Решение № 85 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300602241 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подс. И. Н. И. срещу присъда №158/04.07.2023г., постановена по НОХД №4209/2021г. по описа на ПРС, ХХти н.с., с която подс.И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1/една/ година, което да се търпи при първоначален общ режим, като е оправдан за това да е извършил две отделни престъпления по чл.296 ал.1 от НК. ПРС е приспаднал на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, времето, през което И. е бил задържан за срок от 24 часа на 01.06.2018г., възложил е разноските по делото и държавната такса върху уважената част от гражданските искове в тежест на подсъдимия, както и тези, направени от гражданските ищци и частни обвинители. В първостепенната присъдата е налице произнасяне и относно гражданскоправните претенции, които са уважени частично. Така подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци /и частни обвинители/ М. Т. и Н. П. сумите от по 1000 лв., представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди от престъплението по чл.296 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане, като до предявените размери от 4000лв. исковете са отхвърлени като 1 неоснователни.

С обвинителния акт на прокуратурата срещу И. са повдигнати и обвинения за две престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, съответно с пострадал гражданският ищец Д. П. и К.Ч. /която е починала в хода на ДП/. Но с протоколно определение от 02.06.2023 г. на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК наказателното производство, водено срещу подсъдимия, е прекратено частично поради изтичане на предвидената в чл. 81, ал.3 вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК за престъпленията по чл.131, ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК абсолютна давност. Конституираните и като частни обвинители Д. П. и С. Ч.-майка на К.Ч. са заличени в това им качество и същите са продължили да участват единствено като граждански ищци. На основание чл.45 от ЗЗД подс. И. е осъден да заплати на гражданските ищци Д.

П. и С. Ч. сумите от 1500 лв., представляващи обезщетение за причинени лично на П. и на дъщерята на С. Ч. /К.Ч./ неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане– 12.07.2018г. до окончателното им изплащане.

Срещу постановената присъда са постъпили две жалби от подс.И., в които е изразил несъгласието си с първостепенния съдебният акт в наказателната и в гражданската му част, претендирайки, че същият е незаконосъобразен. Извежда се като основно искане отмяна на присъдата и постановяването на нова-оправдателна такава, както и отхвърляне изцяло на предявените срещу него граждански искове. Алтернативно се предлага да бъде намален уваженият размер на последните, поради прекомерност. В депозираната втора по ред жалба към основната претенция за оправдаването на подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове, е формулирано и ново алтернативно предложение присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ПРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Във втората си жалбата и в хода на въззивното производство подсъдимият и служебният му защитник направиха редица доказателствени искания, част от които бяха уважени от окръжния съд, а относно отхвърлянето на останалите бяха изложени надлежни съображения относно липсата на процесуална необходимост от същите за разкриването на обективната истина.

При въззивните прения представителят на Окръжна прокуратураПловдив изрази мнение, че претенциите на подсъдимия, касателни ревизия на първостепенната присъда са неоснователни, а присъдата като правилна подлежи на потвърждаване. В същата насока са пледоариите на адв.Б.процесуален представител на всички граждански ищци и частни обвинители по делото-в т. ч. частните обвинители и граждански ищци Т. и П. и гражданските ищци П. и С. Ч., като явилите се в последното по ред въззивно заседание Т., П. и П. се присъединиха изцяло към казаното от своя представител относно онези въпроси, касателни техните казуси и съответното им процесуално качество.

По изрично искане на подсъдимия, който изрази желание да бъде представляван от адвокат и мотивира отсъствието на финансова възможност 2 да си упълномощи такъв, окръжният съд назначи за служебен защитник на И. посочения от него и определен от АК-Пловдив адв.С. Х.. Последният в хода на съдебните прения поддържа жалбата, като мотивира мнение за субективна несъставомерност на онази деятелност на подсъдимия, квалифицирана като престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Акцентира върху изначално негативното отношение на М. Т. към нейния „зет“ И. и стремленията й да „откъсне“ внучето и дъщеря си от съвместно съжителство с И., в което според адв.Х. се корени генезиса на водените между тях дела, вкл. и наказателни такива. Навеждат се съждения относно началния момент на 18месечния срок по заповедта за защита на РС-Перник, претендира се, че никой не е дал възможност на подсъдимия да обясни, имал ли е мотив да наруши на 20.09.2017г. въпросната заповед. А относно деликтите по чл.45 от ЗЗД, изразили се в леки телесни повреди на Д. П. и К.Ч., адв. Х. твърди липсата на доказателства, установяващи какви оръжия били използвани между П. и И., както и какво се е случило след съприкосновението между двамата, респ. има ли реторсия между тях. В заключение адв.Х. направи обструкции относно тежестта на наложената санкция, без въз основа на тези съждения да се извежда конкретна претенция за ревизия на обжалваната присъда в условията на алтернативност към искането за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият доразви изложените от защитника му доводи за прекомерност на наложената санкция, заявявайки, че неправилно е третиран от районния съд като осъждан, като претендира, че е бил реабилитиран.

