Решение № 54 от 27.09.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Бургас, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Анг. Синков

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за възобновяване № 20212000600146 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице ИВ. АТ. Д. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 396/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас и по НОХД № 3680/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.

В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК /нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание/, които са основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В подкрепа на наведеното отменително основание по т.1 на чл. 348 ал.1 от НК, са развити съображения за неправилна оценка от решаващия съд на релевантните по делото данни, квалифициращи извършеното деяние като такова по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 от НК. В тази насока излага аргументи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат данни, които са признати от осъдения, че той действително е поддържал макар и неформални отношения с мебелни фирми и че подсъдимият преди време е изработил мебели на свидетелите М. и Б., които според защитата сочат на извод, че Д. е имал обективна възможност да изпълни поръчките и не е създавал невярна 1 представа за тези обстоятелства у пострадалите, които сами са го търсили.

Подчертава, че осъденият притежава и съответните умения за изготвяне на поръчаните мебели, тъй като е завършил СПТУ по дървообработване. Сочи, че Д. не е бездействал, тъй като е предприемал действия по посещаване на домовете, вземане на мерки и избор на материали и цветове, което е първа стъпка по изпълнение на поръчката. Излагат се доводи, че последващото поведение на осъдения не сочи на укриване, тъй като той е обяснявал, че мебелите не са готови и е предлагал връщане на парите. Счита, че липсват съставомерните признаци въвеждане и/или поддържане на заблуждение у другиго при изначален пряк умисъл, поради което деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение и на това основание Д. следва да бъде оправдан.

Посочва се, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, тъй като трите деяния са извършени в период по-голям от една година, който не отговаря на изискването да са извършени през непродължителен период от време. В подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се твърди, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, като се изтъкват смекчаващи вината обстоятелства, които не са взети предвид от решаващите съдилища. Като такива са посочени поведението на осъдения на досъдебното производство, което е допринесло за разкриване на обективната истина, неговата самокритичност, изразеното съжаление, както и готовност да понесе санкция за поведението си и за връщане на взетите от пострадалите суми. Като незаконосъобразна се оспорва и преценката на съда относно липсата на основания за приложение на чл.66, ал.1 от НК. Изтъква се, че за осъждането на Д. по НОХД № 2437/2012г. по описа на РС – Бургас е настъпила реабилитация, като същевременно за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да търпи наказанието лишаване от свобода ефективно. Въвежда се претенция за възобновяване на делото, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на осъдения в настоящото производство. При условията на евентуалност моли за намаляване на наложеното наказание под предвидения в закона минимум, чието изпълнение да се отложи при определяне на съответен изпитателен срок.

В съдебно заседание искателят – осъдено лице И.Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адвокат Д.В. от АК 2

– Бургас, която поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, ведно с подробно изложените в него доводи, отнасящи се до допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че по делото е безспорно доказано, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 от НК в какъвто смисъл е направил самопризнание, което е подкрепено от доказателствата по делото. Според прокурора обосновано не са приложени чл.55, ал.1 и чл.66, ал.1 от НК предвид изчерпателно установените от решаващите съдилища смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Счита, че липсват основания за уважаване на което и да е от заявените искания.

Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК - атакувана е влязлата в сила на 04.06.2021г. присъда № 3 от 08.01.2020 г. по НОХД № 3680/2019 г. на РС - Бургас, потвърдена с решение № 82 от 04.06.2021 г. по ВНОХД № 396/2020 г. на ОС - Бургас. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

С присъда № 3 от 08.01.2020 г., постановена по НОХД № 3680/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, подсъдимият ИВ. АТ. Д. е бил признат за виновен в това, че в периода от месец януари 2017г. до месец юни 2018г. в гр.

Бургас, при продължавано престъпление – с три отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, 3 при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и при условията на повторност, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни физически лица, всяко от тях с установена по делото самоличност и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 5333,00 лв. /пет хиляди триста тридесет и три лева/, както следва:

- от неустановена дата в периода от месец януари 2017г. до неустановена дата през месец март 2017г., в гр. Бургас, при условията на повторност, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 800,00 /осемстотин/ лева, възбудил и поддържал заблуждение у Н.Г.Д. и М.Д.Г., двамата от гр. Бургас, всеки от тях с установена по делото самоличност, че срещу предоставените му от тях на два пъти през месеците януари и февруари 2017г. парични суми, съответно от по 150,00 /сто и петдесет/ лева и от по 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева, ще изработи и монтира до 24.03.2017г. в дома им в гр. Бургас, кв. „В.“ бл...., гардероб за спалня и с това причинил на посочените по-горе лица имотна вреда в размер на 800,00 /осемстотин/ лева;

- от неустановена дата в периода от месец февруари 2018г. до неустановена дата през месец юни 2018г., в гр. Бургас, при условията на повторност, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 4053,00 /четири хиляди петдесет и три/ лева, възбудил и поддържал заблуждение у Б.Н.М. и ДД.Б., двамата от гр. Бургас, всеки от тях с установена по делото самоличност, че срещу предоставените му от тях двамата парични суми на 12.02.2018г. и на 09.03.2018г., в размер съответно на 1453,00 /хиляда четиристотин петдесет и три/ лева и на 2600,00 /две хиляди и шестстотин/ лева, ще изработи и монтира до края на месец май 2018г. в дома им в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл...., кухненско обзавеждане, ведно с кухненски уреди и с това причинил на посочените лица М. и Б. имотна вреда в размер на 4053,00 /четири хиляди петдесет и три/ лева;

- от 02.05.2018г. до 21.05.2018г., в гр. Бургас, при условията на повторност, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева, възбудил и поддържал заблуждение у Е.В.К. от гр. Бургас, с установена по делото самоличност, че 4 срещу предоставената му от същата на 02.05.2018г. парична сума в размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева, ще изработи и монтира до 21.05.2018г. в дома й в гр. Бургас, ж.к. „С.“ бл..., щори и рафтчета за гардероб и с това причинил на посочената по-горе К. имотна вреда в размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК му наложил наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ

МЕСЕЦА лишаване от свобода , което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.45 от ЗЗД Д. е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както следва:

- солидарно на Н.Г.Д. и М.Д.Г. сума в размер на 800,00 /осемстотин/ лева;

- солидарно на Б.Н.М. и ДД.Б. сума в размер на 4053,00 /четири хиляди петдесет и три/ лева и

- на Е.В.К. сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК Д. е осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители направените от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и разноските по разследването и държавна такса по гражданските искове.

Присъдата е обжалвана от осъдения И.Д. пред Бургаския окръжен съд, който с решение № 82 от 04.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 396/2020 г. е потвърдил изцяло присъдата.

Производството пред решаващите инстанции е протекло по реда на Глава 27 от НПК. Възприемайки еднаква фактическа обстановка по делото, съдилищата са достигнали до единния извод, че събраните на досъдебното производство доказателства, надлежно приобщени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие в съответствие с чл. 371, т.2 от НПК , подкрепят 5 направеното от подс. Д. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което безспорно установяват, че подсъдимият е извършил деянието по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

В искането защитата цитира откъси от обвинителния акт, които счита, че са тълкувани превратно от двете предходни съдебни инстанции във вреда на осъдения, въпреки техния оневинителен характер. В тази връзка излага доводи в подкрепа на основанието по чл.422, ал. 1, т. 5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като сочи, че извършеното от осъдения Д. не е съставомерно по чл.210, ал.1 вр. чл.209 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. За пръв път пред Апелативен съд – Бургас осъденият и неговият защитник изразяват несъгласие с прилагането на чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209, ал.1 от НК , както и на чл.26, ал.1 от НК.

Според защитата цитираните откъси от обвинителния акт съдържат факти относно поведението на осъдения, които сочат, че той действително е извършвал услуги като мебелист, тъй като е бил известен на свидетелите Д., Г., К., М. и Б. като такъв, а на последните двама е изпълнил предходни поръчки за изработка и доставка на мебели. Също така като безспорен факт се посочва и обстоятелството, че Д. е поддържал неформални контакти с „Европласт и Еврокомфорт груп“ ЕООД, гр. Бургас. Посочва се, че всички потърпевши са потърсили осъдения въз основа на предварително изградено доверие. Като индиция, че той е възнамерявал да изпълни възложените му поръчки се сочи, че е издал приходни касови ордери на свидетелите М. и Б. общо за сумата от 4053 лева.