Решение № 1066 от 26.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. Добрич, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230103494 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано по искова молба на М. Т. Е., ЕГН **********, срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с адрес: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5075, 00 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 07.05.2008 г., сключен между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, прехвърлена от банката на ответника с договор за цесия.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника и изразяващи се в реализиране на разноски, както следва:

3000, 00 лева по гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд Добрич, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата;

- 3000, 00 лева по в.гр.д. № 464/2022 г. по описа на Окръжен съд Добрич, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата;

- 500, 00 лева по изп. дело № 217/2022 г. по описа на ЧСИ Николай Ников, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 07.05.2008 г. е сключен договор за 1 кредит между К. К. и „Райфайзенбанк България“ АД. В облигационното правоотношение, като солидарен длъжник, участва и ищецът М. Е..

Сочи се, че по заявление на „Райфайзенбанк България“ АД е образувано ч.гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд-Добрич за сумата от 5075, 00 лева, представляваща главница по договора за банков кредит.

Срещу ответника, в качеството му на солидарен длъжник, са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Впоследствие е образувано и изп. дело № 1098/2013 г. Същото е прекратено, но въз основа на изпълнителния лист е образувано ново изп. дело № 217/2022 г. по описа на ЧСИ Николай Ников. Взискател по новото дело е ответникът, който е придобил вземанията срещу ищеца по силата на договор за цесия. Изтъква се, че ответното дружество е подало молба за прекратяване на изпълнителното производство, след като заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са били обезсилени. Според ищеца, все още съществува възможност да бъде потърсено принудително изпълнение срещу него. Затова релевира възражение за погасяване на вземанията по договора за кредит по давност.

На тази основа се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5075, 00 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 07.05.2008 г., сключен между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, прехвърлена от банката на ответника с договор за цесия.

Ищецът не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Д. М., който поддържа исковата молба.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен срок. Счита, че искът за установяване недължимостта на сумата от 5075, 00 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 07.05.2008г., сключен между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, прехвърлена от банката на ответника с договор за цесия, е недопустим.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е допустим, прави признание на иска.

С отговора се оспорват претенциите по чл. 45 от ЗЗД. Сочи се, че правото на ищеца да претендира реализираните разноски по ч.гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд-Добрич е преклудирано. В тази връзка се заявява, че ищецът е могъл да направи искане за присъждане на разноски само в рамките на заповедното производство. Отделно се твърди, че липсват доказателства за реализирани разноски по изп. дело № 217/2022г. по описа на ЧСИ Николай Ников.

Ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски за производството. Акцентира на обстоятелството, че след прекратяване на процесното изпълнително дело, не е предприел действия за принудително събиране на вземанията. Алтернативно релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението на адвокат М..

2

Ответникът не се представлява пред първоинстанционния съд.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1, пр.

3 от ГПК и по чл. 45 от ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК е в тежест на ответника да докаже наличието на изискуемо вземане за сумата от 5075, 00 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 07.05.2008 г., сключен между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД; валидна цесия между банката и ответника.

В тежест на ищеца е по възражението с правно основание по чл. 110 от ЗЗД да докаже настъпила изискуемост на вземането, за което е изтекла петгодишна давност.

Ответникът признава иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК с отговора на исковата молба. Процесуалния представител на ищеца дава съгласие за постановяване на решение съобразно признанието в частта по предявения отрицателен установителен иск.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК „Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието“. В настоящия случай двете материалноправни предпоставки за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска са налице.

Не може да бъде направен извод за съществуване на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, препятстващи постановяване на решение при признание на иска в частта по предявения отрицателен установителен иск.

Ето защо, с оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК, предявеният иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 5075, 00 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 07.05.2008 г., сключен между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, прехвърлена от банката на ответника с договор за цесия, следва да бъде уважен и да бъде постановено решение съобразно признанието.

По иска с правно основание по чл. 45 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже, че е реализирал разноски в размер на 3000, 00 лева по гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд Добрич, в размер на 3000, 00 лева по в.гр.д. № 464/2022 г. по описа на Окръжен съд Добрич и в размер на 500, 00 лева по изп. дело № 217/2022 г. по описа на ЧСИ Николай Ников; че образуваните дела са били предизвикани неоснователно от ответника; причинна връзка между противоправните действия на ответника и 3 настъпилите вреди.

