Решение № 159 от 18.08.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. П. 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100088 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, във вр. чл. 79, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът- “„Юробанк България” АД, гр. ***, твърди в исковата молба, че на 22.07.2016г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит **, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 9039.00 лв., като последния се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В съответствие с договора, кредитополучателят усвоил изцяло предоставените парични средства от нарочна разплащателна сметка, разкрита на негово име в банката на 22.07.2016г.

По силата на Договора за кредит, за усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.666%. Страните уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва индекс: 6-месечен **, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно договора. За периода след първите 9м. до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължал на Банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13.666%.

Твърди се, че съгласно договора, дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита, а уговорения ГПР по отпуснатия кредит бил в размер на 14,93 %.

Твърди се още, че с подписването на договора, ответника се задължил да погасява кредита съгласно чл. 4, чл. 5, 6 и 7 във вр. с чл. 2 и 3 от Договор за потребителски кредит.

Погасителните вноски се заплащали съгласно погасителен план до 22-ро число на месеца. Общият брой на погасителните вноски били 68, като размерът и падежът им били описани в погасителен план, подписан от страните и представляващ неразделна част от договора.

При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна 1 изискуемост на кредита, кредитополучателя дължал и обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определял от МС.

Твърди се, че длъжника не изпълнил договорните си задължения, а именно: не бил заплатил всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор, както и не бил заплатил дължимите на банката по договора лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

На основание клаузи от договора -неплащане в уговорения срок на погасителна вноска № 6 с падеж 22.01.2019г., банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да прекрати действието на договора, с писмо, което достигнало до длъжника на 19.05.2021 г.,

На 18.08.2021г. „Юробанк България” АД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. ***г. по описа на ПпРС. По това ч.гр.д. била издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжника възразил, поради което с Определение №***г. на ищеца бил даден срок са предяви настоящия иск.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата ***лв. главница; сумата 1461.12лв. - възнаградителна лихва за периода от **.; сумата **лв. мораторна лихва за периода от 22.01.2019г. до 12.03.2020г. и сумата ***лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 08.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2021г. до изплащане на вземането-всички дължими по договор за потребителски кредит №**/22.07.2016г, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на ПпРС. Претендира разноски.

В с.з. не се явява представител. От пълномощника на ищеца е депозирана писмена защита, с която който по същество поддържа предявения иск, и моли съда да го уважи така както е предявен.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника Р. Г. Г., действаща чрез адв.П.Х. от АК-В.Т., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва изцяло, както по основание така и по размер, всички предявени в исковото производство вземания, предмет и на издадената заповед за изпълнение в заповедното производство.

Не оспорва, че е налице сключен между страните договор за потребителски кредит № FL 816111/22.07.2016г. Не се оспорва и обстоятелството, че не е извършвано в срок плащане на всички дължими вноски съгласно приложения погасителен план.

Счита обаче,че между страните не било възникнало валидно правоотношение, тъй като ответника не бил подписвал договор №***г., който договор бил посочен в чл.1, ал.1 от договора. Ответникът оспорва качеството си на картодържател, като същото да е придобито на основание договорно правоотношение. Твърди, че кредитната карта била издадена без да бил налице писмен договор с банката; без писменото съгласие да й бъде издавана кредитна карта. Такава била получена от ответника с куриерска пратка. Твърди, че била направила с картата дребни покупки на стойност далеч по-ниска от сумата, която трябвало да върне на банката, като в по-голямата си част задължението й включвало начислени от банката такси за обслужването и лихви.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит по своята правна природа бил договор за новация, който бил нищожен, поради липса на основание. В случая нямало 2 действително предшестващо задължение (стар дълг), което новото задължение да замести.

Твърди се още, че договора за издаване на кредитна карта бил вид договор за банков кредит, и за да бъдел валидно сключен, същият следвало да е сключен в писмена форма като форма за действителност, което условие не било налице. Ответникът счита, че при липса на правно валиден стар дълг, липсвало основание за сключване на договор за новация. В този смисъл договора за потребителски кредит FL 816111 бил нищожен, и в тази връзка ответника не дължа сумите, претендирани на основание този договор.

Незаконосъобразни били и претенциите за възнаградителна и мораторна лихва, тъй като имало две претенции за лихви върху една и съща сума, които се отнасяли за периоди, които се покривали в по-голямата си част.

Ответникът оспорва да е получил и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.

Твърди, че заповедното производство било образувано при липса па уведомление, което правело незаконосъобразно предявяването на установителния иск. В тази връзка незаконосъобразно главницата се претендирала в размер, който включвала и непадежирали вноски.

Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС, по подадено от банкатаищец заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника Р. Г. Г., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №**г., поправена с Разпореждане №69/11.02.2022г., за заплащане на сумата ***лв. - главница; сумата 1461.12лв - възнаградителна лихва за периода от **.; сумата **лв. - мораторна лихва за периода от 22.01.2019г. до 12.03.2020г. и сумата ***лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 08.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2021г. до изплащане на вземането-всички дължими по договор за потребителски кредит №**/22.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

По повод подадено възражение от страна на ответника, с Определение №***г. е указано на „Юробанк България” АД, да предяви настоящия иск, на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Безспорно се установи, че по силата на договор за потребителски кредит **/220074.2016г., „Юробанк България” АД предоставила на Р. Г. Г. кредит в размер на 9039.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор №**г., сключен между страните. Уговорено било кредотополучателя да върне така предоставения кредит на анюитетни вноски, с падеж на всяка погасителна вноска-22-ро число на съответния месец, като крайния срок на погасявана на договора е последната падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от договора. Видно от приложения погасителен план последната дължима погасителна вноска е 22.03.2022г.

В договора страните договорили още, че кредитополучателя ще ползва 9 месечен гратисен период-чл.4 от Договора. Съгласно чл.3 от договора за този период длъжника дължал на банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.666 %. Страните уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва индекс: 6-месечен **, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно договора. За периода след първите 9м. до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължал на Банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3

13.666%. Уговорено било още дължимите лихви да се начислявали от датата на усвояване на кредита, а уговорения ГПР по отпуснатия кредит бил в размер на 14,93 %.

В чл.15 от Договора били посочени и предсрочно изискуем и последиците от това. основанията за обявяване на кредита за

От приложеното банково бордеро от 22.07.2016г., сумата от 9039.00лв., преведена на посочената в чл.2, ал.1 от Договор №**/22.07.2016г., банкова сметка на кредитополучателя Поради необслужване на кредита, до кредитополучателя било изпратено уведомление изх.№***г., с което го уведомяват, че поради неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с падеж от 22.01.2019г., на осн. чл.15 от Договор №**/22.07.2016г., обявяват цялото задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо, считано от дата на получаване на уведомлението.

Видно от приложената обратна разписка (в оригинал и копие) уведомление изх.

№***г., е получено от Р. Г., на 19.05.2021г.

По делото са приложено и запис на заповед от 22.07.2016г., за сумата от 9039.00лв., в полза на банката-ищец; декларация за свързани лица; искане за отпускане на кредит, подписано от ответника, на 21.07.2016г.; извлечения от Банкова сметка на длъжника и справка „Трансакции“ по договор за кредит

По повод възражение на ответника, по делото е представен и Договор за потребителски кредит №***г., по силата на който ищцовата банка отпуснала на ответника Г. кредит в размер на 11210.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит № ***г. Съгласно този договор кредитополучателя се е задължил да изплати кредита на равни анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план, в срок до 21.02.2022г. Уговорена е дължимия ГЛП- 13.20%, както и ГПР-13.70%. посочена и общата дължима сума по кредита, която възлиза на 20915.54лв. Видно от този договор същия е подписан както от представители на банката, така и от ответника Р. Г., като подписи фигурират на всяка една от страните на договора.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че предоставената сума в размер на 9039.00лв. по Договор за потребителски кредит от 22.07.2016г. е преведен по нарочна разплащателна сметка, разкрита на името на кредитополучателя, на 22.07.2016г. с банково бордеро № **г., който бил усвоен изцяло, като кредитната сделка била записана под № 4535818.

Вещото лице установява, че размера на непогасените задължения па длъжника по Договора за потребителски кредит № **/22.07.2016г. към датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 6616.66лв., в т.ч.общ размер на вземанията към съответните дати и разделени на: усвоена и непогасена главница в размер на *** лв., в т. ч. редовно изискуема главница / редовно падежирали 29 вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост-18.05.2021г. - 4498.23 лв.; предсрочно изискуема главница от 29 непогасени вноски, считано от 22.01.2019г.; начислена редовна/възнаградителна/ лихва в размер на 1439.19лв. и начислена наказателна лихва/обезщетение за забава/ от 679.24лв.