Изведе съждения, че липсват безпротиворечиви кредитируеми доказателства, обосноваващи обвинителната теза, претендирайки, че обективно и субективно поведението му не осъществява признаците на вмененото му във вина престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Относно събитията от 20.09.2017г. заявява, че е отишъл до училището с намерение да види детето си, понеже бил възпрепятстван да упражнява родителските си права, а е доближил М. Т. единствено по указания на полицията, без да упражнява върху нея вербална или друга агресия. Твърди, че законово била намалена максималната продължителност на заповедта за защита, което рефлектирало и върху срока на процесната заповед на Районен съд-Перник, поради което и деянието му от 20.09.2017г. не представлявало престъпление по чл.296, ал.1 от НК, понеже било сторено извън законовия срок на заповедта за защита. Относно деянието от 01.06.2018г. И. заявява, че заповедта за незабавна защита му била връчена едва на 07.08.2018г. и ако бил знаел за нея към втората инкриминирана дата, не би доближил майката на сина си Н. П.. Сочи и че информация за проявена от него агресия към последната се твърди от нейната колежка, а колегата й отричал И. да е блъскал пострадалата. Подсъдимият отрича да е отговорен и за вменения му деликт по отношение на Д. П. и К.Ч., като твърди, че пострадалият пръв го нападнал, въз основа на което претендира за реторсия, а относно Ч. заявява, че е възможно да е получила наранявания при опита да се попречи на И. да напусне адвокатската кантора. В обобщение, подсъдимият извежда единствено претенция за оправдаването му и отхвърляне на 3 предявените граждански искове.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата, която не е просрочена, подадена е и от лице, разполагащо с нужната процесуална легитимация да обжалва първостепенния съдебен акт, е процесуално допустима, а разгледана по същество, претенцията за постановяването на оправдателна присъда, е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия ред. Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното производство е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Н. И. е роден на ***** г. в гр. П.. Живее в същия град.

Той е б., български гражданин е, има висше образование, не е женен, неработещ, осъждан. Има ЕГН: **********.

Подсъдимият И. И. и свид.Н. П. били във фактическо съжителство, в резултат от което през 2010 г. се родило общото им дете Н.И.И.. Докато двамата живеели на семейни начала, между П. и И. възниквали чести скандали, напрежението между двамата постепенно ескалирало и свидетелката се разделила с подсъдимия. След раждането на детето отношенията между П. и подсъдимия не се подобрили, същата била силно притеснена за живота и здравето си, както и този на детето й, поради което била принудена да търси съдействие от различни институции за защита на правата им.

Влошените отношения между подсъдимия и П. рефлектирали и върху членовете на семейството й, вкл. и върху майка й-свид.М. Т., която също потърсила съдействие от съответните органи във връзка с поведението на подсъдимия спрямо нея.

В полза на св. М. Т. била издадена Заповед за защита по ЗЗДН - № 25/07.04.2016г. по гр. дело № 2923/2015г. на PC-Перник, която задължавала подсъдимия И. И. и баща му Н.И. за срок от 18 месеца да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на свид. Т., да приближават нея, както и жилището й в гр. ********** и всяко друго жилище, в което се установи да живее и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 100 м. С въпросната Заповед подсъдимият И. бил запознат на 01.06.2016г., за което бил съставен съответния протокол от полицейски служител при 04 РУОДМВР-Пловдив.

На 20.09.2017 г. около 12:00ч. свид. Т. отишла да вземе внучето си Н.И., от училище „К.В.“-гр. Пловдив, където бил в **** клас, при което класната на 4 момчето й казала, че баща му-подс.И. се намирал на южния вход на училището. Свид.Т. от своя страна видяла бащата на подсъдимия-свид. Н.И., на северния вход на училището. Подсъдимият И. примамвал с обещания за почерпка съученици на Н., ако го хванат и му го доведат. Свид. Т. се обадила от телефона си на дъщеря си свид. Н. П., която в това време се придвижвала към училището в обедната си почивка и я предупредила да внимава.

Последната се обадила на полицията, при което на място дошъл патрулен автомобил, подс. И. бил доведен при свид. Т. и свид. П., които вече били заедно, а след това бил отведен заедно със свид. Н.И. в сградата на полицейското управление. Междувременно при срещата им, подсъдимият започнал скандал с двете жени и започнал да убеждава бившата си „фактическа съпруга“ П. да оттегли жалбите си срещу него. Полицаите отвели подсъдимия И. и баща му в 01 РУ на МВР Пловдив, а на свидетелките Т. и П. указали да отидат пеш до управлението. Двете жени не взели Н. със себе си и той останал на занималия, а след пристигането си в полицията подали жалба за случая, а подс. И. и баща му били освободени.

Около 15:00 ч. същия ден - 20.09.2017 г., свид. Т. отново отишла до училището на внука си, придружавана от другата си дъщеря-Б. /последната със 100% инвалидност с придружител/ и бившия си съпруг С.П., за да вземат детето от занималня. По това време свид.П. била на работа. След като взели Н. потеглили към дома на Т. в гр.**********, като по път към тях се приближил първоначално свид. Н.И. и започнал да се кара със свидетелката, че иска да си вижда внучето. След малко към групата се приближил и подс. И., който започнал скандал с Т. и свид. П., манифестирайки претенцията да вижда сина си. В отговор свидетелите заявили на подс. И., че не желаят да комуникират с него, но той и баща му тръгнали да вървят плътно до тях - на разстояние не повече от един метър. Междувременно кавгата между подсъдимия И. и свид.П. ескалирала, а свидетелката Т. избързала напред с внука си Н. като, стигайки до входната врата на жилищния блок, я отключила с чип и пуснала детето напред да изтича до жилището им на четвъртия етаж. След това свидетелката затворила входната врата и се върнала при подс.И., дъщеря си Б. и свид.П.. През това време последният се опитвал да предпази Б. от подсъдимия И.. Тогава бащата на подс.И. започнал да го дърпа назад, а през това време свид.Т., свид. П. и Б. влезли във входа на блока, с което конфликтната ситуация приключила.