Определение № 106 от 12.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Велико Търново, 12.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500018 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Елена, ********* против Определение № 1147/22.12.2025 год., постановено по гр. д. № 235/2025 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е оставено без уважение направеното в частна жалба вх. № 5925/05.12.2025 г. искане от К. Т. за освобождаване от д.т. за обжалване на Разпореждане № 674/03.12.2025 г. по гр. д. № 235/2025 г. по описа на Габровски окръжен съд.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят се позовава на чл. 7, ал. 1 ГПК и на Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че съдът следва да изпълни задължението си служебно да установи всички релевантни за приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК факти, и да обсъди в пълнота представените доказателства, като първоинстанционният съд не бил изложил ясни и пълни мотиви. Излага се, че контролната инстанция по въззивната жалба следва самостоятелно да установи фактите към приложимата правна норма и да вземе собствено становище по предмета на производството, като не е обвързан в посочените в частната жалба оплаквания. Жалбоподателят настоява при отмяна на определението делото да се върне на първоинстанционния съд и да бъде разгледано от друг съдебен състав, като твърди, че постановилият определението съд вече е формирал 1 становище по фактите и правото, което според него поражда съмнение в безпристрастността по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Той поддържа, че определението нарушава принципите на публичен, справедлив и безпристрастен процес и се позовава на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, като твърди, че правото на ЕС има примат над националното право в противоречащата му част.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да бъде освободен молителя от заплащането на държавна такса за обжалване.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 235/2025 год. по описа на Окръжен съд – Габрово е образувано въз основа на предявен от К. Г. Т. от гр. Елена против Районен съд - Велико Търново и Окръжен съд[1]- Велико Търново, с която е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., за нарушение разглеждане в разумен срок на адм. д. № 56/2024 г. по описа на Административен съд Търговище, преобразувано в гр. д. № 606/2024 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, приключило в производство по в. ч. гр. д. № 269/ 2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново.

С Разпореждане № 674/03.12.2025 г., постановено по гр. д. № 235/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е върната частна жалба с вх. № 5658/20.11.2025 г. от К. Г. Т. от гр.

Елена против Разпореждане № 610/19.11.2025 г., постановено по гр. д. № 235/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

Постъпила е частна жалба с вх. № 5925/05.12.2025 г. от К. Г. Т. от гр. Елена против Разпореждане № 674/03.12.2025 г., постановено по гр. д. № 235/2025 г., по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е върната частна жалба вх. № 5658/20.11.2025 г. против Разпореждане № 610/19.11.2025 г., постановено по гр. д. № 235/2025 г., по описа на Окръжен съд – Габрово.

В частната жалба е направено искане за освобождаване от държавна такса по обжалването. Към молбата не са представени доказателства. С исковата молба се представени две решения на ТЕЛК, за които няма данни да са влезли в сила. Декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК за доходите, имуществото, семейното положение и останалите релевантни обстоятелства не е представена.

С Разпореждане № 680/08.12.2025 г., постановено по гр. д. № 235/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е оставена без движение частна жалба с вх. № 5925/05.12.2025 г. от К. Г. Т. от гр. Елена против Разпореждане № 674/03.12.2025 г., постановено по гр. д. № 2

235/2025 г., по описа на Окръжен съд - Габрово, като нередовна. Указано е на жалбоподателя, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК или документ за внесена държавна такса по сметка на Апелативен съд – Велико Търново в размер на 15 лв., като е предупреден, че при неизпълнение на указаното в срок, жалбата ще бъде върната.

В дадения срок молителя не е изпълнил указанията на съда.

С обжалваното Определение № 1147/22.12.2025 год., постановено по гр. д. № 235/2025 год. по описа на Окръжен съд – Габрово е оставено без уважение направеното в частна жалба вх. № 5925/05.12.2025 г. искане от К. Т. за освобождаване от д.т. за обжалване на Разпореждане № 674/03.12.2025 г. по гр. д. № 235/2025 г. по описа на Габровски окръжен съд.

