Определение № 2841 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2841 гр. София, 14.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20268002901131 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ОББ Интерлийз” ЕАД, ЕИК 831257890, против решение № 188/23.02.2026 г. по в.гр.д. № 2775/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърждаващо решение № 3725/23.10.2025 г. по гр.д. № 15785/2024 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявените от настоящия касатор (след допуснато заменяне на първоначалния ищец по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК) против “ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, искове с правно основание чл. 405 , ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 21 395,02 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана от стойността на уврежданията на лек автомобил “Дачия Дъстер”, с рег. № В0562ТМ, вследствие на ПТП, настъпило на 27.08.2024 г., по сключен между страните договор за застраховка “Каско+”, обективиран в полица № 440222031004145/21.04.2022 г., ведно със законната лихва върху същата от датата на увреждането – 27.08.2024 г., до окончателното й изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за спора факти. В резултат на това е формирал неправилен извод, че при реализиране на процесното ПТП водачът на застрахования при ответника лек автомобил – П., е проявил груба небрежност. В тази връзка се развива тезата, че застрахователят по имуществена застраховка “Каско” дължи обезвреда на вредите на застрахованото имущество, независимо дали са 1 причинени виновно, освен ако се касае за умишлено причиняване на застрахователно събитие в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ. След като това изключение не е налице в случая, се счита, че застрахователното дружество може да намали обезщетението на основание чл. 395, ал. 4 КЗ, но не и да откаже плащане. Поддържа се възражението, че за настъпване на процесното ПТП вината е не само на водача на застрахования лек автомобил, а и на този, управлявал другото участвало в инцидента МПС – “БМВ 320”, с peг. № СС5506МС, което изключва наличие на проявена груба небрежност в действията на П.. При така заявените оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативен касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “Дали определено установено нарушение или съвкупност от едновременно или последователно извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, предизвикано въобще по непредпазливост, имащи за последица застрахователно събитие, всякога представлява неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което да се разглежда като значително с оглед интерес на застрахователя?”;

2. “Всякога ли проявата на груба небрежност при управление на МПС и предвид настъпването на вреди, обхванати от предмета на договора за застраховка “Каско”, представлява основание за възприемане на извод за наличие на съществено, с оглед интересите на застрахователя, неизпълнение на договорно задължение по застраховка “Каско” и на ОУ към тези договори?

Зависи ли преценката за наличие на груба небрежност при управление на МПС от конкретните обстоятелства на всеки случай и включва ли тя съзнателно противоправно поведение, свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата и осъзнаване на възможния риск от увреждане на застрахованото имущество?”;

3. “Има ли задължение съставът на решаващия съд да вземе предвид данните за обективно съпричиняване на ПТП от страна на друг участник, при наличие на множество данни или дори и на индиции за неправомерно поведение и неадекватно управление на МПС, непосредствено преди и по време на инициативен сблъсък и при последващо причиняване на ПТП със същия неадекватен участник в движението?”;

4. “Поражда ли действие застрахователен договор, ако не е подписан от застрахованото лице и следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички посочени във въззивната жалба възражения?”;

5. Как следва съдът да разграничи обикновената небрежност от грубата небрежност при нарушаване на разпоредба на Закона за движение по пътищата? Виновното поведение по ЗДвП равнозначно ли е на поведение, обуславящо “изключен риск” по договор за застраховка “Каско” на МПС?”.

Твърди се, че всички поставени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1, т.

3 ГПК. По отношение на първото, второто, четвъртото и петото питане се поддържа наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи, че е налице противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на касацията, обективирана в цитирани от него решения по чл. 290 ГПК.

От ответника по касация “ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касационен контрол и на касационната жалба.

2

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК и отговаря формално на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да потвърди изцяло отхвърлителното решение на първата инстанция, е приел, че по делото не се спори, ч е между страните е възникнало и съществувало към датата на процесното ПТП валидно правоотношение по сключен договор за застраховка “Каско+”, обективиран в полица № 440222031004145/ 21.04.2022 г., със срок на действие 26.04.2022 г. – 25.04.2027 г., по отношение на лек автомобил “Дачия Дъстер”, с рег. № В 0562 ТМ; че е заплатена дължимата застрахователна премия по полицата; че собственик на процесния автомобил е “ОББ Интерлийз” ЕАД, имащ качеството на застраховано лице, както и че същият като лизингодател го е предоставил за ползване на лизингополучателя М. П. П.; че на 27.08.2024 г. в гр. Варна е настъпило ПТП, в резултат на което по МПС са нанесени множество повреди, стойността за отстраняване на които е в размер, покриващ критериите по чл. 390 ал. 2 КЗ за тотална щета ; че лизингополучателят е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, във връзка с което е образувана преписка по щета 44010312405928/27.08.2024 г., по която застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение; че процесният автомобил е дерегистриран на 07.05.2025 г.

Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху наличието или не на основания за отказ за изплащане на обезщетение поради груба небрежност на застрахования, предвидена като изключен риск по т. 9.1.8 от общите условия към застрахователния договор във вр. с чл. 345, ал. 5, т.1 КЗ, с които при подписването на застрахователната полица застрахованият е декларирал, че е запознат и приема.

Решаващият състав на ВОС не е споделил тезата на въззивника, че застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение единствено при поведение на застрахования от изброените в чл. 408 КЗ, като е пояснил, че посочените в тази норма основания за отказ не изключват свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) и страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема закрила. Отбелязал е, че такова изключение е предвидено в ч л. 9.18 на Раздел I от общите условия, според който застраховката не покрива щети, причинени от или вследствие на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, включително лица, на които МПС е предоставено на лизинг.

При тези първоначални бележки и след анализ на събраните пред първата инстанция доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, АУАН, подписан от виновния водач без възражения, както и 3 заключението на САТЕ, въззивният съд е изяснил механизма на ПТП. Приел е за установено, че на 27.08.2024 г. около 06:30 ч., в гр. Варна, на кръстовището на бул. “Трети март” и ул. “А. Разцветников”, е настъпило пътно-транспортно произшествие между две МПС. Застрахованият лек автомобил “Дачия Дъстер”, управляван от М. П., движейки се в посока от бул. “Константин и Фружин” към бул. “Република”, е навлязъл в кръстовището на забранителен (червен) сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. В резултат на това е бил ударен от лек автомобил “БМВ 320Д” с водач Шенай Хамди, който се е движел по ул. “А. Разцветников” на разрешен сигнал на светофарната уредба. От удара л.а. “Дачия Дъстер” се преобърнал по таван, от ко е т о са настъпили материални щети. Обосновава заключението си на обясненията на вещото лице Д., дадени в проведеното на 11.06.2025 г. открито съдебно заседание по първоинстанционното дело, че конкретни причини за процесното ПТП са съприкосновението между двата автомобила - този, който минава на разрешен сигнал на светофара, с този, който минава на неразрешения сигнал. При тези данни въззивният съд не е кредитирал показанията на водача П. в обратн ия смисъл, които е преценил като изолирани от останалия доказателствен материал и представляващи защитна версия на лице, заинтересовано от изхода на спора с оглед качеството лизингополучател на застрахованата вещ.

При установения по делото механизъм на ПТП, въззивният състав е констатирал наличието на проявена груба небрежност от страна на водача на л. а. “Дачия Дъстер” – М. П. П., с оглед неспазването на основни правила за движение по пътищата, вследствие на което са настъпили щетите по процесното МПС. При този извод е приел за доказано изключението по чл.

9.1.8 от Раздел I от ОУ по застраховката (“изключен риск”), освобождаващо ответника от задължението за заплати застрахователно обезщетение, и е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. При тази резултатност е счел, че не се налага обсъждането на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение по чл. 408, ал. 1, т. 3 или чл. 395 КЗ.

Отказал е да разгледа доводите на въззивника ищец за недоказаност, че вината за настъпване на ПТП да е единствено на водача П., с аргумента, че същите не са заявени в исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а едва с писмените бележки пред първоинстанционния съд и с въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

При служебно извършената проверка не се установява вероятна нищожност или вероятна недопустимост на въззивното решение, което изключва извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или 2 ГПК за директно касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на 4 факултативна касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора по делото и по отношение на който е налице някоя от предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от касатора първи, втори и пети въпрос могат да се обобщят като материалноправно питане относно преценката за квалифициране действията на водач на МПС като “груба небрежност”.

Същото е обусловило решаващата воля на въззивния състав и покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационен контрол. В последователната практика на ВКС, намерила израз в решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 50118/27.03.2023 г. по т.д. № 1457/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 17/02.06.2020 г. по т.д. № 656/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 366/17.06.2024 г. по т.д. № 3980/2023 г. на ВКС, IV г.о., др., се приема, че грубата небрежност представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, непроявяване на значително по-елементарна степен на загриженост. Правното значение на грубата небрежност в областта на застрахователното право е обуславяща предпоставка за изключване на риск, съответно освобождаване застрахователят от отговорност да заплати обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, ако неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа е уговорено в застрахователния договор или приложимите към него общи условия. В решение № 50129/23.11.2023 г. по т.д. № 1553/2022 г. на ВКС, II т.о., е даден отговор, че при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск (“пожар” в разглеждания случай), за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е необходимо или реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователното покритие, касаещо именно този застрахователен риск, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ.