Решение № 37 от 04.05.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Дулово, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова И.а като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20213410200162 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0259-000175/16.08.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР Силистра, РУ - Дулово, с което на Т. Е. И., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Тервел, обл. Добрич, ул. „***, на осн. чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата е наложена Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и несправедливо.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се явява, вместо него адв. адв. В. Г. Д. от ДАК, надлежно упълномощен и приет от съда.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното:

*** от с. Лозенец, обл. Добрич, бил собственик лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***. На 02.02.2021 г. било подадено заявление по електронен път в сектор пътна полиция при ОДМВР- Добрич от нотариус с № 710, за служебна промяна на регистрацията, тъй като бил регистриран договор за покупко - продажба с предстоящ собственик *** И. от с. Лозенец.

Автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, считано от 06.04.2021 г., на основание чл.

143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като новият собственик не изпълнил задължението да регистрира в съответното поделение на „Пътна полиция“, промяната в собствеността на автомобила, в двумесечен срок от придобиването.

На 14.04.2021 г., около 15.40 часа, в гр. Дулово, общ. Дулово, обл. Силистра, по ул.

„Силистренско шосе“, служители от РУ-Дулово спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***, управляван от лицето Т. Е. И. от с. ***, общ. Тервел, обл. Добрич, ул. „***“, №17. След извършена справка в ОДЧ, служителите установили, че МПС-то било с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, от дата 06.04.2021 г. Самият Т.

1

Е. И. нито бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, нито знаел за нея.

Установено е, че *** И. препродал автомобила на *** от с. Чернолик, който от своя страна препродал на *** от с. с., но не изготвили договор на покупко - продажба. Последният от своя страна разменил автомобила си /„Фолксваген Пасат“, с peг. № ***/ с този на Т. Е. И. /който бил - л. а. „Фолксваген Голф“/ , като отново не изготвили договор на покупко - продажба.

На Т. Е. И. бил съставен АУАН Серия Д, бл. № 784729 от 14.04.2021 г. за установено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от приетите и приобщени като надлежни доказателства по делото: Справка за нарушител водач, заверено копие на АУАН № 91/21, с бланков № 784729 от 14.04.2021 г., заверено копие на Наказателно постановление № 210259-000175/06.08.2021 г., заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.07.2021 г., заверено копие на Заповед с рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. на МВР, както и показанията на Актосъставителя - И. И. Г., инспектор криминална полиция, без родство с жалбоподателя и св. Д. Б. А., младши полицейски инспектор в група териториална полиция към РУ - Дулово, без родство с жалбоподателя.

Актосъставителят И. И. Г. твърди, че към момента на съставяне на акта не е имало информация за осъществено уведомление на служебно прекратената регистрация на автомобила.

Същото се потвърждава от св. Д. Б. А..

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е получено на 17.08.2021 г. Жалбата е изпратена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, (входирана е в РУ – Дулово под № 2883/18.08.2021 г.) следователно е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценява като основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и „незаконосъобразно” на НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на 2

НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.

Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).

С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия.

Атакуваното НП е издадено в срок, но същото следва да бъде отменено поради следните основания:

За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение по чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП, не е необходимо да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл.18б, ал.1 т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, регистрацията се прекратява по чл.143, ал.15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По преписката липсват каквито и да е доказателства, Т. Е. И. да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. При това положение следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил, изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че служебно е била прекратена регистрацията на това МПС. Поради тази причина се изключва умисъла при извършване на деянието, но доколкото на административно санкциониране подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали същото е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова.

За да е налице непредпазливост е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, Т. Е. И. е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация той не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно: управление на служебно дерегистрирано МПС. Безспорно се установи по делото, че касаторът не е знаел, а и обективно не е могъл да узнае, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.

При служебно прекратяване на регистрацията, собственикът на съответното превозно средство няма възможност да узнае за това действие, ако не е уведомен изрично от контролния орган. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по см. на чл.22 3

ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Вярно е, че служебното прекратяване е законова последица от друго нарушение (несъобщаване за промяна в собствеността), но в случаите, в които адресатът не е уведомен за налагането , за него не е започнал да тече и срок за оспорването . Към административно наказателната преписка не е приложена принудителната административна мярка, за да се констатира дали същата е влязла в сила след надлежно уведомяване на действителния собственик.

Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. След като на Т. Е. И. на 14.04.2021 г. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3, във вр. чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя несъставомерно.

Налице е т. нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК, във вр. чл.11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на 14.10.2022 не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението /дерегистрацията/.

Обстоятелството, че прекратяване на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, не означава, че за наложената ПАМ не следва да бъде уведомен нейният адресат. В конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта.