Решение № 13838 от 15.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13838 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110126888 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Образувано е по искова молба с вх. № 154500/13.05.2024 г. от Ц. С. Н.

ЕГН **********, гр. С*, Б. С. Н., ЕГН **********, гр. Со* и С. Н. Н., ЕГН **********, починал в хода на производството и като негови правоприемници са конституирани другите двама ищци срещу „И*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ул. „Ги* гр. Н*, п.к. 1280, Столична община, представлявано от Д*, с която са предявени активно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.49 вр. 45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от всеки един от ищците неимуществени вреди, в следствие на това, че на 29.04.2024 ответникът качил публикация в електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на Е*“, в която статията ответникът разгласил неверни и позорни обстоятелства и твърдения за извършено престъпление от ищците в следните изрази: „ Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В*... „ и клеветнически твърдения в израза: „Както е известно, именно след конфликта между 1 бившите съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“, които обстоятелства и твърдения сериозно засягали и накърнявали оценката на обществото спрямо ищците, вследствие на което изпитали неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 29.04.2024 ответникът качил публикация в електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на Е*“, в която статията ответникът разгласил неверни, позорни обстоятелства и твърдения за извършено престъпление в следните изрази: „Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В*...“ и клеветнически твърдения в изразите „Както е известно, именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“, които обстоятелства и твърдения сериозно засягали и накърнявали оценката на обществото спрямо ищците, вследствие на което изпитали неимуществени вреди.

Изложени са твърдения, че със статията са изложени позорящи, неверни и уронващи престижа и доброто име действия, за това, че ищците били поръчители на атентат спрямо трето лице и им преписвали деяния по извършване на няколко тежки престъпления (набедяване, рекет, заплака за убийство). Твърди, че това са неверни факти и обстоятелства и се разгласява информация за извършено престъпление, което не е доказано. Твърди, че ответникът няма право да извършва това действие. Посочва, че следствие на посочените действия (публикуване на статията) изпитал неимуществени вреди. Посочва, че ответникът отговаря за действията на своите наети журналисти и автори на статии по силата на чл.49 ЗЗД.

Твърди се, че вследствие на изнесените клеветнически твърдения в публикуваната от ответника статия ищците изпатил неимуществени вреди, изразяващи се в силни отрицателни емоции, както и интензивно нервно напрежение, състояние на потиснатост, емоционално изтощение и безсъние.

Горните физиологични последици са особено силно изразени по отношение на единия от ищците, който е възрастен човек с крехко здраве. Деянието на ответника накърнявало чувството за чест и достойнство, уронва името им в обществото, тъй като нанася много трудно поправими вреди на цялостната обществена оценка за тях като личности и професионалисти на национално и на международно ниво, предвид множеството чуждестранни партньори, с които ищците са в редовни бизнес контакти.

Молят съда да уважи исковете. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът прави възражение за прекратяване на производството, тъй като има заведено дело за същото деяние под № 2

19971/2024 г. Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като липсват адреси на ищците, на основание чл.127 ГПК.

Оспорва иска по основание и размер, като твърди, че процесната статия е взета от информационна агенция ПИК и същата е цитирала процесната статия, а не я написала. Оспорва да е автор на статията. Твърди, че исковата молба представлява злоупотреба с право. Твърди, че ответникът е спазил всички етични стандарти на журналистиката и статията няма за цел да бъде клевета, а защо е заведено гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС. Посочва, че ясно в статията е написано защо са цитирани материалите от информационна агенция ПИК. Прави възражение, че ищците са имали законова възможност да опровергаят съдържанието на статията, а това не са го направили и завели дело.

Излага правни доводи, че за да е налице клевета трябва да е налице невярна информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на някого, с цел да се накърни репутацията му. Твърди, че информацията е достоверна и може лесно да бъде проверена по гр. д. № 19971/2024 г. Твърди, че ищците не доказват, че са оклеветени. Оспорва наличието на вреди.

Моли съда да отхвърли иска.

В открито съдебно заседание ищците се представляват. Поддържат исковите претенции. Молят да се уважат. В писмени бележки излагат подробни правни и фактически съображения.

Ответникът, редовно призован, се представлява от законния си представител. Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете. В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. претендира разноски по реда на чл. 92а ГПК. В писмени бележки излага подробни правни и фактически съображения.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Във връзка с възраженията на ответника следва да се посочи, че за да бъде погасено правото на иск на ищците следва да се установи, че за ищците нямат интерес от търсената защита, че не е налице гражданскоправен спор или че страните не са процесуално легитимирани. Такива обстоятелства по делото не се установяват.

Действително по делото и след служебна справка в деловодните книги 3 на съда се установява, че ищците са предявил иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от идентични публикации, но публикувани в друг сайт. По така предявения иск не се установява да е постановено окончателно решение, с което да е отречено правото на обезщетение на ищеца от вреди, твърдени за претърпени от публикация, част от която е идентична с процесната. Това е така, защото не са налице данни решението по гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС да е влязло в сила. Служебно известно е на съда, че срещу постановеното по това дело решение е подадена въззивна жалба. Не се установява и удовлетворяване на интереса на увреденото лице чрез заплащане на обезщетение, така че същото да няма интерес да търси заплащане на обезщетение на процесното деликтно основание. Ето защо следва да се приеме, че предявените осъдителни искове са допустими. В този смисъл е Решение № 1148 от 18.08.2022 г. на САС по в. гр. д. № 1399/2022 г.

На следващо място, както съдът е посочил в доклада по чл.140 ГПК, обективиран в Определение № 52051/23.12.2024 г. (л.70-76 от делото), искът, за което е образувано гражданско дело № 19971/2024 г. по описа на СРС е за деликт, за който се твърди, че е извършен на 08.03.2024 г. В настоящата исковата молба се претендира обезщетение от деликт, за който се твърди, че е извършен на 29.04.2024 г. Няма твърдения за продължаван или продължен деликт (lex analogia продължавано или продължено престъпление), поради което с оглед чл.6 ГПК, процесният деликт е отделен от този, за който е образувано гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС. Липсата на пълен обективен идентитет е отрицателна предпаставка за прилагане на разпоредбата на чл.126 ГПК и прекратяване на производството по направено възражение за недопустимост.

Ако се допусне, че дори и при двете деяния на 08.03.2024 г. и 29.04.2024 г. е осъществен един деликт, то няма твърдения, че това деяние е продължавано и съдът не може служебно да следи това. Второ, липсва влязла в сила решение по гр. д. № 19971/2024 г., което да установи деликта за 29.04.2024 г., за която дата е образувано настоящото дело. Липсва основателност на възражението по 298 ГПК.

Разпоредбата на чл.213 ГПК е диспозитивна и първият съд няма задължение да съединява две различни производство. Още повече, настоящото дело е преразпределено на нов съдия – докладчик, което определя различния етап на хода на процеса сравнение с този по гр. д.№ 19971/2024 г. по описа на СРС.

В този смисъл, направеното неточно възражение на ответника за недопустимост на производството са неоснователни, тъй като настоящият съд ги разгледа в тяхната съвкупност.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, 4 поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 52051/23.12.2025 г. (л. 70 от делото) съдът е разпределил доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл.49 вр. чл.49 ЗЗД, като е указал, че ищците при условията на пълно и главно доказване, следа да установят следните кумулативни факти и обстоятелства:

1. Дата на деянието - на 29.04.2024 г.

2. Място на деянието - публикация в електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на Е*“,

3. автор - ответникът „Ин*“

4. изпълнително деяние на ответника – разгласил чрез публикуване твърдения и обстоятелства в следните изрази: „ Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В*... „ и в израза: „Както е известно, именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“, 5. противоправно деяние - посочените изрази да са неверни, позорни и клеветнически. Да са осъществени съставите на обида и клевета 6. вреда - неимуществени вреди - силни отрицателни емоции както и интензивно нервно напрежение, състояние на потиснатост, емоционално изтощение и безсъние, накърнявало чувството за чест и достойнство, уронва името им в обществото, намаляване на цялостната обществена оценка за тях като личности и професионалисти на национално и на международно ниво, предвид множеството чуждестранни партньори, с които ищците са в редовни бизнес контакти

7. размер на вредата - 10 000 лева

8. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното поведение на ответника - вредата да е следствие от публикацията и посочените изрази

Разпечатката съдържа 38 от 165 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b19f17f-213b-4ca5-b37e-9a28839b4602