Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2214 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 1295/2025
Вид
Определение № 2214
Подписан
11.07.2025
В сила
11.07.2025
Състав
Росица Божилова, Анна Ненова, Татяна Костадинова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2214 гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна К. като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20258003901295 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Н. И., Н. И. Н. и М. И. И. против определение № 1186/15.04.2025 г. по т.д.№ 2167/2024 г. на Върховен касационен съд, II т.о., с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3, т.1, пр. първо ГПК, касационната им жалба срещу въззивно решение № 533/14.06.2024г. по в.гр.д. № 444/2024г. на Окръжен съд – Бургас.

Жалбоподателите намират неправилен извода на предходния касационен състав, за предявени три отделни установителни иска, всеки с цена от 2 466,91 лева, вместо общо предявен от тримата един установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, в размер на 7 400,74 лева. Основават се на обстоятелството, че предмет на спора е вземане по изпълнителен лист, в размер от 7400,74 лева, издаден срещу техния наследодател – Т. Л.

И.а. Подчертават общото си обвързване по задължението, в качеството на нейни наследници, конституирани в хода на образуваното срещу наследодателката изпълнително производство.

Ответната страна – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – оспорва частната жалба, излагайки съображения, които преповтарят мотивите на обжалваното определение. Претендират се разноски.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :

С подадената от жалбоподателите касационна жалба се атакува въззивно решение, с което се потвърждава решение на Районен съд – Бургас, с което е 1 отхвърлен предявения от касаторите иск, с правно основание чл. 439 ГПК, за установяване по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че поради изтекла погасителна давност / единствено поддържано във въззивна инстанция основание / не дължат изпълнение за сумата от 7400,74 лева – главница по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу наследодателката им, по ч.гр.д. № 12061/2011г. по описа на Районен съд – Бургас . По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20127030400052 по описа на ЧСИ Георги Михалев. Релевантно за настоящия процесуален спор е обстоятелството, че длъжниците, конституирани в хода на висящото изпълнително производство, задължението по което е оспорено по реда на чл. 439 ГПК, притежават качеството на наследници на страната в заповедното, съответно в изпълнителното производство – Т. И.а.

Съобразявайки това обстоятелство, предходният касационен състав е намерил касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл.

280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.). Посочено е, че исковото производство, макар и образувано по една обща искова молба, всъщност е образувано по предявени, при условията на субективно активно съединяване, три иска, всеки с цена по 2 466,91 лева, съответна на 1/3 / размера на наследствения дял на всеки от ищците от наследството на починалия им наследодател / от общия размер на дълга, за който се твърди, че общо тримата не дължат изпълнение – 7 400,74 лева. С оглед изложеното и предвид възприетото становище за цената на всеки от предявените три самостоятелни иска / под 5000 лева /, съставът е приел, че постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Частната жалба е неоснователна.

Настоящият състав не споделя изложените в частната жалба доводи за наличие на общо задължение на наследниците в образуваното изпълнително дело. Наследниците, които са приели наследството, не отговарят солидарно пред кредиторите на своя наследодател, а разделно - само до размера на своя наследствен дял, поради което са и материалноправно легитимирани да предявяват иск само до този размер. Чл. 60, ал. 1 ЗН предвижда разделност в отговорността на наследниците, за задълженията на наследодателя при наследяване по закон. От това следва, че всеки един от наследниците предявява с общата искова молба отделен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, основан на личното му наследствено правоотношение / макар и произтичащо от общия за всички ищци факт на смъртта на наследодателя /, който иск в настоящия случай е с цена под 5 000 лева. В този смисъл са и определение № 3/06.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3924/2020 г. на ВКС, I I I гр.о., определение № 315/28.10.2019 г. по т.д. № 929/2019 г. на ВКС, II т.о., потвърдено с определение № 154/06.04.2020 г. по ч.т.д. № 31/2020 г. на ВКС, II т.о. Формираната съдебна практика по процесуалния проблем, за определяне на цената на предявени от или срещу наследници на титуляра на правото/задължението искове, изцяло се споделя от настоящия състав.

2

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1186/15.04.2025г. по т.д. № 2167/2024г. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3