Решение № 5789 от 14.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5789 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Цветанка Янк. Митакева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100512266 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. Г. А. срещу решение от 21.12.2023 г. по гр.д. №54008/2012 г. по описа на СРС, 70 състав, с което: е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК допуснатите до делба недвижими имоти: 1. СЕВЕРОИЗТОЧНИЯТ БЛИЗНАК с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда осемстотин деветдесет и пет, точка, шестстотин тридесет и седем, точка, две/, находящ се в гр. София, район ****, стара ул. ****, която сграда е разположена в поземлен имот е идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда осемстотин деветдесет и пет, точка, шестстотин тридесет и седем/, със застроена площ по скица 57 /петдесет и седем/ кв.м., брой етажи-2 /два/, предназначение жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор-няма, номер по предходен план-няма, а по нотариален акт на жилището-тип мезонет, състоящо се от: дневна, кухня, баня-клозет и стълбище със застроена площ от 61,20 /шестдесет и едно цяло и двадесет стотни/ кв.м. на първия етаж и три стаи, баня-клозет, два балкона и стълбище с площ 68,08 /шестдесет и осем цяло и осем стотни/ кв.м. на втория етаж, заедно с подпокривното пространство /без преградни стени с полезна площ 75 % /седемдесет и пет върху сто/ от 36 /тридесет и шест/ кв.м., заедно с гараж в сутерена, с площ от 21,45 /двадесет и едно цяло и четиридесет и пет стотни/ кв.м. и избено помещение с полезна площ 9,70 /девет цяло и седемдесет стотни/ кв.м.; 2. 86/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, явяващи се прилежащи към сграда с идентификатор *** части от дворното място като обща част, при пазарна цена за настоящето производство в размер на 315 058,00 лв. /47 624,00 лв. за поземления имот и 267 434,00 лв. за сградата/, като равностойност на 161 087,00 евро, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: 1/2 част за В. В. А. и 1/2 част за Г. Г. А.; оставено е без уважение искането по чл.349 ал.2 ГПК на 1 жалбоподателя за възлагане на имота в неин дял като неоснователно; оставено е без уважение искането на жалбоподателя по чл.61 ал.2 ЗЗД В. В. А. да и заплати 11 168,51 лв. сторени подобрения в имота и дължими разноски като неоснователно; жалбоподателя е осъдена на основание чл.31 ал.2 ЗС да заплати на В. В. А. сумата от 32 858,29 /тридесет и два хиляди осемстотин петдесет и осем лв. и 29 стотинки/ обезщетение за ползване на имота за периода 18.05.2018 г. – 18.05.2023 г., както и да заплати на основание чл.355 ГПК по сметка на СРС държавни такси по способа за извършване на делба, по отхвърлената претенция по сметки и по присъдената претенция по сметки.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че и за двете съсобственички е налице смесена съсобственост, а не такава само по наследяване, поради което е изнесъл имота на публична продан. Поддържа, че за нея съсобствеността е възникнала само по наследяване, живяла е в имота при откриване на наследството и не притежава друго жилище. Твърди още, че по отношение на сметните претенции за подобрения съдът се е произнесъл по непредявен иск и неправилно е приел, че вземанията са погасени по давност. Сочи също, че съдът неправилно е приел, че по отношение на праводателя и е била налице редовно връчена нотариална покана, както и че ищецът е била възпрепятствана да ползва имота през процесния период, и неправилно е приел, че вземанията не се погасяват с изтичане на 3годишен давностен срок, респ. не са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да и възложи процесния недвижим имот, да бъдат уважени предявените сметни претенции и да бъдат отхвърлени предявените от ищеца сметни претенции. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. В. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК във връзка с наведените във въззивн ата жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, изложени в отговора на въззивната жалба, намира за установено следното:

С влязло в сила решение от 01.08.2014 г. по гр.д. №54008/2012 г. по описа на СРС, 70 състав, и решение от 06.12.2022 г. по гр.д. №6695/2015 г. по описа на СГС, ІІ-а въззивен състав, е допуснато извършването на основание чл.34 ЗС на съдебна делба на следния недвижим имот: СЕВЕРОИЗТОЧНИЯТ БЛИЗНАК с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район ****, стара ул. ****, която сграда е разположена в поземлен имот е идентификатор ***, със ЗП по скица 57 кв.м., брой етажи - 2, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, а по нот. акт на жилището - тип мезонет, състоящо се от: дневна, кухня, баня-клозет и стълбище, със ЗП от 61,20 кв.м. на първия етаж и три стаи, баня-клозет, два балкона и стълбище с площ 68,08 кв.м. на втория етаж, заедно с подпокривното пространство /без преградни стени с полезна площ 75 % / от 36 кв.м., заедно с гараж в сутерена с площ от 21,45 кв.м. и избено помещение с полезна площ 9,70 кв.м., ведно с 86/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, явяващи се прилежащи към сграда с идентификатор *** части от дворното място като обща част, при квоти: 1/2 ид.ч. за В. В. А. и 1/2 ид.ч. за Г.Н.Ц. /починала в хода на въззивното производство и заместена от Г. Г. А., конституирана на основание чл.227 ГПК.

