Протокол № 482 от 30.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 373/2024
- Вид
- Протокол № 482
- Подписан
- 30.09.2024
- В сила
- 30.09.2024
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Асен Валериев Велев, Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 482 гр. Пазарджик, 26.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500373 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателят М. И. У., редовно призован. За него като пълномощнник се явява адв. Г. А. М., редовно упълномощен.
Ответницата Л. Г. У., се явява лично и с адв. С. И. Д., редовно упълномощен.
Адв. М. : Да се даде ход на делото.
Адв. Д. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
С Решение № 51/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20225230100533 по описа за 2022 г. на Районен съд – П. Е РАЗПРЕДЕЛЕНО на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на следния имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., разположен на 2-ри етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 85 кв.м., на едно ниво, с адрес: гр. П., обл. Пазарджик, ул. ***, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - ***, над обекта 1 няма, както и на таванското помещение в същата сграда, като Е ПРЕДОСТАВЕН целият имот за ползване на съсобственика Л. Г. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. Пазарджик, ул. *** и Е ОСЪДЕН съсобственика Л.
Г. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. Пазарджик, ул. *** да заплаща на съсобственика М. И. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. Пазарджик, ул.
„Нистор Ружеков“ №30 обезщетение за ползването на неговата 1/3 ид. част в размер на 86.67 лв. на месец, считано от влизане в сила на решението, докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено, като Е ОТХВЪРЛЕН искът за определяне на начин за реалното ползване на таванския етаж в същата сграда.
ОСЪДЕНА Е Л. Г. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. Пазарджик, ул.
*** да заплати на М. И. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. Пазарджик, *** съдебни разноски в размер на 151.33 лв.
Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от М. У., чрез адв. М. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди, че решението е изцяло неправилно. Твърди, че от събраните гласни и писмени доказателства било безспорно установено, че страните са наследници на Иван Мирчев У., който е бил собственик на процесните имоти.
Жилищният обект не разполагал с баня и тоалетна. В този имот разпределението на правата на собственост били: 2/3 ид.части за ответницата и 1/3 ид. част за жалбоподателя.
Жалбоподателят счита, че най-целесъобразен и найзаконосъобразен вариант за разпределение на ползването на етажа се явява втори вариант от заключението на вещото лице /депозирано на 01.03.2024 г./, тъй като при него определената за общо ползване част е най-малка, а площта на всеки дял се доближава в най-голяма степен до правата на всяка една от страните по делото.
По отношение на таванското помещение и двата предложени от вещото лице варианта се явявали нецелесъобразни, но ако трябвало да се избере един от двата, жалбоподателят предпочитал вариант втори от заключението на вещото лице /депозирано на 17.11.2023 г./
Жалбоподателят твърди още, че имота находящ се на втори жилищен етаж независимо, че бил определян като жилищен, не представлявал „жилище“ по смисъла § 5, т.30 от ПЗР на Закона за устройство на територията, тъй като не съдържал всички необходими помещения, за да бъде определен имота като жилищен. В самия апартамент нямало баня и тоалетна, като тоалетната била монтирана на стълбищната площадка пред етажа, която стълбищна площадка била обща част на сградата по естеството си.
Поставянето на врата на стълбищната клетка не представлявало приобщаване или преустройство и при такова фактическо положение не следвало етажа да бъде определян като жилищен. Следователно влошеното отношение между 2 страните не би трябвало да има значение за определяне на общото ползване на имота.
Не били верни изводите на Районния съд, че достъпът до тавана бил възпрепятстван. Установено било от заключението на вещото лице, че той е само затруднен, но е възможен и нямало пречка за разпределяне ползването му.
Искането е решението на Районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да се уважи предявения иск, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. като пълномощник на Л. У., с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Твърди, че са неоснователни претенции, че този самостоятелен обект не представлявал жилище. По делото било установено, че съгласно строителните книжа се касае за жилище, което е изградено като такова и се ползва като такова. В него били предвидели всички помещения, за да бъде определено като жилище, а степента на завършеност на някое от тях нямало отношение към определянето на обекта като жилищен.
Освен това е имало изградена баня и тоалетна в двора, която обаче била разбита след смъртта на общия наследодател.
Неоснователни били претенциите за разпределяне ползването на тавана при положение, че било установено, че достъп до него, няма, защото разпределението на ползването се извършва съобразно фактическото положение на имотите и съдът нямал право да предписва преустройство.
Налице бил и избен етаж, който бил обща част за двата жилищни етажа и разпределение ползването на този етаж не било поискано.
Жилището на втория етаж било единствено за ответницата Л. У., поради което правилно съдът е съобразил и възложил ползването на нея.
