Решение № 386 от 02.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. ***, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20234430106955 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.240 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. М. С. против С. Т. К. с правно основание на предявените искове чл.240, ал.1 от ЗЗД и цена 5000лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 382,20лв. за периода 06.05.2023г.08.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ.Твърди се, че между страните е сключен устен договор за заем през февруари 2023г., като ищецът изтеглил сумата на 03.02.2023г. и е следвало ответницата да върне сумата на 06.05.2023г.Посочва се, че парите са дадени на 06.02.2023г. пред двама свидетели. Твърди се, че тъй като сумата не е върната и към настоящия момент, за ищеца възниква интерес да предяви настоящите искове.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, като оспорва предявяните искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, намира за установено следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е неформално възмездно двустранно и реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да ги върне в определен срок.

По делото не е представен писмен договор, но тъй като договорът е неформален и е за сумата 5000лв., са допуснати гласни доказателства за установяване елементите на договора.

От показанията на свидетелите Д.И. и П.А. които познават страните, се установява, че ищецът е предал на 06.02.2023г. на ответницата сумата 5000лв. по 50лв.Изрично, свидетелките споделят, че и двете страни са потвърдили в разговора, че разбират че е в заем дадена сумата и срокът за връщане е 06.05.2023г.Свидетелките са посочил място на реално предаване на сумата, че К. е извадил сумата от джоба си, че е броена лично от ответницата, времето, когато е била предадена, че изрично се дава в заем, че ответницата се е съгласила да ги върне и че срокът е посочени като Гергьовден и като 06.05.2023г., след три месеца.В последствие са разбрали, че сумата е била необходима на С. за закупуване на недвижим имот, като в кратък срок от получаване на сумата е закупен и за който като доказателство е Договорът за продажба на общински имот между Община *** и С. К.-л.9.Видно от представената разпечатка, е че ищецът е изтеглил посочената сума на 03.02.2023г.от личната си банкова сметка.

С оглед изложеното, съдът кредитира показанията на свидетелките И и А, тъй като са били очевидци на предаване на сумата и направените уговорки между страните, имат преки и непосредствени впечатления и няма данни да са заинтересовани от изхода на делото- не се посочи от никого да са налице влошени отношения с ответницата.Не на последно място е обстоятелството, че свид. Ангелов, съжител на майката на ответницата е посочил, че ищецът го е търсел за съдействие да върне ответницата парите, тъй като не се е издължила на падежа.

В този смисъл следва да се приеме, че е налице валиден договор за заем между страните, че е предадена сумата в заем и не е изпълнено задалжението на заемателя да върне същата на уговорения падеж.

В този смисъл съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълният му размер, като ответника 2 бъде осъден да заплати сумата 5000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното изплащане на сумата.

С исковата си молба ищецът е поискал и присъждането на мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 5000лв. за периода 06.05.2023г.датата на падежа до датата на ИМ-13.12.2023г.

По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди. Предявеният е акцесорен и като такъв следва съдбата на главния иск с правно основание чл.240ЗЗД. При кумулативното съединяване на искове, каквото в случая е налице, след като е уважен главният иск за заплащане на заемната сума като основателен и доказан, такъв е и акцесорния иск, който също следва да бъде уважен.

Съгласно уговорката, ответника се е задължил да върне сумата до 10.05.2020г., т.е. след тази дата е изпаднал в забава поради неизпълнение на задължението си в срок. При изчисление с е- калкулатор е установено, че дължимата сума е 391,31лв.Претедирана е сумата 382,20лв.При това положение следва да се уважи предявеният иск.

Останалите възражения и доказателства, не следва да се обсъждат, като неотносими към спора.

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодните разноски в размер 1400лв., съобразно представен списък.Неоснователно е направеното възражение за редукция на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е минимума за двата иска по Наредба№1/2004г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД С. Т. К., ЕГН**********, ДА

ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН**********, сумата от 5000лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от 06.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2023г.-датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

3

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД С. Т. К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН**********, сумата 382,20лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5000лв., за периода 06.05.2023г. - 13.12.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Т. К., ЕГН**********, ДА

ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН**********, сумата 1400лв., представляваща направени деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване съобщенията за постановяването му до страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 4