Ответникът Г. Г. А. с молба от 04.05.2023 г., т.е. преди първото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на 18.05.2023 г./, е заявила претенция за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл.349 ал.2 ГПК, която е приета за разглеждане.

Ответникът Г. Г. А. с молба от 04.05.2023 г., т.е. преди първото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на 18.05.2023 г./, е предявила искания за сметки, уточнени 2 и във въззивното производство с молба от 25.02.2025 г., с другия съделител с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 168,59 лв., приети за разглеждане.

Ответникът претендира от другия съделител направени от праводателя и през периода 2007 г. – 2013 г. подобрения в допуснатия до делба имот, както следва: подмяна на дограма на къщата – 4952,00 лв.; топлоизолация на къщата – 6600,00 лв.; подмяна на шахта за вода в имота – 830,81 лв.; подмяна на вътрешни врати в къщата – 1909,73 лв.; подмяна на входна врата на къщата – 580,95 лв.; цялостен ремонт и обзавеждане на баня в къщата – 4704,72 лв.; врати за баня в къщата – 435,00 лв.; монтаж и пломбиране на водомер за изграждане на водомерен възел – 72,00 лв. Ответникът претендира от другия съделител направени от нея през 2012 г. разходи за погребение на заветника на ищеца Г.Л.А. в размер на сумата от 780,00 лв. Ответникът претендира от другия съделител направени от нея през 2008 г. и 2016 г. разходи за доставена и неплатена вода от Г.Л.А. вода в размер на сумата от 1471,98 лв.

Ищецът В. В. А. в първото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на 18.05.2023 г./ е предявила искания за сметки с другия съделител с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 30 000,00 лв., изменени в о.с.з., проведено на 11.07.2023 г., на сумата от 32 858,29 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху собствените им ид.ч. от процесния недвижим имот за периода 18.05.2018 г. – 18.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, приети за разглеждане.

В производството пред СРС е прието заключението на СТЕ от 09.05.2023 г., което съдът кредитира изцяло, според което процесният имот е неподеляем, с оглед изискванията на ЗУТ, като средната пазарна цена на процесния недвижим имот е определена на 315 058,00 лв., и заключението на СТЕ от 03.07.2023 г., което съдът кредитира напълно, според което средният пазарен наем за периода 18.05.2018 г. – 18.05.2023 г. е в размер на 65 716,59 лв., а на 1/2 част - на 32 858,29 лв., общата стойност на претендираните подобрения, извършени в процесния апартамент, възлиза на 20 295,61 лв.

По делото са представени още договори за изработка, фактури, фискални бонове, складови разписки.

По делото са представени нот. покана, нот. заверена от нот. С.Т., рег.

№3330/07.04.2016 г., връчена при условията на отказ на 07.04.2016 г., и писмен отговор на нот. покана, нот. заверен от нот. С.Д., рег. №3893/25.04.2016 г.

От показанията на свид. С.С. се установява, че през 2016 г. ищецът е поискала на влезе в процесния недвижим имот, но първоначалният ответник е отказала дори да я пусне в двора, като след смъртта на последната през 2021 г. ответникът Г. Г. А. е продължила да живее в имота и в разговор по телефона категорично е отказала да пусне ищеца в имота.

От показанията на свид. П.М. се установява, че в процесната къща са живеели Г.Н.Ц. и Г. Г. А., като Г.Н.Ц. е извършила след 2008 г. големи ремонти в имота – топлоизолация, септична яма, смяна на интериорни врати, ремонт на банята, поставяне на ламинат.

От показанията на свид. Л.Т. се установява, че Г.Н.Ц. след 2008 г. е направила ремонти на процесната къща – смяна на дограма, цялостен ремонт на банята, ламинат.

Във въззивното производство е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, от което се установява, че сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършените подобрения /СМР/, възлиза на 19 825,00 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса 3 на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно извършването на делбата и претенцията по чл.349 ал.2 ГПК:

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, посредством теглене на жребие, чрез възлагане по реда на чл.349 ал.1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик.

Хипотезите на ал.1 и ал.2 от чл.349 ГПК предвиждат изключение от общото правило, че делбата на неподеляемите съсобствени вещи се извършва чрез изнасянето им на публична продан, като в отклонение от принципа всеки съделител да получи реален дял от съсобственото имущество е дадена възможност един от съделителите да получи в индивидуална собственост неподеляемото жилище, а дяловете на останалите да бъдат уравнени парично или с други имоти. Тъй като се касае за изключение от общите правила, то хипотезите на чл.349 ал.1 и ал.2 ГПК не могат да бъдат тълкувани разширително.