Искането е решението на Районния съд да бъде потвърдено, с присъждане на разноски за двете инстанции в пълен размер.
Страните не правят доказателствени искания пред възивния съд.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така подадената въззивна жалба. Оспорвам изложеното в писмения отговор. Нямам възражения по доклада. Няма да соча нови доказателства. Да се приключи делото. Представям списък с разноски.
Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам жалбата, същата е напълно неоснователна. Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по доклада. Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи делото.
Представям списък с разноски.
Съдът зададе въпроси по реда чл. 176 от ГПК на ответницата Л. У..
3
На ответницата бяха представени скиците от първоинстанционното дело, както следва:
1. Вариант първи – разпределение на самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се на стр.76;
2. Вариант втори – разпределение на самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се на стр. 77.
Въпрос на съда: Това са трите врати, които вещото лице е обозначило тук на скицата, коя врата води към таванския етаж?
Ответницата Л. У.: Има две врати. Едната вратата е от първия етаж към втория етаж по стълбището, другата врата е вратата, която от тоалетната отваря стълбите към таванското помещение, тоест от лявата врата се влиза в жилищния етаж на втория етаж, а дясната врата е за таванското помещение.
От вратата от стълбището на първия етаж се влиза на горе към втория етаж, към едно антре и от страни има алуминиева врата, след която има няколко стъпала за на горе и точно там има една импровизирана врата. Тази врата е към таванския етаж, след тоалетната и тя се заключваше, но ми взеха ключа.
Не съм видяла кой го е взел. Той стоеше на вратата, но знаете ли колко пъти се чупеха прозорци и не знам кой го е взел. За този апартамент не може да се влезе през друга врата освен през тази на стълбището и ключ за тази врата имам аз, само аз, никой друг няма ключ.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя ми ще Ви моля да постановите решение, с което уважите въззивната жалба като основателна и да отмените решението на Панагюрския районен съд. Моля в полза на доверителя ми да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно списъка на разноските.
Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите и оставите в сила решението на Панагюрския районен съд, с което е извършено разпределението на реалното ползване на общия имот като правилно и законосъобразно и отхвърлите исканията за разпределение на реално ползване по посочения в жалбата вариант. Исканията за разпределение по този начин са напълно неоснователни и решението на Районния съд съвсем обосновано са развити при разпределяне на ползването и предоставяне на ползването на имота принципите на разпределение на реалното ползване, съобразно фактическото положение, възможността за ползване и това е единственото правилно разрешение да се ползва от доверителката ми този етаж.
Моля да бъдат присъдени на доверителката ми направените разноски пред двете инстанции в пълен размер.
4
Моля да ми бъде дадена възможност за представяне на писмена защита в кратък срок, след като се запозная с писмената защита на жалбоподателя.
Считам, че съобразно фактическото положение на имота и това, което е установено от заключението на вещото лице, както и от твърденията на ищцовата страна в първото по делото заседание, че е готова да получава съответна част обезщетение за не ползването на тяхната идеална част в паричен еквивалент, ако няма възможност да бъде разпределено ползването и тя е приела тази възможност и е изявила становището си по този въпрос. С това твърдение, че няма качествата на жилище този етаж е абсолютно неоснователно и неадекватно съобразно нормативната уредба по време когато е строено това жилище в разпоредбите тогава не е действал Закона за устройство на територията, действал е ЗТСУ – 1973 г. Това, че съвсем правилно е оценено от Районния съд, че степента на изграждане на обекта няма значение за това какво е тяхното предназначение, предвидено е баня, не е изградена, но това не значи, че няма характера на жилище този обект. За това Ви моля за решение, с което да потвърдите и да оставите в сила решението на Районния съд и съответно ще развия подробни съображения в писмени бележки.
Адв. М. /реплика/: На първо място относно изявлението от доверителя ми, че ако е невъзможно съвместно ползване на процесния етаж същия би желал да се заплаща парично обезщетение това е само при хипотеза, че е невъзможно ползването. В хода по делото се установи, че това не е етаж по смисъла ЗТСУ, който е действал към момента на строителството, тъй като там няма фактически изградена баня и тоалетна, има предвидена, но не е изградена. Както стана дума в това производство ние следваме фактическото положение на нещата. На второ място това, което беше изтъкнато за етажа, важи и за тавана. Обстоятелството дали може да се ползва или не може да се ползва съответно е свързан и с извод за заплащане на обезщетение каквото първоинстанционният съд не е присъдил, а ни е пратил по реда на чл. 109, да завеждаме за достъп до тавана след като е поискано разпределение на ползването, поради която причина и в тази си част решението е неправилно.
Подробно съображенията съм изложил и в писмените си бележки.