Решение № 380 от 27.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Несебър, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150101221 по описа за 2025 година

Производството по делото е за съдебна делба и в първата фаза - по допускане на делбата.

Образувано по искова молба вх. № 10245/20.10.2025 г., пояснена с молба вх. № 10767/03.11.2025 г., от М. Х. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, и И. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, двамата действащи чрез общия си процесуален представител адв. Г. М. от БАК, срещу Е. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***, и А. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която се иска допускане до делба на съсобствен между страните недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – Запад, одобрени със заповед за одобрение на КККР РД-18-46/18.08.2006 г., издадена от изпълнителния директор на АК, заповед за изменение на КККР – КД-14-02-1996/01.12.2006 г., издадена от началника на СК – Бургас, с адрес на имота в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – Запад, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортнорекреационен обект, с площ от 1324 кв.м., стар номер 610, квартал 401, парцел VIII, при съседни самостоятелни обекти: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и придобили по време на брака си собствеността по отношение на 924/1327 кв.м. ид.ч. от процесния ПИ по силата на договор за покупко-продажба, инкорпориран в нотариален акт № 41, том № XVIII, рег. № 10829, дело № 3297/23.08.2006 г., вписан в АВ с вх.рег. № 6270, акт № 99, том XXIV, дело 5415/30.08.2006 г. Заявяват, че праводателката им С.А.В., ЕГН **********, била станала собственик на делбения имот въз основа на договор за доброволна делба, като след смъртта неразпоредената част от имот останала в

1 собственост на двамата ответници – преживял съпруг и син на починалата. Пояснява се, че в делбения ПИ, след придобиване на собственост от ищците, била построена сграда с ид. № ***.1 – многофамилна, на 5 етажа, с 40 самостоятелни обекта и на площ от 454 кв.м. Сочи се в допълнение, че ищците нямат собственост в сграда с ид.

№ ***.1, както и че в ПИ няма други постройки – индивидуална тяхна собственост, че съсобственост в ПИ имат само страните, а останалите собственици на СОС в сградата в него са суперфициарни такива. Предвид заявена невъзможност за доброволна подялба на имота се моли за допускане и извършване на делбата от съда.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника А. В., чрез адв. А. Ч. от САК, с който се дава становище за редовност и принципна допустимост на иска. Не се оспорват заявените квоти в съсобствеността и фактическите твърдения на ищците. Дава се становище, че отношение към допустимостта на делбата има въпроса, дали и каква част от ПИ има обслужващ за сградата в него характер /чл. 64 от ЗС/.

От страна на ответника Е. В. не е постъпил отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

В съдебно заседание ищците се представляват от упълномощения им общ процесуален представител, който поддържа иска за делба.

Ответникът А. В. не се явява лично в съдебни заседания и не изпраща представител. Взима становище по хода на производството с молби вх. №№ 7689/08.07.2026 г. и 8536/28.07.2026 г., с които поддържа дадения отговор, Ответникът Е. В. не се явява лично и не се представлява в проведените по делото открити съдебни заседания.

Несебърският районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК във вр. с чл.

34 от ЗС.

Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и при какви квоти за всеки съсобственик следва да се допусне делбата.

Видно от удостоверения за граждански брак ГБ-71 № 035810 на Поморийски народен съвет, с. Ахелой, окр. Бургаски /л. 120 от делото/ ищците са съпрузи, считано от 12.07.1976 г.

Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 41, том № XVIII, рег. № 10829, дело № 3297/23.08.2006 г. по описа на нотариус Стоян А.ов, рег. № 208 при НК, район на действие НРС /л. 8-9 от делото/, ищецът М. Т., по време на брака си с ищцата И. Т., е закупил 924/1327 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ VIII-610 в кв. 401 по ПУП на к.к. Сл.бряг – Запад. Продавач по сделката е била К. Х.а К., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника С.А.В., 2

ЕГН **********.

От приобщен договор за доброволна делба от 13.09.2004 г. с нотариална заверка на подписите /л. 6-7 от делото/ се установява, че собствеността по отношение на УПИ VIII-610 в кв. 401 по ПУП на к.к. Сл.бряг – Запад на площ от 1327 кв.м. е била разпределена в дял именно на К. Х.а К., ЕГН ********** при подялба на наследството, оставено от Г. Х. С..

Съгласно скица от 07.04.2025 г. на АГКК /л. 10 от делото/ УПИ VIII-610 в кв.

401 по ПУП на к.к. Сл.бряг – Запад е заснет като ПИ с ид. № *** с площ от 1324 кв.м., като за него са направени отбелязвания за собственост в полза на М. Х. Т. и К. Х.а К..

Видно от нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство от 10.08.2005 г.; разрешение за строеж от 04.07.2005 г.; констативен протокол по чл. 181 от ЗУТ от 12.02.2007 г. и нотариални актове за покупко-продажби /л. 33-37; л. 96-100; л. 106-113 от делото/, К. Х.а К., действаща чрез пълномощника С.А.В., е учредила в полза на ищеца М. Т. право на строеж за построяването на жилищна сграда с РЗП от 2587,08 кв.м. в делбения имот срещу задължението на последния да построи същата и да предаде на праводателката индивидуализирани СОС в нея в собственост. От посочените писмени доказателства се установява, че жилищната сграда е констатирана за изградена в груб строеж към 12.02.2007 г., като ищците и К. К. са разпоредили собственост по отношение на множество СОС в нея в полза на трети лица, без да прехвърлят прилежащи ид.ч. от ПИ към тях.

