Определение № 4232 от 23.09.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2403/2024
- Вид
- Определение № 4232
- Подписан
- 23.09.2025
- В сила
- 23.09.2025
- Състав
- Снежанка Николова, Елизабет Петрова, Гергана Никова
Други актове по делото
- Определение № 5691 от 05.12.2025 · Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4232 гр. София, 23.09.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Снежанка Николова
Членове:
Гергана Никова
Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20248002102403 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, представлявано от адв. Г., срещу решение № 132 от 09.02.2024 г., постановено по в.гр. д. № 1140/2023 г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение № 260135/19.01.2023 г., постановено по гр.д.№10271/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 10 с-в, в частта му, с която е осъдено МБАЛ „Национална Кардиологична Болница“ ЕАД да заплати на М. Е. С. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 16.04.2018 г. и последващи действия и бездействия, на основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД , заедно със законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното плащане, както и на същото основание- сумата от 13 971.33 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликта, заедно със законната лихва от 02.08.2019 г. до окончателното плащане и в частта му за разноските. В решението си съдът е констатирал, че в необжалваната отхвърлителна част за сумата над 13 971.33евро, претендирани имуществени вреди, решението на СГС е влязло в сила.
Касационният жалбоподателят счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени. Поддържа, че по делото не се установяват предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на безвиновната отговорност на ответника. Счита, че за да може съдът да се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, като основание за 1 отговорността по чл.49 от ЗЗД, е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя /лекаря/. На първо място да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ - да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на С. са извършени всички необходими действия- изследвания , прегледи преди хирургическата интервенция, че липсват доказателства епидуралната анестезия да е неправилно осъществена. Поддържа, че след преглед на пациентката от външен консултант на болницата не се установяват данни за необходимост от спешна неврохирургична операция и липсват данни лекарите в ответната МБАЛ да са извършили действия или бездействия , които да могат да се определят като лекарска грешка.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател сочи, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК . Поставя следните въпроси, свързани с произнасянето на въззивния съд1.Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди в него всички факти и обстоятелстви, да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, както и следва ли същите да са доказани по безсъмнен начин и в частност следва ли вреда да е настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, както и следва ли да се посочи в какво се изразява според съда нарушаването на медицински стандарта и правилата за добрите медицински практики, както и какво точно е нарушено по тях?
Поддържа, че въпросът е свързан с обстоятелството, че въззивният съд не е обосновал изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти. Счита, че така зададеният въпрос е от съществено значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Сочи, че въззивният съд е изброил приети по делото доказателства, но е игнорирал заключението на неврологична и анестезиологична експертиза, без да изложи мотиви защо не възприема становището на експертите, без да отчете, че лекарите в МБАЛ „НКБ“ ЕАД са предприели адекватно лечение и като не е посочил кои мерки не са били предприети, кои стандарти на лечение и правила на добрата медицинска практика са били нарушени.
Счита, че решението противоречи и на решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г. на ВКС, IV гр. о. е, в което е прието , че съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, а следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. По посочените причини поддържа, че решението противоречи и на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2. Спазването на диагностичния алгоритъм, а именно провеждането на консултация с неврохирург и съобразяването със неговото назначение, така както е осъществен от МБАЛ 2
„НКБ“ ЕАД, представлява ли нарушение на медицинските стандарти целящи, обезпечаващо адекватния и точен отговор за навременното и правилно животоспасяващо лечение?
Така формулирания въпрос касаторът е обосновал с факта, че МБАЛ „НКБ“ ЕАД е спазило диагностичния алгоритъм, направило е консултация със специалист неврохирург и се е съобразило изцяло с дадените от него указания, а именно същият е констатирал, че пациентката не се нуждае от спешна нервнохирургическа операция, както и няма нужда от спешно извършване на ЯМР, същият е препоръчал такова с цел уточняване на диагнозата, като не е установил и записал данни за спешност на това изследване.
Поддържа, че по така зададеният въпрос липсва създадена практика на ВКС и касае непълна законова разпоредба, произнасянето по която ще допринесе за създаването на съдебна практика по прилагането на нормите в уредбата на медицинския деликт и правилното приложение на процесуалните норми.
Ответницата по касационната жалба , ищец в производството М. Е. С. , представлявана от адв. Н., депозира отговор на касационната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че формулираните въпроси не са относими към решаващите мотиви на САС.
Третото лице – помагач на ответника ЗД „Евроинс“ АД не вземза становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че по делото е предявен иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за деликтна отговорност, за уважаването на който следва да се установи дали ответникът е извършил противоправно действие, дали са причинени вреди, които да са в причинна връзка с действието, които въпроси са спорни между страните, както и дали е налице вина на извършителя на действието. Въззивният съд е посочил, че под понятието „лекарска грешка” практиката възприема всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощсвоевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане. Въззивният състав е посочил, че деянията, които противоречат на посочените изисквания, могат да се изразяват в различни действия или бездействия.
Посочил е, че практиката приема, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя (лекаря) - на първо място, да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ - да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и 3 извършването на необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура. Посочил е , че противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца .