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 390 от 20.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд Добрич. Със същата е разпоредено К. К. и М. Е. да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ АД следните суми:

1. 4546, 60 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 07.05.2008 г., сключен между ищеца и „Райфайзенбанк България“ ЕАД;

2. 2240, 80 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.06.2009 г. до 31.03.2013 г.;

3. 1643, 96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.07.2009 г. до 19.09.2013 г.;

4. 168, 63 лева, представляваща държавна такса;

5. 350, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Вземанията са прехвърлени от „Райфайзенбанк България“ АД на „Еос Матрикс“ ЕООД с Приложение № 1 от 15.10.2015 г. към Договор за цесия от 03.01.2011 г. и Анекс № 1 от 10.08.2012 г.

На 25.03.2022 г. е образувано изпълнително дело № 217/2022 г. по описа на ЧСИ Николай Ников за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист.

М. Е. е подал възражение по чл. 423 от ГПК против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 390 от 20.09.2013 г. по ч.гр.д. № 4105/2013 г. на Районен съд Добрич на 04.05.2022 г.

Възражението е уважено от Окръжен съд Добрич с Определение № 835 от 26.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 464/2022 г.

Впоследствие с Определение от 25.11.2022 г. по ч.гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд Добрич, поправено с Определение № 260043 от 13.05.2023г., издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК № 390 от 20.09.2013 г. по ч.гр.д. № 4105/2013 г. на Районен съд Добрич е обезсилена, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Съдебните разноски са разходите, които страните правят по воденето на делото. По аргумент от чл. 71, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски включват държавни такси и разноски по производството. С предявените искове по чл. 45 от ЗЗД ищецът претендира единствено адвокатските възнаграждения, които е заплатил по ч.гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд Добрич; по в.гр.д.

№ 464/2022 г. по описа на Окръжен съд Добрич и по изп. дело № 217/2022 г. по описа на ЧСИ Николай Ников.

Настоящият състав счита, че предявените искове са недопустими поради следните съображения:

Правото на разноски е субективно имуществено право, на което съответства задължението на насрещната страна за престиране на паричната сума. Неговият обем и съдържание се определят от процесуалния закон – чл.

78 от ГПК за исковото и заповедното производство и по чл. 79 от ГПК за 4 изпълнителното производство. Именно посочените разпоредби установяват правилата за разпределение на отговорността за разноски в процеса, като изцяло от носителя на правото на разноски зависи дали ще го упражни или не.

По делото липсват доказателства, от които да се установи дали ищецът е направил искане за присъждане на разноски във всяко едно от отделните производства - ч.гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд Добрич; по в.гр.д. № 464/2022 г. по описа на Окръжен съд Добрич и по изп. дело № 217/2022 г. по описа на ЧСИ Николай Ников.

Този въпрос обаче е ирелевантен, доколкото разноски не могат да се претендират в самостоятелен процес. Вземането за разноски е в тежест на неоснователно предизвикалата спора страна. То почива на извъндоговорно основание и произтича от възникнало и приключило процесуално правоотношение. Само в рамките на това процесуално правоотношение може да бъдат разпределяни разноски и съдът да се произнася по дължимостта и размера им. Основание за такъв извод дава и разпоредбата на чл. 81 от ГПК, която гласи следното: „Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.“ Следователно, в случай, че е сезиран с подобно искане от правоимащата страна, съдът е задължен да се произнесе по въпроса за разноските в производството с крайния си акт. Пропускът може да бъде преодолян при провеждане на производство по чл. 248 от ГПК. Това е крайният момент за присъждане на разноски в производството. След изтичане на срока по чл. 248 от ГПК или след влизане в сила на определението по чл. 248 от ГПК разноски не могат да се претендират. В противен случай законодателят не би установил задължение за съда да се произнася по разноските с крайния си акт.

На тази основа се налага изводът, че в частта на предявените искове с правно основание п о чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в реализиране на разноски, както следва:

3000, 00 лева по гр.д. № 4105/2013 г. по описа на Районен съд Добрич, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата;

- 3000, 00 лева по в.гр.д. № 464/2022 г. по описа на Окръжен съд Добрич, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата;

- 500, 00 лева по изп. дело № 217/2022 г. по описа на ЧСИ Николай Ников, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, производството следва да бъде прекратено поради недопустимост на исковете.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени разноските, направени във връзка с предявения иск с правно основание по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК.

Разпечатката съдържа 58 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b22aac8-2fe4-4776-8cca-836d347d82b5