Решение № 4167 от 04.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4167 гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110210035 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 1596 от 10.05.2021г., издадено от Борислав Р. Р.

– Заместник началник на 01 РУ-СДВР, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.424, ал.5, вр ал.1 от НК и чл.218б от НК на Е. К. Б. е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.207, ал.1, вр. чл.218б, ал.1 от НК.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Е. К. Б., който чрез адв. К. го обжалва в срок. В подадената жалба се твърди, че при издаване на обжалваното НП е бил грубо нарушен материалният и процесуалният закон, което прави НП незаконосъобразно и неправилно. Ако съдът прецени, че са налице основанията за налагане на наказание, то се иска определянето на минимално наказание, тъй като наложеното с процесното Наказателно постановление административно наказание било явно завишено и несправедливо. От името на жалбоподателя адв. К. оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и твърди, че тя не отговаря на истината. Отрича се Б. да е нарушил чл.207, ал.1, вр. чл.218б, ал.1 от НК. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя.

Твърди се, че НП е издадено от некомпетентен орган. В жалбата е посочено, че Заповед № Iз-1767 от 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи е отменена и не е действаща към датата на издаване на НП. С тези аргументи се иска от СРС да отмени изцяло процесното Наказателно постановление или при условията на алтернативност – да се намали размера на наложената санкция да законоустановения й минимум.

1

Пред СРС жалбоподателят Б. не се явява лично, но се представлява от адв. К.. В съдебно заседание на 17.09.2021г. адвокатът заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав на 04.10.2022г. адв. К. пледира за отмяна на Наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуални правила. Според защитата единственото вярно в атакуваното Наказателно постановление е твърдението, че случаят е маловажен. Релевират се съображения за липсва състав на престъпление или нарушение, тъй като съгласно чл.207, ал.1 от НК който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика на вещта, на властта или на този, който я е загубил се наказва с глоба от 100 до 300 лева. Според адвоката в процесното НП има разминаване между нарушението, което е виновно извършено и обстоятелствената част на атакуваното Наказателно постановление, където е посочено, че Б. се опитал противозаконно да присвои чужда движима вещ от владението на Л. Й. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, а същевременно деянието е квалифицирано по чл.207, ал.1 от НК. Относно свидетелските показания адв. К. твърди, че в по-големия си обем те съвпадат и не са противоречиви, като от тях се установява, че свидетелите са взели от Б. телефона и са го предали на полицията. Алтернативно, ако съдът счете, че е налице нарушение, се пледира за изменение на НП и се иска на основание чл.218б от НК да се наложи глоба в минимА. размер – 100 лева. Относно цитираната в Наказателното постановление Заповед от 2012г. адвокатът заявява, че не е актуална.

Въззиваемата страна Заместник началник на 01 РУ – СДВР се представлява пред СРС – 10 състав от юрк. П.. в съдебно заседание на 17.09.2021г., когато тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав на 04.10.2022г. въззиваемата страна се представлява от юрк. Ал., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и необоснована и за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление. Според юрк. Ал. Наказателното постановление е издадено в предвидената от закона форма, от компетентен орган по чл.47, ал.2 от ЗАНН, в кръга на неговите правомощия. Изпълнени били изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Законосъобразно било определено наказанието по чл.13 от ЗАНН и чл.218б, ал.1 от НК. Наложеното наказание се определя от юрк. Ал. като справедливо предвид установената фактическа обстановка и конкретните обстоятелства по делото. Обръща се внимание, че Наказателното постановление е издадено във връзка с прокурорско Постановление за прекратяване на наказателно производство. Определят се като неоснователни релевираните в жалбата възражения, че цитираната в Наказателното постановление Заповед № Iз-1767 от 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи не е била действаща към момента на издаване на НП. Обяснява се, че Заповедта е отменена със Заповед № 8121з-694 от 07.06.2021г. и към датата на издаване на оспорваното Наказателно постановление на 10.05.2021г. е била действаща. Според процесуалния представител на въззиваемата страна наложеното наказание било съобразено с целта на закона да действа предупредително и превъзпитателно, както върху нарушителя, така и върху останалите граждани. Освен потвърждаване на Наказателното постановление се иска и присъждане на юрисконсултско 2 възнаграждение в полза на СДВР. В заключение юрк. Ал. прави възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско възнаграждение.

