Определение № 49635 от 02.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49635 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110171861 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 379256/19.11.2025 г. от ответника Г.-Ф. О. Ф. с искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК на Решение № 20347/10.11.2025 г. по настоящото гражданско дело в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Препис от молбата е връчен на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, като в указания от съда едноседмичен срок е постъпил отговор с доводи за нейната неоснователност.

Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановеното по делото решение, от легитимирана страна, без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Отговорността за разноски е обективна и зависи от изхода на спора. С постановеното по делото решение съдът е уважил частично предявените от ищеца осъдителни искове като, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е присъдил в негова полза, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от общо 698.10 лева.

В мотивите на съдебния акт съдът е посочил, че същата е формирана от доказания размер на реално заплатените по делото разноски, а именно: 200 лева – заплатена държавна такса; 300 лева – депозит за извършване на СТЕ, 5 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение. Ищецът е претендирал 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, вр чл. 25 от НЗПП, е определил в минималния нормативен размер на сумата от 200 лева.

Неоснователно се явява искането на молителя за намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски за заплатена държавна такса и определянето им в общ размер на сумата от 50 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 72 ГПК, при обективно кумулативно съединяване на искове, държавната такса се изчислява върху цената на всеки от предявените искове, а не върху техния сбор. В случая ищецът е предявил четири осъдителни иска, като държавната такса върху всеки от тях е в размер от 4% от цената на иска, но не по-малко от 50 лева /ТДТССГПК/. С оглед на това, сумата от 200 лева се явява минимално дължимата държавна такса за производството.

По отношение на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./, към която препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. С оглед на това, съдът, след извършване на преценка относно фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на реално извършената процесуална дейност от страна на представителя на ищеца, е намерил, че дължимото се в полза на ищеца възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в минимален размер.

В същото време обаче, в представени по делото списък на разноските, ищецът сам претендира присъждане на възнаграждение под нормативния минимум. С оглед на това, при съобразяване с действащото в процеса диспозитивно начало и изразеното от самия ищец искане, съдът намира, че присъдените в негова полза разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат намалени от 200 лева на сумата от 100 лева.

Предвид изложеното, съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди общо сумата от 598.95 лева.

С оглед на това, постановеното решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 698.10 лева, следва да бъде изменено в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 20347/10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 71861/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, в частта за разноските чрез тяхното намаляване от сумата 698.10 лева на сумата от 598.95 лева, като ПОСТАНОВЯВА диспозитивът на съдебния акт ДА СЕ ЧЕТЕ КАКТО СЛЕДВА:

2

„ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.-Ф. О. Ф., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 598.95 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.“

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3