Съдът е мотивирал отказа си като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК по отношение на молителя. Изложил е съображения, че нормативната уредба не предвижда общо освобождаване от държавни такси и разноски за лица с инвалидност, удостоверена с ЕР на ТЕЛК. Чл. 83, ал. 1 от ГПК изчерпателно определя категориите лица, които не дължат такси, като лицата с увреждания не са сред тях. Те могат да бъдат освободени само по подадена молба и след съдебна преценка по чл. 83, ал. 2 от ГПК относно наличието на достатъчно средства. В конкретния случай съдът не е могъл да извърши тази преценка, тъй като страната не е представила изискуемата декларация по чл.

83, ал. 2, т. 2 от ГПК, въпреки дадените указания, с което сама е възпрепятствала защитата на интересите си. Изложил е, че твърденията на Т. относно правата на хората с увреждания са неотносими към предмета на делото, като съдът не може да прецени платежоспособността му и дали дължи държавна такса от 15 лева, тъй като самият жалбоподател е отказал да представи декларация за имущественото си състояние. По този начин последиците от собственото му процесуално бездействие неправомерно се прехвърлят върху съда.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Нормата на чл. 83 от ГПК предвижда освобождаване от държавни такси и разноски в производства по дела на лица посочени в ал. 1, т. 1 и т. 2 без оглед на доходите им. В ал. 2 на същия член е предвидена възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази категория лица да не бъде лишена от правосъдие. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин (чл. 56 от Конституцията на Република България) на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Нормата е насочена не само към лица без доходи, но и към лица, които получават някакви доходи, но те са недостатъчни. Критериите, по които съдът извършва преценка са изброени в закона чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК като изброяването не е изчерпателно. Комплексно следва да бъдат изследвани всички обстоятелства от значение за създаване на цялостна представа за 3 финансовото положение на страната.

Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд на Република България по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, че съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същият разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

Ако такива доказателства по делото не са представени, а в съдебните книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и да даде указания за представянето им. Задължение на съда е съществуващата неяснота относно тези обстоятелства да бъде отстранена преди постановяване на акта, с който се произнася по искането.

Едва, когато въпреки дадените й от съда изрични указания, страната не представи доказателства в подкрепа на декларираните от нея обстоятелства - за наличие на причини, поради които тя твърди, че не е в състояние да реализира доходи от трудова или търговска дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст или че има данни, че тя е регистрирана като едноличен търговец или участва като съдружник в персонално търговско дружество, то следва да се приеме, че самата страна е създала пречки да се установи действителното й имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Такъв е и конкретния случай, в който въпреки дадените му указания от първоинстанционния съд, частният жалбоподател не е представил никакви доказателства относно своето материално състояние, семейно положение и здравословно състояние, включително и изрично предвидената в закона декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Следва да се приеме, че молителя сам е създал пречки да се установи действителното му имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК (такса за обжалване с частна жалба).

Предвид посочените изисквания и непредставянето от молителя на доказателства в подкрепа на искането, съдът в настоящия състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В тежест на молителя е да представи доказателства за твърдените от него факти, включително и да подаде декларация за имущественото си състояние. Гражданското 4 производство не е безплатно и по начало за съда не съществува задължение да извършва справки относно имущественото състояние на лицата. Ето защо оплакванията на частния жалбоподател в тази посока са неоснователни. Такова искане не се отправя служебно предвид принципа на диспозитивното начало. Освен това никое служебно действие на съда не може да замести прилагането на декларация за имущественото състояние на молителя, за чиято достоверност самият той дори носи наказателна отговорност. В т. см. - Определение № 382 от 17.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3245/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ж.

Д., Определение № 71 от 28.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 25/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н., Определение № 68 от 20.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5284/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. С., Определение № 479 от 6.08.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1178/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията С. Ч., Определение № 8 от 6.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1957/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Л. Ц., Определение № 318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. К. и др.