Решение № 4827 от 17.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4827 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20211110156761 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; чл. 240, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 19.07.2016 г. сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит с номер *****, по силата, на който му предоставил сумата от 20 000 лв., която сума ответникът се задължил да върне на 58 месечни вноски по 592.65 лв., включващи и възнаградителна лихва.

Поддържа, че ответникът заплатил 18 месечни вноски и на 20.02.2018 г. преустановил плащането, поради което на основание чл.5, изр.2 от договора цялото останало вземане по договора, представляващо 40 погасителни вноски в общ размер 16362,46 лв. станало предсрочно изискуемо на 20.03.2018 г. и възнаградителна лихва в размер на 3473,82 лв. за периода 20.02.2018 г. – 20.05.2021 г. Поради забава на ответника да заплати посочената сума последният дължи и обезщетение за забавеното изпълнение по чл.3 от договора в размер на 2012,41 лв. за периода 20.03.2018 г. – 16.11.2020 г. За тези суми срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 607040/20 г. по описа на СРС, 157 с-в, срещу вземанията по която от длъжника постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК, което обосновавало правния интерес от предявените искове за установяване съществуване на вземания в посочения размер и период.

Ответникът оспорва исковете с възражение, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като поканата не е изпратена на актуалния му адрес, за който ищецът е уведомен, както и с твърдения, че кредитът е обслужван до м.07.2019 г., поради което 1 дължимата главница е в размер 4126.58 лв. При тези твърдения иска съдът да отхвърли исковете. Не претендира заплащане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Установено като безспорно по делото е, че страните са сключили договор за потребителски паричен кредит PLUS-13628135 на 19.07.2016 г. в размер на 20 000 лв., при уговорена възнаградителна лихва от 17.97 %, платими на 58 месечни погасителни вноски по 592.65 лв. до 20.05.2021 г., съгласно погасителен план към договора.

Задължението на кредитодателя да предостави сумата е изпълнено чрез усвояване на сумата по посочената в договора банкова сметка, който факт е установен като безспорен по делото.

Първото възражение на ответника, изведено при твърдения, че не е имал свободна воля за сключване на договора, тъй като бил принуден за това като се е обвързал с по – тежки от обичайните условия, поради необходимостта да погаси друг кредит към същата банкова институция, по същество представлява възражение за унищожаемост на договора, в частта, относно чл.2, поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия.

Ответникът оспорва фактите, от които е възникнало правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и надлежното упражняване на това право.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че вноските за м.01.2018 г. и м.02.2018 г. са заплатени частично със сума в размер на 300 лв. и на 150 лв., поради което към 20.03.2018 г., е налице неизпълнение на задължението за заплащане на две месечни погасителни вноски, съответно е осъществена обективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост, уговорена в чл.5, изр.2 от договора.

Независимо какъв начин на упражняването на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е уговорен, за да възникнат последиците волята на кредитора следва да е достигнала до длъжника, което правило намира приложение и по кредити, сключени от небанкови финансови институции. По делото липсват доказателства ищецът да е уведомил длъжника за упражняване правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това уведомяване, съответно упражняване правото на кредитора да обяви цялата главница за предсрочно изискуема, съдът счита, че е извършено с връчване на препис от исковата молба и приложенията на ответника. Този факт съдът намира, че следва да съобрази в хода на произнасянето по спора, доколкото при позоваване на предсрочна изискуемост, основанието е едно и също и то е договорно. Дали падежът, който твърди заявителят ищец, е настъпил към датата на подаване на заявлението или ще настъпи в хода на процеса поради осъществяване на допълнителен факт, в случая довеждане на волята на кредитора до знанието на длъжника, не променя, както беше посочено вече, заявеното договорно основание, а е просто един факт от правопораждащия правото да се получи по - рано паричното притезание за целия дълг, фактически състав.