Съдът е констатирал, че между страните по делото се спори дали са спазени правилата на медицинската наука при поставяне на епидурална анестезия на пациентката, диагностициране на състоянието й след операцията, диагностицирането на възникналото усложнение- епидурален хематом и дали са извършени своевременно действията по отстраняването му. От заключенията на вещите лица е установил, че не са допуснати пропуски в лечебния процес до настъпване на усложнението след операцията на ищцата, тъй като са били направени всички необходими изследвания, прегледи, консултации. Въз основа на изслушаните медицинските експертизи–неврологична и анестезиологична съдът е установил, че след операцията при пациентката е настъпило обездвижване и обезчувствяване на долните крайници поради възникнал епидурален хематом в гръднопоясния отдел на гръбначния стълб, като е настъпила компресия на гръбначния мозък, нарушение на неговото кръвоснабдяване с трайни исхемични и хипоксични нарушения, което е причинило пълна парализа. Приел е, че хематомът е възникнал в резултат на механично увреждане от спиналната канюла или спиналния катетър на венозен съд от епидуралния венозен плексус по време на опитите за епидурална анестезия. Приел е, че е налице връзка между приложената епидурална анестезия и настъпилото усложнениеепидурален хематом с компресия и увреждане на гръбначния мозък. Възприел е и уточнението, че такова усложнение може да настъпи и при проведена адекватна епидурална анестезия, като основните рискови фактори са пункция в поясната област, множество пункционни опити, женски пол, затлъстяване, предоперативни антикоагуланти, парамедиален достъп за епидурална анестезия, парестезия при навлизане на иглата и данни за проведена епидурална/спинална анестезия в миналото. Съдът е установил, въз основа на изслушаната съдебно графическа експертиза, че липсва дадено от ищцата информирано съгласие на листа за предоперативна анестезиологична консултация/л.244 по делото/.
Направил е извод, че е нарушена разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗ, в която е предвидено изискването медицинските дейности да се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента, като е посочил , че съгласно чл. 88, ал.2 от ЗЗ медицинската информация следва да се предостави на пациента, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение, че информираното съгласие, както и информацията по чл. 88 от ЗЗ се предоставя в писмена форма при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му , съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗЗ. Съдът е посочил,че когато пациентът се е съгласил с определена манипулация, процедура и т.н., но след като е получил информацията по чл. 88 ал. 1 ЗЗ, рискът от възникването на съответни усложнения преминавал върху него.
Ако обаче на пациента не бил предоставен минимумът информация по чл. 88, ал. 1 ЗЗ, 4 рискът не се е прехвърлил върху него и отговорност за настъпването му следвало да се носи от медицинския специалист и/или лечебното заведение (солидарно), макар вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение. В конкретния случай се установявала липсата на дадено съгласие от страна на пациентката.Тази липса, според въззивния съд, водела до това,че пациентката не е имала възможност да прецени и вземе решение относно използването на конкретния вид анестезия и ако е била уведомена за рисковете и е имала възможност да избере друг вид анестезия, това би могло да довела до избягване на причините за епидуралния хематом. Въз основа на изложеното е обосновал извод, че е налице причинна връзка между противоправното бездействие на лекарите при ответното болнично заведение с настъпилото усложнение. Отделно от това е приел, че от заключенията на вещото лице д-р М. и д-р П. се установява, че лечението на хематома следвало да е оперативно и в спешен порядък. Д-р П. е приел, че след установяване на отпадналата неврологична симптоматика и категоричното диагностициране на епидуралния хематом при извършеното ЯМР в „Пирогов“ е било целесъобразно да се изиска нова спешна неврохирургична консултация, което не е било направено. Състоянието на пациенката носело данни за остър епидурален хематом, компримиран гръбначен мозък и е изисквало такава консултация, каквато не е била проведена. Възражението във въззивната жалба, че специалистът от друго лечебно заведение не е предписал спешно извършване на операция не освобождавало лекуващите лекари на ответника да извършат спешно нова консултация, каквито указания са получили, при наличие на вече установен епидурален хематом. Съдът е посочил, че вещото лице е изложило мнение за несвоевременост и неадекватност при узнаване резултата от магнитно резонансното изследване, както и на действията на лекарите и по-специално – пропускът да изискат нова неврохирургична консултация след установяване с категоричност на диагнозата остър епидурален хематом, както и неизвършването на хирургично лечение (декомпресия) във възможно най-ранния етап от установяване на диагнозата. В подкрепа на това заключение съдът е възприел и заключението на вещото лице д-р М., съгласно което след настъпилото усложнение по време на опитите за локална анестезия не са взети предвид всички възможни мерки за избягване на последващите усложнения – окончателни диагностициране и предприемане на своевременно оперативно лечение, за да се избегнат дефинитивните неврологични увреждания при болната, или поне да се създадат поблагоприятни условия за възстановяване. След настъпване на усложнението, действията на медицинския екип не са били своевременни и адекватни – липсвала хирургична активност в ранния период след установяване на увредата, забавено е провеждането на магнитно-резонансната томография, не е извършена повторна неврохирургична консултация след това изследване, липсва документирано клинично обсъждане на развитието на заболяването, причините за настъпването, диагностичните процедури, начините и възможностите за лечение.
Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b1da9b7-0b02-46d9-b6e8-fbe570bf44c8