Решение № 6486 от 29.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6486 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100510671 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13349/05.07.2024 г. по гр.д. № 50 310/2023 г. описа на СРС, ГО, 151 състав, ответникът "Профи кредит България" ЕООД е осъден да заплати на П. Г.

Н. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 32, 52 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното плащане, представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи на Договор за потребителски кредит № 40011751066/29.08.2022 г. за предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“. С решението е отхвърлен искът за разликата над 32, 52 лв. до пълния предявен размер от 93, 49 лв. /или за сумата от 60,97 лв./.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 240768/24.07.2024 г. от П. Г. Н. срещу решението. Съгласно молба вх. № 4910/16.01.2025 г. решението се обжалва в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над 32,52 лв. до пълния предявен размер от 93,49 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в цялост. Сочи, че Договор за потребителски кредит № 40011751066/05.09.2022 г. е недействителен поради непосочване на ГПР и поради това, че при включване в ГПР на възнаграждението за услуга Фаст, то ГПР би станал над 50 процента /около 269 процента/, поради което на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Намира, че СРС неправилно бил приел, че при реален ГПР над 50 процента се дължи сумата от 60,97 лв. възнаградителна лихва. За тази сума искът по чл. 55 ЗЗД неправилно бил отхвърлен.

1

Въззиваемият „Профи Кредит България“ ЕООД подава отговор на въззивната жалба. Моли решението да бъде потвърдено в сочените части. Навежда, че уговорената в договора възнаградителна лихва не е в твърде голям размер и съответните разпоредби не противоречат на морала и добрите нрави. Възприетата от практиката горна допустима граница от 30 процента е отпаднала с приемането на чл.

19, ал. 4 ЗПК. В случая ГПР от 48,77 процента не надвишавал прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а възнаграждението за услугата Фаст като незадължителна услуга, предоставена преди усвояването на кредита, не следва да се включва в ГПР. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от кредитополучателя П. Г. Н. против кредитодателя „Профи кредит България“ ЕООД, при твърдения, че по нищожен Договор за потребителски кредит № 40011751066/05.09.2022 г ищецът е заплатил на ответника сумата от 2 164,05 лв., от която горницата над дължимата главница представляват 1 164,05 лв. Изрично в исковата молба се сочи, че се претендират всички заплатени суми над главницата от 1 000 лв. по договора.

Твърденията на ищцата са че дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита от 1 000 лв., заплатени, поради това, че договорът е недействителен. В тази връзка поддържа, че ГПР не е посочен в договора за кредит – не са посочени допусканията; услугите Фаст и Флекси представляват дължими възнаграждения за кредитора при точно изпълнение от страна на заемателя и тези възнаграждения следва да бъдат включени в ГПР, при което той би възлизал на много над 50 процента. Също така изрично се навежда в исковата молба, че част от надплатената над 1 000 лв. сума от ищеца е покрила и вземания на кредитора за договорна лихва. Изложени са изрични доводи относно това, че уговореният лихвен процент от 41 процента противоречи на добрите нрави. Ищецът се позовава и на нищожност на клаузата от договора за кредит относно възнаградителната лихва. Ищецът оспорва да дължи каквито и да било суми над сумата от 1 000 лв., заплатена за главница. Така предмет на осъдителния иск са всички заплатени суми над сумата от 1 000 лв., заплатена за главница. Лихва за забава се претендира считано от 01.02.2024 г. от ищеца.

Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва ищцата да е погасила предсрочно кредита с две плащания от дати 03.10.2022 г. и 31.10.2022 г. Също така не оспорва да е предоставена услугата Фаст за незабавно разглеждане на искането за отпускане кредит, по която услуга били дължими по 18,33 лв. лева на месец ведно с анюитетната вноска. Сочи обаче, че лихвеният процент от 41 процента е фиксиран, не е прекомерно висок, както и че в договора пределно ясно е записан ГПР с цифрово изражение и с допусканията по чл. 5,2 ОУ. Твърди, че ГПР включвал разход за потребителя само за възнаградителна лихва. Ответникът оспорва възнаграждението за услугата Фаст да подлежи на включване в ГПР, понеже предоставянето на тази услуга не е условие за отпускане на кредита, свързано е с неизпълнение на договора от страна потребителя. Също така към момента на сключване на договора услугата била вече 2 предоставена.

С молба от 31.01.2024 г. ответникът представя неоспорена от ищеца справка за плащанията по договора за кредит.

След запознаване със справката ищецът изменя иска си по размер, като го намалява от първоначално заявения размер от 1 164,05 лв. на 93,49 лв. Тази сума, неоспорено от страните, е заплатена от ищеца по договора за кредит и с нея са погасени, както следва: 32,52 лв. възнаграждение за услуга Фаст и 60,97 лв. за възнаградителна лихва по договора. В този смисъл са твърденията на ответника кредитодател за погасените суми с плащането, а ищецът не само че не оспорва това, но и намалява иска именно до сумата от 93,49 лв.

Така предмет на иска по чл. 55 ЗЗД е сумата от 93,49 лв. – заплатена по договора за кредит сума над сумата за главница. Според уточнителна молба от 17.05.2024 г. след изменението на иска чрез намаляването му по размер ищецът претендира на осн. чл. 55 ЗЗД сумата от 93,49 лв. – заплатена по договора за кредит сума над сумата за главница. Така ищецът претендира връщане на всички суми над главницата. Според неоспорената от страните справка това са 32,52 лв. възнаграждение за услуга Фаст и 60,97 лв. за възнаградителна лихва по договора.

СРС с обжалваното решение е приел, че услугата Фаст е предоставена и възнаграждението за нея следва да бъде включено в ГПР като разход по кредита, поради което на осн. чл. 19, ал. 4 ГПК договорът за кредит е недействителен и се дължи връщането само на главницата от 1 000 лв. Приел е обаче, че недължимо заплатена е единствено сумата от 32,52 лв. възнаграждение за услуга Фаст, но не и сумата от 60,97 лв. за възнаградителна лихва по договора, за която искът е отхвърлен.

Мотивите на СРС са че относно сумата от 60,97 лв. за възнаградителна лихва по договора е налице основание за ответника кредитодател за задържане на сумата. СРС е разгледал предявения иск по чл. 55 ЗЗД, но го е отхвърлил за сумата от 60,97 лв. за възнаградителна лихва.

Настоящият състав намира, че неправилно искът за сумата от 60,97 лв. за възнаградителна лихва е бил отхвърлен като неоснователен. В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено, а искът – уважен, по следните мотиви.

Не е било спорно, а и се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, като въззиваемият и ответник „Профи кредит България“ ЕООД е отпуснал на въззиввника и ищец П. Г. Н. по Договор за потребителски кредит № 40011751066/05.09.2022 г. сумата от 1 000 лв. в заем. Не е спорно и че ищецът е приел и се е съгласил с условията по договора за кредит и ОУ към него.

Не е спорно и че ищецът кредитополучател е заплатил по договора за кредит общо сумата от 1 093,49 лв. Не е било спорно между страните, че с нея са погасени, както следва: 1 000 лв. главница, 32,52 лв. възнаграждение за услуга Фаст и сумата от 60,97 лв. за възнаградителна лихва.

Процесният договор за кредит № 40011751066/05.09.2022 г е сключен при действието на ЗПК /ред. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г./ Ищецът има качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Според договора за потребителски кредит е отпуснат кредит в размер на 1 000 лв. Според договора и погасителния план кредитът се издължава на 30 бр. вноски, като първата падежна дата е 05.10.2022 г., а падежът на последната вноска е 3

05.03.2025 г. Съгласно договора възнаградителната лихва е уговорена в размер на 41 процента годишно. Не е спорно, че възнаградителната лихва е фиксирана по размер.

Предоставена е и услуга Фаст, осигуряваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като според погасителния план общо дължимото възнаграждение за нея е 550 лв. Заплащането на това възнаграждение е разсрочено, наред с анюитетната вноска, на 30 бр вноски по 18,33 лв. Падежът на тези вноски съвпада с падежа на анюитетните вноски.

В договора е уговорено, че ГПР е в размер на 48,77 процента.

Споделя се изводът на СРС, че в договора е предвиден ГПР и в тази връзка оспорванията от исковата молба за липса на посочен ГПР са неоснователни.

Споделя се и изводът на СРС, че възнаграждението за услугата Фаст следва да бъде включено в действително уговорения по договора ГПР, като по този начин ГПР е в размер над предвидения по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г./, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита.

Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съвкупният анализ на договора за кредит и на ОУ води до извода, че в случая разходите за услуга Фаст следва да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за кредит. Тази услуга осигурява незабавно разглеждане на искането да отпускане на кредит. Съобразявайки съдържанието клаузите и предпоставките, при наличието на които е дължимо възнаграждението, респ. характера на насрещната престация на кредитора, дължима срещу заплащането на възнаграждението от страна на потребителя, а именно принципната възможност последния да се ползва от услуги като приоритетно разглеждане, както и характера на така посочените дейности, съдът приема, че посочената услуга е пряко свързана с усвояване и отпускане на кредита, поради което следва да участва при формиране на ГПР по договора. Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит, наред със сумата за главница. Именно поради това заплащането на възнаграждението за тази 4 услуга е разсрочено като дължимо наред с вноските. Услугата не се предоставя при неизпълнение на договора от страна потребителя. Предоставянето на кредита е в пряка връзка с тази услуга.