Решение № 123 от 22.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000180 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е въззивна жалба с вх. № 3841/13.02.2024 г. на „Исис Хорус“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез представляващ адв. Г. Г. от САК, срещу решение № 37/23.01.2024 г. постановено по търг. дело № 751/2023 г., по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърден отказ № 20210118151134/09.12.2023 г. на длъжностно лице п о регистрацията при Агенция по вписванията, постановено по заявление с вх. № 20210118151134/18.01.2021 г., с което е поискано обявяване по партида на дружеството на декларация по чл. 38, ал. 9 т. 2 ЗСч.

Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения, че никъде в текста на закона не се посочва забрана за повторно деклариране, че предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството . Страната аргументира искането за последващо вписване и с притесненията на законния представител на дружеството, че декларация не е вписана с неговите актуални данни и посочен ЛНЧ, както и с желание за изрядно изпълнение на законовите задължения.

1

Постъпил е писмен отговор от страна на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител юрисконсулт И. И., в която се поддържа становище, че съдебният акт е законосъобразен и правилно е отказано вписането на исканите обстоятелства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, подадена срещу обжалваемо съдебно решение, при спазване на установените за това срокове.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Агенция по вписванията е инициирано въз основа на заявление с вх. № 20210118151134/18.01.2021 г. от „Исис Хорус“ ЕООД , като е поискано обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9 т. 2 ЗСч, тъй като предприятието не е осъществявало дейност за отчетния период – календарната 2020 год. Отказът за вписване е мотивиран с обстоятелството, че по партида на дружеството, вече е налице обявяване на декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч за 2019 год.

След извършени законодателни изменения на ЗСч /ДВ бр. 96/2019 г. , в сила от 01.01.2020 год./, в текста на чл.38, ал.9, т.2 изрично е посочено, че предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период декларират това еднократно. Съгласно § 40 от ПЗР на ЗСч към ЗИД на ЗКПО /обн.ДВ бр.96/19г., в сила от 01.01.2020 г./ § 39, т.2, буква „а“, подбуква „бб“ относно чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч по отношение на еднократното подаване на декларация по образец се прилага за отчетни периоди, започващи на и след 1 януари 2019 г., като по този начин се въвежда облекчен режим за деклариране на липса на дейност за данъчнозадължените лица и се позволява това обстоятелство да се декларира еднократно.

След служебна справка в ТР към АВ по партидата на жалбоподателя, се установява, че по заявление образец Г3 е налице обявяване под № 20220705091133 на декларация по чл. 38, ал. 9 т. 2 ЗСч, в която е оповестено неосъществяване на дейност за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г..

Следователно – при липса на търговска дейност, посочената декларация важи и за последващите отчетни периоди. Дружеството не разполага с право да 2 претендира ежегодно обявяване на вече обявени по надлежен ред обстоятелства по чл. 38, ал. 9 т. 2 ЗСч . Реципрочно, не съществува задължение за регистърния орган за извърши последващо повторно обявяване, вкл. отчитайки стремежа за изрядност или точност на заявителя. Декларацията по чл. 38, ал.9 т.2 ЗСч за последващ отчетен период не съставлява акт, подлежащ на обявяване, по смисъла на чл.5 ЗТРРЮЛНЦ.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира решението на Окръжен съд – Варна за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С отговора на въззивна жалба от страна на Агенция по вписванията са претендирани разноски, което настоящият състав намира за неоснователно. В настоящото производство с оглед охранителния му характер и неговия изход не се присъждат разноски /определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2297/2022 г., II т.о., определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. 1603/2021 г. на I т.о., определение № 157/11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г. на II т.о. на ТК на ВКС/.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 23.01.2024 г. постановено по търг. дело № 751/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3