Решение № 83 от 23.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

I-4

23.01.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1859 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН вр. чл.258 и сл. от ГПК. Повод за въззивното производство е въззивна жалба с вх. № 4555/19.08.2019г. по описа на РС Айтос, подадена от адв. Кирилов като процесуален представител на Г.А. О., А.А.А. и Е.К.И., допълнена с вх. № 4819/03.09.2019г., подадена от Г.А.Х., А.А.А. и Е. К.И. чрез адв. Захари Кирилов от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 92 против Решение № 166/05.08.2019г. по гр.д. № 617/2019г. на РС Айтос, с което съдът е наложил мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие по молба на ********* С.К.А.с ЕГН ********** и Ф.А.А.с ЕГН ********** срещу осъществено домашно насилие от страна на ответниците Г.А. О. с ЕГН **********, Е.К.И.с ЕГН ********** и А.А.А.с ЕГН **********, и трите с адрес ***, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА ответниците Г.А. О., Е.К.И. и А.А.А., да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите - ********* С.К.А. и Ф.А.А. и техните **** С.С.К. и К.С.К..

ЗАБРАНЯВА на ответниците Г.А. О., Е.К.И. и А.А.А., да се приближават на разстояние по-малко от два метра от жилището на молителите - ********* С.К.А. и Ф.А.А. и техните **** С.С.К. и К.С.К., както и от тях самите (********* и техните ****) в рамките на дворното място, което обитават заедно, а извън дворното място да спазват разстояние най-малко от 10 метра от тях, детското заведение на ****та, ако посещават такова и местата им за социални контакти и отдих, ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.

НАЛАГА на Г.А. О. глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

НАЛАГА на Е.К.И. глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

НАЛАГА на А.А.А. глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

С

Решение № 239/07.11.2019г. по гр.д. № 617/2019г. по описа на РС Айтос е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като фамилното име на Г.А.Х. се чете вместо с неправилното О. с правилното Х..

С

Определение № 947/07.11.2019г. РС Айтос е оставил без разглеждане исканията за изменение на Решение № 166/05.08.2019г. в частта за разноските направени от А.Д. в отговор на въззивна жалба. Срещу посоченото определение не е подадена частна жалба, поради което същото е влязло в законна сила.

С въззивната жалба решението се намира за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че доказателствата по делото противоречат на изложеното в молбите за незабавна защита и декларациите по чл. 9 ЗЗДН.

Твърденията на ищците били изолирани и неподкрепени с писмени и гласни доказателства. Сигнал за случилото се на 21.06.2019г. бил подаден единствено и само от една от ответниците, но не и от ищците, което било аргумент, че не ищците, а ответниците се почувствали застрашени. Показанията на свидетеля З. М. опровергавали ищцовите твърдения. Поддържа, че акт на насилие не бил доказан по безспорен начин, събрани били доказателства, които опровергавали изложеното в декларациите, а доказателствата не установявали акт на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Сочи на физически характеристики на ответниците, които разколебавали актовете на насилие, както и се позовава на родствени връзки, които счита, че изключват осъществено насилие. Моли да се отмени обжалваното решение. Не се правят искания по доказателствата.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от С.К.А. чрез адв. Анна Димитрова (пълнм. л. 17), с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Айтос за законосъобразно и обосновано. Поддържа, че в делото са налице доказателства, от които се установява осъществено домашно насилие, както и че е осъществено в присъствие на ****та. Не се правят искания по доказателствата. Моли да се ревизира определеното възнаграждение за адвокат, тъй като било под установения в чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Претендира възнаграждение за въззивна инстанция при условията на чл. 38 ЗА като представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Настоящият съдебен състав намери, че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, в законоустановения срок и същата е редовна и допустима, поради което я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание, на което страните редовно призовани – не се явяват, а се явяват законните им представители, които поддържат въззивната жалба, съответно отговора на въззивна жалба. Процесуалният представител на въззивниците представя заповед от 04.07.2019г. по гр.д. № 648/2019г. на АРС и решение от 04.12.2019г. по същото дело за наложени мерки за защита по молба на А.А.А. срещу осъществено домашно насилие от страна на С.К.А. и Ф.А.А. като последните са задължени да се въздържат от домашно насилие, забранено им е да се приближават на разстояние по-малко от 50 метра от жилището на А.А. за срок от осем месеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Айтос е сезиран с молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита от С.К.А. и Ф.А.А. – лично и като законни представители на С.С.К. и К.С.К. срещу Г.А.Х., Е.И. и А.А. като се излагат твърдения за влошени отношения между ищците и ответниците от месец май 2018г., подавани били жалби до РП Айтос, РПУ – Руен, както и сигнали на тел. 112, а през месец април 2019г. било заведено дело за отмяна на дарение. На 21.06.2019г. около 21,30 часа С.А. решил да отиде на сватба в селото, където била малката ****** на молителите С. заедно с **** си, а Ф.А. останала в къщата да приспива малкия им ***. Когато С.А. излизал от къщата, А.А. - негова ********** го блъснала и Ф. чула да го псува с всякакви обидни думи. С. й направил забележка да не блъска вратата, а тя му отговорила, че ще се обади на тел. 112 и с оплакване, че я бият. С. й казал да се обади на когото иска и напуснал.

След малко започнало да се чука на прозореца на къщата като Ф. видяла ******** си Г. и А. да блъскат с ръце по прозореца. Ф. се колебаела дали да отвори, но решила, че ще счупят прозореца и отворила, попитала какво става и А. й отговорила „***** ти путката става!“, а ********та започнала да вика С. да излезе. А. замахвала да бие Ф. и казвала „махай се оттук, ти не си на бащино семейство тук, аз съм в къщата на дядо ми, ти си никаква“. Ф. едва успяла да затвори прозореца и се обадила по телефона на С., който се върнал заедно с ****** им С. и се обадил на полицая на селото Зену, който му казал да се затворят и да не излизат навън. В къщата дошли К. (****** на молителката) и Д. (*** на молителката) и ги попитали защо стоят в жегата в къщата и им предложили да излязат да отидат на сватбата. Тогава дошли двама други полицаи и казали, че срещу С. бил подаден сигнал от А., че я ударил. Докато разговарял с полицаите, навън били излезли и трите ответници и започнали да викат, да крещят и да посягат към тях, както и на К. и Д., казвали, че идват в чужда къща, заканвали се с обидни думи и псувни. Полицаите ги разделили като казали да застанат по определен начин далеч една от друга и от тях. От виковете С. се разплакала и затова изпратили ****та с **** си и ***** си, но А. продължавала да крещи Ф. да се маха, само С. й трябвал. Полицаите я предупредили да не й говори така и с такъв тон, а Г. викала „Затворете го в затвора поне за две години! И **** ти не искаме и тя да се маха от къщата“. Е. също се заканвала и подкрепяла с думи и действия ****** си. Разправията с полицаите продължила 2 часа и били предупредени, че ще бъдат глобени, но А. казала, че глобата не може да я уплаши, защото имала тези пари. Полицая излезнал от колата и й казал, че това, че има пари не й дава право да прави каквото си иска. Седмицата преди тази случка зачестили обидите от трите ответници срещу молителите, което се случвало пред ****та. Наричали пред С. **** му „курва“, била на чужда къща, да се маха, да освободи имота, ****та наричали боклуци, цигани и те се страхували да излязат, били затворници в собствената си къща. Молят да се издаде заповед за незабавна защита и да се наложат подходящи мерки за защита.

Представени са декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от С.А. и Ф.А. – лично и като родители и законни представители на С.К. и К.К. в съответствие с подадената молба за защита с твърдения за влошените отношения с ответниците поради имуществени спорове. През 2006г. ********** на С. му дарили дворното място заедно с построена в него паянтова къща като си запазили право на ползване върху къщата и парцела, а през 2012г. молителят се оженил и си построил къща. Отношенията между неговото семейство и роднините му се влошили, когато през 2018г. при ***** му се нанесли ****** му и ****та й – месец май 2018г. Било заведено гражданско дело срещу него за отмяна на дарението, което направили ********** му. Излагат се твърденията за осъществено на 21.06.2019г. насилие в съответствие с тези в молбата.

По делото са депозирани писмени отговори от всеки от ответниците като се излагат твърдения, че описаното в молбата не отговаря на действителната фактическа обстановка. Г. Х. твърди, че била подло**** на тормоз от страна на ***а и ***** си, не представлявала заплаха за молителите. На 21.06.2019г. ****** й А.А. била нападната от молителите вербално и физически и подали сигнал на тел. 112. Е.И. твърди, че се отзовала на молбите на ***** си Г.Х. да й помогне, но когато започнала да се грижи за нея брат й и ***** й започнали да издевателстват над тях психически, многократно подавали жалби, а на 21.06.2019г. брат й ударил А. и позвънили на тел. 112. От писмени отговор на А.А. също се оспорва подадената молба за защита от домашно насилие, твърди се, че на 21.06.2019г. била нападната от С., обадила се на компетентните органи.

Твърди, че всекидневно били заплашвани и се страхувала.

Ангажират се доказателства в подкрепа на твърденията в декларациите като се представя отговор на искова молба за отмяна на дарение, удостоверение за семейно положение ******* и ****, издадено от Община Руен, съгласно което Ф.А. е ******* на С.А., а С.К. и К.К. са съответно техни ****** и ***.

Представя се постановление за отказ да се образува досъдебно производство по повод на жалба, подадена от Ф.А. за системен тормоз от страна на Г.Х. и Е.И., както и че на 19.08.2018г. А. - ****** на Е. я бутнала, след което дошли Г. и Е., които също започнали да я бутат и дърпат. Посочено е, че не са налице данни за престъпление от общ характер и е указано, че Ф.А. може да потърси защита по реда на ЗЗДН.

Съгласно удостоверение за ******* и родствени връзки С.А. е женен като негова ******* е Ф.А., **** К. Х., който е починал, ***** Г.Х., ****** С.К., *** К.К. и ****** Е.И..

Извършена е справка по Наредба № 14/18.11.2009г. като е установено, че Г.Х. има ****** Е.И. и ****** А.А..

Представя се удостоверение за сключен граждански брак през 2012г. между молителите. Представят се удостоверения за раждане на С.К. и К.К..

Въз основа на депозираната молба и представените декларации, както и писмените доказателства съдът е издал заповед за незабавна защита като е определил мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 - задължил е Г.А.Х., Е.И. и А.А. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите, както и забранява на ответниците да приближават на разстояние по-малко от два метра жилището на молителите и техните **** в рамките на дворното място, което обитават заедно, а извън дворното място да спазват разстояние най-малко 10 метра от тях, детското заведение на ****та, ако посещават такова и местата им за социални контакти и отдих.

Съгласно справка л. 33 в деловодната система на съда към 27.06.2019г. не се установяват други дела по ЗЗДН със страните по делото.