимия. При направения полеви тест, изследваното вещество реагирало на високорисковото наркотично вещество канабис /марихуана, коноп/.

Видно от изготвения в хода на досъдебното производство и приложен по делото Протокол № 657 от 10.07.2024г. за извършена химическа експертиза, предадената от подс. С. суха, зелена растителна маса е с общо тегло 7.177 грама и представлява коноп, като теглото на конопа, съдържащ се в едното полиетиленово пликче е 3.315 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол (активното вещество) 11.90 %, на стойност 66.30 лева, определена съгласно 3

Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, а конопът, съдържащ се в другия предаден от подс. С. полиетиленов плик е с тегло 3.862 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 13.40% и е на стойност 77.24 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Конопът и активният му компонент са включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

При обсъдените доказателства и доказателствени средства първата инстанция е изпълнила точно и в пълнота задълженията си в диференцираната процедура по Глава XXVII от НПК, доказателствената й преценка е законосъобразна и изцяло основана върху наличните в досъдебното производство доказателства, подкрепящи обвинението и самопризнанието на подсъдимия. Въззивният съд сподели заключенията на първата инстанция и намери, че правилно РС-Несебър е стигнал до извода, че деянието на подс. С. следва да се квалифицира като такова, осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК държане на наркотични вещества, представляващо маловажен случай, с оглед малкото количество на държания коноп, необремененото съдебно минало и добрите му характеристични данни.

От обективна страна, подсъдимият С. е упражнявал собствена фактическа власт, т.е. държал в себе си описаните по-горе по вид, тегло, съдържание на активно вещество и стойност, високорискови наркотични вещества, без предвиденото в ЗКНВП разрешително. От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението при „пряк“ умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК, като форма на умишлена вина. Съзнавал е забранения характер на държаната субстанция и обстоятелството, че не разполага с изискващото се разрешително, като е предвиждал и желаел настъпването именно на съставомерните последици от неправомерното държане. Признанието на подс. С. още в началото на извършваната проверка, че намиращите се в багажното отделение на лекия му автомобил полиетиленови пликове са негови, както и последващото доброволно предаване на наркотичното вещество на органите на МВР, също е показателен за виновното извършване на престъплението.

И пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия настоява, че разглежданото деяние попада в обхвата на разпоредбата по чл.9 ал.2 от НК, с доводи, че намереното вещество е в изключително малки количества, на ниска стойност, подс.С. е неосъждан, няма противообществени прояви и е оказал съдействие на разследващите органи, а също така бил баща на *** деца, поради което и се иска признаването му за невинен по това обвинение.

В мотивите към атакуваната присъда първоинстанционният съд е изложил пространни съображения защо деянието не покрива изискванията на 4 чл.9 ал.2 от НК. Тези доводи се споделят напълно от въззивната инстанция, и към тях настоящият състав намира за необходимо да допълни следното:

Деянието може да се приеме за малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК само когато то не разкрива въобще обществена опасност, или обществената му опасност е явно незначителна. За наличието на обществена опасност, и за величината на тази опасност при деяние, изпълващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а ал.5 вр. ал.3 предл. второ т.1 предл. първо от НК, се преценява комплексно, а не само от количеството на забраненото наркотично вещество, държано от дееца, или стойността на това вещество. Значение за тази преценка имат обществената опасност на извършителя, обстоятелствата, при които е осъществено деянието, вредните последици от последното, и изобщо цялостната престъпна дейност на извършителя. За настоящия състав е извън съмнение, че подсъдимият е личност, чиято обществена опасност е незначителна. От справката за съдимост се установява, че той е неосъждан и не е наказван по административен ред за извършени от него противоправни деяния.