Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 701 от 22.07.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 661/2019
Вид
Решение № 701
Подписан
22.07.2019
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА, ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА, СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н И Е

№……/……07.2019г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА

ХЕКИМОВА при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията

Хекимова въззивно търговско дело № 661 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №6037/25.01.2019г. от Х.М.Ш., ЕГН **********, от гр.Варна срещу Решение №5201 от 14.12.2018г. по гр.д.

№2058/2018г. на ВРС, 10 състав, с което са уважени предявените от „Мирела“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М Х срещу Х.М.Ш. обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 2340,00 /две хиляди триста и четиридесет/ евро с ДДС, представляваща дължимо комисионно възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество №

271971 при покупка на недвижим имот от 02.07.2016г., с оглед закупуването от страна на ответника на следния недвижим имот: тристаен апартамент в ***, с площ от 82 кв.м., както и иск за заплащане на сумата от 151,59 лв. с ДДС, представляваща мораторна лихва върху главницата от 2340,00 евро, за периода от 16.10.2017г. до 15.02.2018г., на осн. чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд неоснователно не е уважил възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.3 от договора, на която ищецът основава претенцията си, възраженията за неизпълнение на договора от страна на посредника, както и че имотът е закупен след изтичане на 12 месеца от огледа. Твърди се също нищожност на договорните клаузи поради тяхната неравноправност на осн. л.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлени изцяло предявените искове, като се присъдят и дължимите на ищеца разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Мирела“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се неоснователност на възраженията за нищожност на договорни клаузи, както и че договорните задължения са били изпълнени от страна на дружеството.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Мирела“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Х., чрез юрк. Г.П., с която са предявени искове срещу Х.М.Ш., ЕГН **********, за сумата 2340,00 евро с ДДС, претендирана като дължимо комисионно възнаграждение, както и законната лихва за забава от 16.10.2017г. до 15.02.2018г. в размер на 151,59 лв.

Твърди се, че във връзка с предмета на дейност на ищцовото дружество, а именно посредничество при сделки с недвижими имоти, през месец юли 2016г. ответникът е потърсил съдействието на ищеца за търсене с цел покупка на тристаен апартамент в гр.

Варна. Между страните бил подписан договор за посредничество с номер 271971, въз основа на който на 02.07.2016г. с посредничеството на ищцовото дружество бил осъществен оглед на следния недвижим имот: *********, за което бил съставен протокол.

Твърди се, че ответникът предложил конкретни условия за покупка на посочения апартамент, за което била съставена декларация за намерение с номер 271971 от 04.07.2016г., а на фирмата – посредник била предоставена сумата от 1000,00 лв. като гаранция. Сочи се, че въпреки това до сделка не се е стигнало, но по-късно ищцовото дружество, установило, че същият недвижим имот бил закупен от Х.Ш. на 09.10.2017г. Твърди се, че на това основание ответникът дължи на „Мирела“ ЕООД сумата 2340,00 евро с вкл. ДДС, представляваща комисионна за извършеното посредничество. Твърди се, че в сключения между страните договор за посредничество е уговорено, че ако клиентът осъществи сделка с осигурен имот по смисъла на т. 17 от договора, според която това е имот, посочен в протокол за оглед на изпълнител, същият се задължава да заплати на последния комисионно възнаграждение в размер на 3% без ДДС от цената на закупения имот, но не по – малко от 1000,00 евро без ДДС и се дължи до 5 дни след сключване на предварителния договор, а ако няма такъв – 5 дни след сключване на окончателния договор. Излага се в исковата молба, че дължимото възнаграждение е определено на база посочената в договора за посредничество офертна цена, а именно 65000,00 евро. Претендира се уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Х.Ш., който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че на 02.07.2016г., с посредничеството на ищцовото дружество, е посетил и извършил оглед на тристаен апартамент, находящ се гр. Варна, *******. Не оспорва, че е подписал Декларация за намерения с номер 271971, с която се съгласил да закупи посочения недвижим имот при продажна цена от 63 000,00 евро, като е уговорен срок за подписване на предварителен договор до 15.07.2016г. и срок за подписване на окончателен договор – до 19.08.2016г.

Признава, че като гаранция за своите намерения е заплатил на ищеца сумата от 1000,00 лв., както и че на 09.10.2017г. е закупил недвижимия имот, за който е съставен протокол за оглед. Оспорва да е страна по договора за посредничество, като твърди, че не го е подписвал, поради което и не дължи претендираните суми.

