Решение № 22252 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22252 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110117676 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

8316090***, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Александър Трифонов, срещу Г. Р. Л., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 91,73 лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2023 г., начислено върху главница за дължима сума за доставена топлинна енергия в размер на 72,24 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – ателие № 1, находящо се в *********, аб.

№ *****, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 16.03.2023 г. по ч.гр.д. № 7132/2023 г., СРС.

Претендира разноски за исковото и заповедното производства, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ответницата ползва топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗЕ въз основа на сключен между ответника и топлоснабдителното дружество писмен договор № 41780/***** по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, по силата на който топлоснабдителното дружество се е задължило да доставя топлинна енергия до топлоснабден имот – ателие № 1, находящо се в *********, аб. № *****, инсталация 4000398776. Твърди се, че в изпълнение на посочения договор ищецът е доставял топлинна енергия за процесния недвижим имот в периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. Посочва, че съгласно приложимите за периода общи условия ответната страна е била длъжна да заплаща задълженията си до 1

20-то число на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, като в същия срок ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена ТЕ.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.

С исковата молба са представени: копие от общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София; справка от ТР за вписани обстоятелства за „Топлофикация София“ ЕАД; Договор № ДОГ-63/22.06.2017 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ; извлечение за абонат № 4000398776 за периода от 31.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; протокол от общо събрание на етажна собственост от 28.09.2010 г. в ********** с приложени списъци на етажните собственици и акт за разпределяне на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда образец №19; договор № 41786/***** за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД по чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ; заявление рег.№ П-2483 от Г. Р. Л.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том VI, рег. № *****, дело № ***** г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв. К. Г., е постъпил писмен отговор от името на ответника, с който предявеният иск се оспорва като изцяло неоснователен и недоказан. В тази връзка се оспорва размерът на обезщетението за забава, тъй като според изчисление, направено с лихвения калкулатор законната лихва върху сумата от 72,24 лева за процесния период (от 01.07.2020 г. до 31.01.2023 г.) е в размер на 19,04 лева, а не е в претендирания от ищеца размер. Посочва, че не са представени доказателства главницата да е била изискуема на 01.07.2020 г., поради което моли съдът да отхвърли предявения иск изцяло.

Обръща се внимание, че ответницата не оспорва наличието на облигационна връзка, както и размера на главницата от 72,24 лева – която вече е заплатила. Поддържа, че единственото спорно обстоятелство е размера на претендираното обезщетение за забава и началният момент, от който последното е дължимо.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че началният момент на изискуемост е доказан, оспорва иска единствено по размер, като посочва, че предявеният иск следва да се уважи за сумата от 19,04 лева, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 91,73 лева.

Претендира разноски. Представено като приложение към исковата молба е следното писмено доказателство: копие от лихвен калкулатор с изчисления на законната лихва за процесния период.

С определение № 31540./03.08.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД. Същото е депозирало писмена молба с приложени два броя документи за дялово разпределение и протоколи за отчет.

В съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита иска за доказан и иска същият да бъде уважен.

2

Ответникът чрез адв. Г. изразява становище за отхвърляне на исковете изцяло евентуално частично.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, обезщетението за забава от които е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 8070/16.03.2023 г. по ч.гр.д. № 7132/2023 г. по описа на СРС.

Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на „Топлофикация София“ ЕАД.

Между страните липсва спор, а и от представените писмени доказателства /протокол от общо събрание на етажна собственост от 28.09.2010 г. в ********** с приложени списъци на етажните собственици и акт за разпределяне на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда образец №19; договор № 41786/***** за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД по чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ; заявление рег.№ П-2483 от Г. Р. Л.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том VI, рег. № *****, дело № ***** г./ се установява, че през процесния период между ищеца като топлопреносно предприятие и ответницата като абонат е сключен договор за доставка на топлинна енергия – за процесния обект.

От приложените документи от третото лице помагач се установява, че имотът– ателие № 1, находящо се в *********, аб. № ***** се намира в топлоснабдена сграда – като са извършвани годишни отчети от ФДР, за които ответницата е осигурявала достъп.

Независимо от това видно от извлечението от сметка /л. 33 от делото/ процесната сума за обезщетение за забава е формирана – като е начилявано такова по всяка месечна фактура за топлинна енергия.

Други приложени по дело доказателства съдът не обсъжда, доколкото не са необходими за изясняване на правния спор.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Искът е с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 8070/16.03.2023 г. по ч.гр.д. № 7132/2023 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на 3 указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

В настоящия случай по делото не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Доколкото предмет на исковото дело е единствено обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия, то единствените спорни между страните въпроси са дали ответницата е била поставена в забава съответно размерът на обезщетението.

Така предявеният иск съдът намира за частично основателен. В тази връзка и действително съдът по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване на лихвен калкулатор установи, че обезщетението за забава върху сумата от 72,24 лева за периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2023 г. възлиза на 19.04 лева.

Именно то този размер и искът следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.

Това е така, доколкото от една страна доводите на ответницата, че не е поставена в забава не могат да бъдат споделени – тъй като същата е била наясно, че е клиент на ответното дружество и дължи заплащане на сумите за потребена топлинна енергия в срок, а от друга страна е осигурявала и достъп до имота за годишен отчет – т.е. била е наясно, че такъв се извършва в имота съответно се изготвя изравнителна сметка. На последно място в случая ответницата е сключила с ищеца договор – следователно е била наясно съгласно същия с ОУ на ищеца – досежно сроковете за издаване на фактура и плащания по същите.

От своя страна искът е неоснователен за сумата от 72.69 лева – доколкото предвид и изчисленията на съда, а и извлечението от сметка – очевидно сумата от общо 91.73 лева не е начислена върху главница от 72,24 лева, а върху по-голяма сума /вероятно върху първоначалния размер на всяка от месечните фактури в процесния период/ – т.е. исковата претенция е неправилно формулирана, което води и до извод за нейната неоснователност.

От друга страна и видно от документите за дялово разпределие процесната сграда е била на годишен отчет – т.е. месечните фактури са издавани като прогнозни, а не на база реално потребление. Доколкото и ищецът не е ангажирал доказателства в обратната посока, то върху прогнозните суми не следва да се начислява обезщетение за забава.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4

4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.

415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Искане за разноски е направила само ищцовата страна:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 7132/2023 г. на СРС /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да бъдат присъдени 42.13 лева /доколкото предмет на заповедното производство са и други суми, които в хода на същото ответницата длъжник е заплатила – доколкото е признала за основателни/.

Ответницата длъжник претендира 150 лева – адвокатски хонорар в това производство, които са действително заплатени. С оглед отхвърлената част от исковете на ответницата се дължат 65.74 лева.

По разноските в производството по гр.д. № 17676/2024 г. по описа на /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /като разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер/. Видно от представените по делото платежни документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25.95 лева предвид изхода на делото.