Решение № 12759 от 19.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12759 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20221110168806 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК.

Образувано е по искова молба на малолетния Т. Ц. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П. И. Д., ЕГН **********, срещу Ц. Д. Ц., ЕГН **********. Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.

143, ал. 2 и чл. 149 СК.

В исковата молба и уточнението след дадените от съда указания се твърди, че ответникът е баща на малолетния ищец, че родителите на ищеца са разделени от началото на месец ноември 2022 г., както и че грижи за детето от тогава полага неговата майка, а ответникът не е изплащал до момента на подаване на молбата издръжка за детето, като участието му в неговото отглеждане е престанало в последните месеци от съвместното им съжителство. Твърди се, че ответникът се е установил трайно в гр. Враца, като няма информация за това дали работи. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за ищеца чрез неговата майка и законен представител в размер на 350 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, както и да заплати на ищеца издръжка за минал период от 01.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.12.2022 г., в размер на 350 лв. месечно. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е малолетен и е дете на ответника, видно от представеното удостоверение за раждане (л. 5 от делото). Майката на ищеца в периода месец май 2022 г. - месец октомври 2022 г. е реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер 977, 40 лв. (видно от справката от ТУ - София на л. 8 от делото). За ответника е събрана информация, че е 1 работил по трудово правоотношение с „БИЛЛА България“ ЕООД, но към 15.02.2023г. вече не е служител на дружеството . Установява се също, че към 16.06.2023 г. има трудово правоотношение с „Легендарно барбекю“ ООД сключено на 23.05.2023г. поради което с оглед краткия период от сключване на трудовия договор до изготвяне на справката не са предоставени данни за брутното му трудово възнаграждение.

Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищеца (три години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, както и за почивка и развлечение.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословното и психическото състояние на всяко от двете деца, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие.

Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.

Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата" или 195 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата освен това регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото се установява, че към 16.06.2023 г. ответникът е в трудово правоотношение, но не се установяват какви са доходите му, доказването на чийто размер е в тежест на ищеца.

Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед възрастта му, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, неустановения размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни грижи за децата полага тяхната майка, която получава брутно трудово възнаграждение от средно 977, 40 лв., намира, че искът се явява основателен до размер от 230 лв. месечно, до който размер същият следва да бъде уважен, а в останалата част - до пълния предявен размер от 350 лв. месечно, следва да бъде отхвърлен.

Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2022 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

По иска по чл.149 от СК:

По изложените съображения частично основателен за сума в размер на 200 лв. месечно се явява и обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, доколкото не се установи по делото плащане от страна на ответника на издръжка на ищеца в този период.

Съдът при определяне размера съобрази възможността на ответника да плаща издръжка и като взе предвид и по-ниския праг на минималната работна заплата за част от този период.

По тези съображения искът по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за размер от по 200 лв. месечно за периода 01.11.2022 г. - 18.12.2022 г. (в общ размер на 316, 12 лв.), като следва да бъде отхвърлен за сумата над уважения размер от 200 лв. месечно до пълния предявен такъв от 350 лв. месечно (или общо в размер на 553, 23 лв.), като неоснователен.

По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане 2 на страните.

По разноските:

При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. Съдът констатира, че по отношение на ищеца са сторени разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат в производството по предявените искове за присъждане на издръжка, както и за минало време. С оглед уважените части от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 328.57 лв. Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в размер на 193, 14 лв.

Ответникът не претендира разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Ц. Д. Ц., ЕГН **********, да заплаща на Т.

Ц. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка П. И. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230 лв., считано от 19.12.2022 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 230 лв. месечно до пълния предявен такъв от 350 лв. месечно като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Ц. Д. Ц., ЕГН **********, да заплати на Т. Ц. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка П. И. Д., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 200 лв. месечно за периода от 01.11.2022 г. до 18.12.2022 г. (в общ размер на 316, 12 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 200 лв. месечно до пълния предявен такъв от 350 лв. месечно (или общо в размер на 553, 23 лв.), като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на Т. Ц. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка П. И. Д., ЕГН ********** издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ц. Д. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 193, 14 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Д. Ц., ЕГН **********, да заплати на Т.

Ц. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка П. И. Д., ЕГН **********, сума в размер на 328.57 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано от 19.07.2023г. г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3