Излага, че „Мирела“ ЕООД не е изпълнило договорното си задължение, а именно да предложат на ответника имот с желани от последния характеристики. Твърди нищожност на т.3 от Договора за посредничество, както и че нот. акт за покупко-продажба на посочения имот е сключен след изтичането на 12 месеца от прекратяване на взаимоотношенията между страните. Сочи, че е получен отказ от собственика на апартамента за продажбата му, поради което и фирмата-посредник е върнала сумата от 1000,00 лв., дадена като гаранция, като с това е прекратен и сключения между страните договор за посредничество.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, с което съдът не е уважил възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.3 от договора, на която ищецът основава претенцията си, поради нарушение на добрите нрави, нищожност на договорните клаузи поради тяхната неравноправност на осн. л.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП, не е уважил също и възраженията за неизпълнение на договора от страна на посредника, както и че имотът е закупен след изтичане на 12 месеца от огледа.

По своята правна същност процесният договор за посредничество носи белезите на договор за поръчка, уреден в чл. 280 и сл. ЗЗД, като последният е неформален и възнаграждение се дължи единствено ако такова е било уговорено между страните. Предвидените в договора задължения на страните по сделката определят облигационното правоотношение като възложено посредничество на пазара на недвижими имоти, тъй като дължимото от ищеца изпълнение се свежда до предлагане на клиента на имот с желаните характеристики, организация на огледи и обслужване на сделката до сключване на окончателен договор. Липсва твърдение за някакъв конкретен резултат, което определя този вид сделки като мандат за фактическо действие, при който всички разходи се поемат от възложителя, съответстващ по характеристики на договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, със спецификата на мандат за посредничество при покупка на недвижим имот и предвидено възнаграждение.

За да са основателни искове за заплащане възнаграждение по договор за поръчка следва да е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по него, както и че е уговорено възнаграждение, което не е платено от страна на ответника. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна, тоест изпълнение на задълженията си да окаже съдействие на клиента при покупката на недвижим имот, съобразно зададените от последния критерии, както и че ответникът е сключил договор за придобиване на имот, осигурен със съдействието на ищеца и не е заплатил уговореното възнаграждение на посредника в предвидения за това срок.

За доказване наличието на облигационно правоотношение ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото производство се позовава на договор за посредничество

№ 271971 от 02.07.2016г., сключен между

„Мирела“ ЕООД и Х.М.Ш., с който на дружеството е възложено посредничество за покупка на недвижим имот: тристаен апартамент, централна част или на друг имот, за който клиентът приеме оглед, за офертна цена от 65000,00 евро. В договора e уговорено още, че клиентът – купувач се задължава да заплати еднократно възнаграждение, ако сключи сделка с осигурен имот, като възнаграждението се дължи за свързването на страните по сделката. Уговореният размер на възнаграждението е 3% (без ддс) от цената на закупения имот, но не по – малко от 1000,00 евро (без ддс). Установява се от т.3 на договора, че същият се сключва за срок от 3 месеца, като автоматично подновява действието си за нов тримесечен период при същите условия, ако не е отправено изрично писмено волеизявление за прекратяване.

Оспорена е в хода на първоинстанционното производство автентичността на положения от ответника подпис за клиент в договора за посредничество, поради което по реда на чл.193 от ГПК е допуснато извършването на съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице е установено, че положеният за „Клиент“ подпис в Договор за посредничество № 271971 от 02.07.2016г. на „Мирела“ ЕООД, е изпълнен от Х.М.Ш., както и ръкописният текст срещу подписи и трите имена за „клиент“ в Договор за посредничество № 271971 от 02.07.2016г. на „Мирела“ ЕООД. При проведеното неуспешно оспорване на автентичността на сключения между страните договор, настоящият състав приема, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение за посредничество. Възражението относно липсата на подпис на клиента на другите страници от договора също е неоснователно, тъй като текстът на договора е разположен на един лист, а ръкописно изписани на първа страница са само данните на клиента, като трите му имена са част от печатния текст.

Твърденията на ответника за настъпило прекратяване на договора поради изтичане на срока се явяват неоснователни поради следното: с клаузата на т.3 от договора е предвидено автоматично подновяване след изтичане на 3-месечния срок на договора, при липсата на писмено волеизявление за прекратяване от някоя от страните в 5-дневен срок преди изтичане на срока.

Релевирани са в отговора на ИМ и поддържани във въззивната жалба възражения за нищожност на цитираната клауза поради нарушение на добрите нрави, както и поради неравноправност. На първо място настоящият състав намира възражението за нищожност за неоснователно, тъй като в същата клауза е предвидена възможност за прекратяване с изявление на съответната страна. Предоставената на страните възможност да предотвратят автоматичното подновяване на договора с просто изявление, неизискващо полагане на специални усилия, изключва извода за нарушение на добрите нрави, тъй като интересите на клиента не са злепоставени, не поставен в положение да приеме неизгодни условия без опция за отказ.