2

Предвид изложеното съдът намира, че независимо от извода за неупражнено надлежно право за обявяване на предсрочна изискуемост, доколкото в хода на процеса са настъпили падежите на всички процесни вземания за главница и лихва, следва да съобрази тези факти по реда на чл.235, ал.3 ГПК.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза по договора към 11.06.2018 г. са заплатени 10 866.50 лв., с които е погасена главница в размер 3937.54 лв., застраховка в размер 1575 лв. и възнаградителна лихва в размер 5353.96 лв. и са останали дължими главница в размер 16 362.46 лв. и възнаградителна лихва в размер 4669.74 лв. като за периода 20.03.2018 г. – 16.11.2020 г. е начислена лихва за забава върху главницата 16362.46 лв. в размер 4216.49 лв. С плащанията, извършени след 11.06.2020 г. в размер 3400 лв. е погасена възнаградителна лихва в размер 3473.82 лв. за периода 20.02.2018 г. – 20.05.2021 г. и лихва за забава в размер 2012.41 лв. за периода 20.03.2018 г. – 16.11.2020 г. Както беше посочено по – горе към последната дата на периода, през който е начислявана лихва за забава главницата не е била изискуема в пълен размер. Така, за периода 20.03.2018 г. – 12.03.2020 г. изискуемата главница е в размер 8025.27 лв., а лихвата за забава за този период е в размер 1613.97 лв. За периода 20.03.2020 г. 16.11.2020 г. главницата е в размер 3080.94 лв., а лихвата за забава за периода 14.05.2020 г. – 16.11.2020 г. е в размер 160.04 лв. или общо лихвата за забава за процесния период 20.03.2018 г. – 16.11.2020 г. е в размер 1773.98 лв. С извършеното плащане в размер 3400 лв. в периода 01.10.2018 г. - 16.07.2019 г. е погасена изцяло лихва за забава в размер 2204.08 лв. и 1195.92 лв. от възнаградителната лихва. Предвид това, че както беше посочено лихвата за забава за целия период, включително и съдебно предявения, е в по нисък размер ( 1773.98 лв.) то с извършеното прихващане на изпълнението с част от сумата 3400 лв. е погасено вземане в посочения размер, поради което изцяло към настоящия момент е погасена лихвата за забава. С остатъка от 430.10 лв. следва, в приложение на правилото на чл.76, ал.1, изр.последно от ЗЗД да се погасят съразмерно дължимата главница в размер 16 362,46 лв. и дължимата възнаградителна лихва в размер 3 473.82 лв. Така дължимата главница е в размер 16 147.41 лв., а възнаградителната лихва в размер 3 258.77 лв.

Предвид изложеното искът за главница следва да бъде уважен за сумата 16 147.41 лв. и отхвърлен за пълния предявен размер от 16 362,46 лв., искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата 3 258.77 лв. и отхвърлен за пълния предявен размер от 3 473.82 лв., а искът за обезщетение за забавеното изпълнение размер на 2012,41 лв. за периода 20.03.2018 г. – 16.11.2020 г. следва да бъде отхвърлен изцяло, като погасен чрез плащане.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 432.53 лв. и за исковото производство 476.95 лв. за държавна такса и 3 юрисконсултско възнаграждение . Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес - гр. София, ***** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14 на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 16 147.41 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит номер *****, сключен на 19.07.2016 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до погасяване на сумата; като отхвърля иска за сумата над 16 147.41 лв. до пълния предявен размер от 16 362,46 лв. като погасен чрез плащане; както и че на основание чл. 240, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, дължи сумата от 3 258.77 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит номер *****, сключен на 19.07.2016 г. за периода 20.02.2018 г. – 20.05.2021 г. като отхвърля иска за сумата над 3 258.77 лв. до пълния предявен размер от 3 473.82 лв. като погасен чрез плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 607040/20 г. по описа на СРС, 157 с-в .

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14 срещу В. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес - гр. София, ***** иск с правно чл.

86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 2012,41 лв. – лихва за забава за периода 20.03.2018 г. – 16.11.2020 г.от г. като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА, В. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес - гр. София, ***** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14 н а основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 476.95 лв. – разноски за исковото производство и сумата 432.53 лв. – разноски за заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5