Решение № 17 от 19.02.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Административно наказателно дело 426/2023
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- НИКОЛАЙ БОРИСОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3,пр.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Разград, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20233330200426 по описа за 2023 година Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. С. Й. ЕГН **********, живущ в гр. **, против Наказателно постановление № 23-1075-000476/12.05.2023г. на Началник Сектор „ПП” към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като неправилно и незаконосъобразно.
За въззиваемата страна не се явява проц. представител, депозирано е становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2023г. около 00,05ч. в гр. Разград, свидетелите Т. Я. и Ив. А. и двамата служители в РУМВР при ОДМВР – Разград изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол на автомобилното движение. Паркирали служебния автомобил на бул. „ България“ в близост до пешеходната пътека пред денонощен магазин, св. Т. Я. приключвала 1 съставяне на документ за санкциониране на водач на МПС, а св. Ив. А. бил изправен до служебния автомобил, когато забелязал, че откъм бул. „ Бели лом“ към паркинга зад сградата на РП – Разград, навлязъл л.а. „ БМВ „ с рег.
№ **, който паркирал в района на забранена със съответния пътен знак зона за престой на таксиметрови автомобили. От автомобила слезли три лица, като от мястото на водача, св. Ив. А. видял, че слиза жалбоподателят, от предна дясна врата слиза св. К. К., а отзад св. Хр. Х.. Тримата пресекли бул. „ България „ по пешеходната пътека пред денонощния магазин, където били спрени за проверка от св. Ив. А., който поискал от жалбоподателя документите, неговите и на автомобила. Св. К. К., който бил собственик на процесното МПС, се върнал, за да донесе документите на автомобила, а жалбоподателят предоставил своите документи за проверка. Св. Х. Х. влязъл в денонощния магазин, по – късно това сторил и св. К. К.. Св. Т. Я., която била приключила с предходната проверка, съставила на жалбоподателя Глоба с фиш бл. № 1870223 за паркиране в нарушение на правилата, който фиш, жалбоподателят подписал. Междувременно св. Ив. А. провел разговор с жалбоподателя, с цел да установи дали последният е употребил алкохол и/или наркотични вещества, при което се усъмнил, че жалбоподателят се опитва да прикрие истината. Тогава го поканил да бъде изпробван с техническо средство, като за целта трябвало да бъде откаран до сградата на Сектор „ ПП „ ОДМВР – Разград. Свидетелите К. К. и Хр. Х. останали при автомобила, а жалбоподателят бил откаран в КАТ – Разград. Там му било обяснено от св. Д.
С. – служител в Сектор „ ПП „ при ОДМВР – Разград, че ще бъде изпробвам за употреба на алкохол, като при извършената проверка, пробата, предоставена от жалбоподателя била отрицателна, но същият категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Бил му издаден талон за изследване № 0145176. За отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, св. Д. С., съставила АУАН бл. № 905063, в присъствие на св. Д. В., който жалбоподателят отказал да подпише, удостоверено с подпис на св. Ив. А.. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.
174, ал.3,пр.2 от ЗДвП. Екземпляр от АУАН връчен на жалбоподателя.
Срещу съставения АУАН не постъпило писмено възражение.
На база съставеният АУАН на 12.05.2023г. е издадено и процесното НП, в което нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, отново 2 квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП и адм. наказващият орган на основание чл.174, ал.3 , пр.2 от ЗДвП , наложил адм. наказание „глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 04.07.2023г., жалбата срещу него подадена пред адм. наказващия орган на 18.07.23г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административн о нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това Д.ие и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В тази връзка намира възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователни.
От разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие, по категоричен и безспорен начин се установяват, както авторството, така и нарушението извършено от жалбоподателя – отказът да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Същият не успява по същество до обори фактическите констатации по АУАН, респективно в НП. Свидетелските показания на св. Ив. А., Т. Я., Д. С. и Д. В., пресъздават фактическата обстановка описана от съда, въз основа, на която гради своите 3 правни изводи. Показанията на св. К. К. и Хр. Х. в основната си теза, че автомобила е бил управляван от св. Хр. Х. съдът не възприема за правдоподобни. Действително житейската логика, е че св. К. К. като собственик на автомобила би пътувал отпред до водача, обстоятелство, което се потвърждава от св. Ив. А.. Твърдението, че св. Х. Х. е управлявал автомобила е недостоверно, доколкото единствено жалбоподателят има валидно СУМПС и е правоспособен да управлява МПС, от друга страна, св.
Х. Х. споделя, че жалбоподателят и св. К. К. са го посетили в дома му, докъдето, автомобила е управлявал жалбоподателят Й. Й. и логиката е сред това отново той да управлява автомобила до денонощния магазин, доколкото единствено той е правоспособен за това, а и св. К. К. е наясно с рисковете, които ще си навлече, ако предостави управлението на неправоспособен водач.
В тази част се разминават показанията на св. К. К. и Хр. Х., които твърдят за различно местоположение на жалбоподателя на задната седалка на автомобила.
Адм. наказващият орган е положил необходимите усилия, за да събере достатъчно доказателства обосноваващи адм. наказателната отговорност на Й., именно в качеството си на водач на МПС, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техн. средство за употреба на наркотични вещества. По този начин с бездействие е осъществил описаното адм. нарушение.
В тази ситуация адм. наказващия орган действа в условията на обвързана компетентност, налагайки предвиденото в ЗДвП наказание абсолютно определено по вид и размер.
В този смисъл като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски при този изход на делото следва да остане без уважение.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 23-1075000476/12.05.2023г. на Началник Сектор „ПП” към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на Й. С. Й. ЕГН **********, живущ в 4 гр. ** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5