След извършени пълни служебни справки с НБД „Население“ за С.А.В. и К. Х.а К., съдът установи, че К. Х.а К., ЕГН **********, е починала на 02.02.2018 г. като е оставила за свои наследници по закон преживял съпруг - А.Д.К., ЕГН **********, починал на 19.09.2018 г. и дъщеря - С.А.В., ЕГН **********, починала на 20.11.2023 г.

От справка за родствените връзки на А.Д.К. не се установи да има други деца, освен С.В.. От своя страна, починалата С.В. е оставила след смъртта си като свои законни наследници ответниците – преживелия съпруг Е. В. и сина си А. В..

От правна страна следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Според ал. 3 на чл. 21 съвместният принос се предполага до доказване на противното.

За сключените по Семейния кодекс бракове, каквито са браковете между ищците, между К. и А.К.и, както и между Снежанка и Е. В., се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Същевременно, с разпоредбата на чл. 22 от СК изрично от СИО са изключени придобитите по време на брака вещни права по наследство и дарение.

С оглед изложеното и при така установеното от фактическа страна, за съда се 3 налага извод, че процесният делбен поземлен имот с № *** по КККР на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – Запад, стар номер 610, квартал 401, парцел VIII, с площ от 1324 кв.м. е бил придобит по наследство и съгласно договор за доброволна делба от К. Х.а К., по време на брака с А.К., като на основание чл. 22 от СК е станал нейна изключителна и лична собственост.

С оглед разпоредителната възмездна сделка от 23.08.2006 г. ищците – съпрузи са придобили собственост по отношение на 924/1327 кв.м. ид.ч. от ПИ в режим на СИО за двамата, като за праводателката К. К. е останала собственост по отношение на остатъка от 400/1324 кв.м. ид.ч. Тук следва да се отбележи, че макар К. да е извършила разпореждане с част от ПИ, описан по площ съгласно титула за собственост

/договора за делба/, същият понастоящем е урегулиран и отразен в кадастъра с площ от 1324 кв.м., която се приема за действителната от съда /отговаряща на фактическото положение към приключване на съдебното дирене в първа фаза на делбата/.

С оглед смъртта на К., при отсъствие на други доказателства по делото, собствените

400/1324 ид.ч. от ПИ са преминали в наследство към законните наследници и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗНасл. Така преживелият съпруг А.К. и дъщерята на наследодателката С.В. са наследили в равни дялове собствените ид.ч. от ПИ. С оглед настъпилата на 19.09.2018 г. смърт на А.К. собствеността му в делбения имот е преминала по наследство към единствения му законен наследник – дъщеря му С.В., която към този момент вече се е легитимирала като собственик на целите притежавани приживе от майка

400/1324 ид.ч. от ПИ.

С.В. е придобила собствеността по време на брака си с ответника Е. В., но по силата на наследяване на родителите си, предвид което и на основание чл. 22 от СК е станала едноличен собственик на описаните ид.ч.

Предвид настъпилата на 20.11.2023 г. смърт на С.В. и по силата на наследяване /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗНасл./, собствеността по отношение на притежаваните от нея приживе 400/1324 ид.ч. от ПИ е преминала в равни дялове към ответниците /преживял съпруг и син/ - по 200/1324 ид.ч. за всеки.

Предвид гореизложеното, тъй като по делото се установи, че страните са съсобственици на процесния делбен имот, при посочените по-горе квоти, съдът намира, че искът за допускане на делбата е основателен и следва да бъде уважен, така, както е предявен, с оглед съображенията на съда относно индивидуализацията.

Във връзка с изложените доводи от страна на ответника А. В. за евентуално засягане правата на трети лица – собственици на СОС в построената в ПИ многофамилна жилищна сграда, евентуално за недопустимост на делбата предвид разпоредбата на чл. 64 от ЗС, съдът намира за нужно да посочи, че по делото не се събраха данни за собствеността на трети за процеса лица по отношение на ПИ.

Прегледът на всички приети нотариални актове обосновава извод, че по сделките със СОС в сградата, построена в ПИ, са прехвъляни единствено ид.ч. в общите части на сградата и право на строеж, не и ид.ч. в ПИ, т.е. всички трети лица, придобили СОС в 4 сграда с ид. № ***.1 се явяват суперфициарни собственици, без право на собственост в земята – процесния делбен имот. Същевременно, безспорно се установи, че собствениците на СОС в сградата и собствениците на делбения ПИ не са идентични.

Действително, съгласно разясненията по т. 1, б. „д“ и б. „е“ на ППВС № 2/1982 г. недопустима е делба на парцел, когато в него има хоризонтална или вертикална етажна собственост, т.е. когато отделни сгради при хоризонталната ЕС или отделни етажи /СОС/ при вертикалната ЕС, са индивидуална собственост на различните собственици на дворното място. В този случай е прието, че земята има характеристиката на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и нейната делба на основание чл. 38, ал. 3 от ЗС е недопустима. Изключение от това разрешение е направено с решение № 97/17.01.2019 г. по гр.д. № 3051/2017 г. на ВКС, II г.о., с което е приета за допустима делба на УПИ, когато от него е възможно да се обособят толкова УПИ, колкото са собствениците на мястото, като всеки съсобственик получи УПИ, в който се намира собствената му сграда. Посочените въпроси са относими към първата фаза на делбата, в която се намира и настоящото производство, но разгледани по същество се явяват неотносими към процесния случай. Както бе посочено по-горе, земята би била обща част само ако всеки от съсобствениците на парцела притежаваха в него индивидуална собственост върху отделна сграда, етаж от сграда или СОС в сграда. Това условие в случая не е налице, поради което и делбата на процесния ПИ е допустима на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.