Адвокат К. отговаря, че не са изявявали претенции за адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното от фактическа страна :

На 16.03.2021г. свидетелката Л. Д. Й. се движила пеш по ул. „Солунска“ в гр. София.

За да освободи ръцете си Й. поставила мобилния си телефон (марка „....“, модел „........... 10“ с IMEI 1 : ........... и IMEI 2 : ...........) в задния си джоб. Зад нея бил жалбоподателят Б.. Той бръкнал в джоба на Й., взел й телефона и побягнал. Й. се обърнала веднага, видяла лицето и тръгнала да бяга след него и да вика. Поведението на Й. и на тичащия пред нея младеж било възприето от намиращи се на близо групичка момчета и момичета – свидетелите Р., С., Ц. и Б.. Й. им казала, че й е откраднат телефона и свидетелите Р. и С. се включили в преследването на Б.. Р. и С. настигнали Б., задържали го пред магазин „Виваком“ на пл.

„Славейков“, попитали го дали е взел телефона на Й., той го извадил от джоба си, предал го на св. С. и умолявал насъбралата се около него тълпа да го пуснат като давал различни обяснения за поведението си. На място пристигнали полицаи, било им разказано случилото се, телефонът бил предаден от св. С. на св. Й., а Б. бил задържан със Заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР.

С Постановление на СРП от 17.03.2021г. било образувано бързо производство № 418/2021г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 3751/2021г. по описа на СРП.

С Постановление на СРП от 07.04.2021г. било прекратено наказателното производство по ДП № 418/2021г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 3751/2021г. по описа на СРП и материалите били изпратено по компетентност на Началника на 01 РУ-СДВР.

На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН в 01 РУ – СДВР било образувано административно – наказателно производство срещу Е. К. Б.. С Наказателно постановление № 1596 от 10.05.2021г., издадено от Заместник началника на 01 РУ - СДВР, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.424, ал.5, вр. ал.1 от НК и чл.218б от НК, за нарушение на чл.207, ал.1, вр. чл.218б, ал.1 от НК, на Е. К. Б. е наложена „глоба” в размер на 300 лева за това, че на 14.04.2021г. в гр. София, на пл. „Славейков“, се опитал противозаконно да присвои чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „....“, модел „........... 10“ с IMEI ........... на стойност 633 лева от владението на Л. Д. Й., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен.

Наказателното постановление е получено от наказаното лице на 09.06.2021г. и е обжалвано с жалба, изпратена по пощата директно в СРС на дата 14.06.2021г.

След изискване на административно – наказателната преписка, на 12.07.2021г. е образувано НАХД № 10035/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав. В рамките на производството пред СРС са били назначени и изготвени съдебно-психиатрична и съдебнооценителна експертизи. Според съдебно - психиатричната експертиза (приложена на лист 58-64 от делото) при Е. Б. е налице диссоциално личностово разстройство, зависимост към 3 марихуана, злоупотреба с психостимуланти и алкохол /към момента на изготвяне на експертизата не употребява, намира се в защитена среда, под клинично наблюдение/, които не са същински психични заболявания /психоза/ и не се приравняват към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието в смисъла на НК. Към датата на деянието и към момента на прегледа Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Според вещото лице Б. може да участва в административно – наказателното производство, както и да носи административно – наказателна отговорност. Според д-р К. деянието в значителна степен е било улеснено от емоционално – волевата неустойчивост на лицето. Според заключението на изготвената по НАХД № 10035/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав съдебно-оценителната експертиза (приложена на лист 91-93 от делото) стойността на процесната вещ мобилен телефон марка „....“, модел „........... 10“ е 634,50 лева към момента на деянието – 16.03.2021г., при минимална работна заплата за страната през 2021г. в размер на 650 лева.

Съдът приема за безспорно установена посочената по-горе фактология след като анализира събрания по делото доказателствен материал: плик от жалба, Постановление на СРП от 07.04.2021г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 418/2021г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 3751/2021г. по описа на СРП; Етапна епикриза, фактура, рецепта, рецептурна бланка, Епикриза, психологическо изследване, Компютърна томография, медицински направления на Е. Б. (приложени на лист 22-30 от делото);

Заповеди на министъра на вътрешните работи с № 8121з-694 от 07.06.2021г. и № Iз-1767 от 28.08.2012г.; писма от Фондация „Общност в помощ на зависимите“ (приложени на лист 47 и лист 56 от делото); удостоверение от Човешки ресурси – СДВР; съдебно-психиатрична експертиза на Б.; съдебно-оценителна експертиза; материали, приобщени от ДП № 418/2021г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 3751/2021г. по описа на СРП (Постановление на СРП от 17.03.2021г.; Заповед за задържане на лице от 16.03.2021г.;

Протокол за доброволно предаване от 17.03.2021г. с 2 бр. снимки; справка за съдимост на Е.

Б.), както и показанията на свидетелите Й., Р., С., Ц. и Б..

Пликът на лист 4 от делото има достоверна дата. Поради това съдът кредитира това писмено доказателство и приема, че жалбата срещу процесното НП е подадена по пощата на 14.06.2021г.

Приложените на лист 22-30 от делото документи (Етапна епикриза, фактура, рецепта, рецептурна бланка, Епикриза, психологическо изследване, Компютърна томография, медицински направления на Е. Б.), както и писмата от Фондация „Общност в помощ на зависимите“ (на лист 47 и лист 56 от делото) касаят здравословното състояние на жалбоподателя. Те са обективни, достоверни и непредубедени писмени доказателства.

Поради това СРС ги кредитира.

Като компетентно и безпристрастно изготвени при използването на специални знание съдът кредитира и изготвените за нуждите на настоящото производство съдебнопсихиатрична и съдебно-оценителна експертизи. Въз основа на първата експертиза се доказва, че Б. може да носи административно – наказателна отговорност, а от другата 4 експертиза се установява стойността на мобилния телефон към датата на деянието.

Материали, изпратени от СРП на СРС с писмо вх. № 45621/26.08.2021г. и приложени като отделна папка към кориците на делото се явяват относими и информативни, но с оглед на обстоятелството, че са били приобщени по реда на НПК за нуждите на воденото наказателно производство могат и следва да се ползват единствено писмените доказателства. По отношение на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и назначената оценителна експертиза – СРС не може и не следва да ползва тези доказателства, тъй като показанията не са дадени устно и непосредствено пред този съдебен състав, а експертизата не е назначена от компетентен орган в рамките на административно – наказателното производство. При така направеното уточнение следва да се посочи, че приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени документи - Заповед за задържане на лице от 16.03.2021г., Протокол за доброволно предаване от 17.03.2021г. с 2 бр. снимки и справка за съдимост на Е. Б. следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От Заповедта за задържане се установява, че Б. е бил задържан по реда на ЗМВР на дата 16.03.2021г. От снимките, предоставени с Протокол за доброволно предаване от 17.03.2021г. се установяват индивидуализиращите белези на мобилния телефон на св. Й.. От справката за съдимост се доказва, че Б. няма обременено съдебно минало. Приложените по делото Постановления на СРП от 17.03.2021г. и от 07.04.2021г. имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява и приема, че на 17.03.2021г. е било образувано наказателно производство във връзка с кражбата на телефона на Й., което производство в последствие е било прекратено и материалите са били изпратени на началника на 01 РУ – СДВР, което означава, че в случая е приложима нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, което обяснява защо не е бил съставен АУАН.