Решение № 409 от 18.12.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. гр. Димитровград, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100522 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че на основание Договор за и*****№0*** „Първа инвестиционна банка“АД, в качеството на кредитор, предоставила на ответника П. Г. Г., в качеството на кредитополучател, кредит -овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 2000 лева. Този кредит –овърдрафт бил изцяло усвоен по банкова сметка, открита на името на ответника, през периода от 29.11.2018г. до 15.06.2020г. Изцяло усвоения банков кредит- овърдрафт бил погасяван също по банкова сметка през периода от 02.01.2019г. до 31.12.2020г. Ищецът твърди, че кредитът бил в просрочие, считано от 19.03.2021г.- общо 627 дни към 06.12.2022г. Поради неплащане в срок на задълженията по Договора, Банката чрез ЧСИ **, изпратила на ответника покана за добровлоно изпълнение на задълженията с предоставен 5-дневен срок за изпълнение от получаването й. Книжата били редовно връчени лично на адресата на 18.10.2021г. В дадения му допълнителен срок длъжникът не платил просрочените си задължения по Договора, поради което Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.11.2021г. Твърди, че към 06.12.2022г. дългът на кредитополучателя бил в общ размер на 2577,31 лева и не бил погасен към настоящия момент.

На 07.12.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против П. Г. Г.. Образувано било ч.гр.д.№1525/2022г. по описа на РСДимитровград, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №737/07.12.2022г., с която било разпоредено на 1 длъжника да заплати на кредитора сумата от 2000 лева- главница, 218,89 лева, представляваща лихва за периода от 08.112021г. до 06.12.2022г., сумата 275,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., сумата 35,34 лева- мораторна лихва за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., 48 лева- разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, законна лихва върху главницата считано от 07.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с държавна такса от 51,55 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. В законоустановения срок ответника възразила, че не дължи изпълнение на посочените в заповедта суми. Предвид това, на ищеца било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като за него възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по горепосочения Договор за кредит, сумите, визирани в Заповед №737/07.12.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1525/2022г. по описа на РС-Димитровград.

Претендира присъждане и на направените деловодни разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът П. Г. Г., чрез пълномощника си адв.З.Д., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва исковата молба по основание и размер. Посочва, че ищецът представя искова претенция с вярно отразена фактическа обстановка и изведени неверни изводи от нея. Спорът между страните бил решаван на няколко пъти и имало влезли в сила решения по тях.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното по делото Искане за кредитна карта MasterCard YES PayPassстандартна за лоялни клиенти, на 22.11.2018г.П. Г. Г. е поискала от „Първа инвестиционна банка“АД да й предостави карта MasterCard YES PayPass- стандартна с кредитен лимит 2000 лева.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ****г., сключен между страните по делото, Банката предоставила на ответника исканата кредитна карта с кредитен лимит от 2000 лева. Уговорено било, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 22.11.2019г., като той можел да бъде подновен автоматично при условията и реда, предвидени в ОУ на Банката.

От представения с исковата молба Протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип MasterCard PayPass без депозит, се установява, че на 12.06.2020г. П. Г. е получила кредитна карта от „ПИБ“АД, валиднадо м.юни 2025г.Декларирала е, че е запозната с общите условия на Банката, включително с нивата на лимити за кредитни карти, както и с Тарифата за таксите и комисионните на Банката, като приема да бъдат прилагани при уреждане на правата и задълженията между нея и Банката.

Съгласно Придружително писмо изх.№56679/10.10.2021г. на ЧСИ **, на ответника е 2 била връчена покана от „ПИБ“АД във връзка с Договор №026СС-R005551/22.11.2018г., сключен между страните, като книжата са били редовно връчени лично на П. Г. на 18.10.2021г. срещу подписана от нея разписка.

Видно от представената по делото Покана изх.№239-134/021.10.2021г., Банката е уведомила ответника, че поради неизпълнение на задълженията й по процесния договор за кредит, към 01.10.2021г. дългът й към Банката е в общ размер на 2236,75 лева, в т.ч.просрочени и изискуеми задължения в размер на 831,43 лева. На основание чл.13.1 вр.т.13.1.1 от Общите условия на Банката, ответника е била поканена в 5-дневен срок от получаване на поканата доброволно да погаси всички просрочени задължения към нея, произтичащи от Договора за кредит.В противен случай, след изтичане на срока, Банката щяла да счита ползвания от Г. кредит за изцяло и предсрочно изискуем за всички дължими по него суми.

Предвид това ,че ответника не погасила в дадения й срок задълженията си към Банката, на 07.12.2022г. ищецът подал в РС-Димитровград, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника П. Г. Г.. Във връзка с така депозираното заявление било образувано ч.гр.д.№1525/2022г. по описа на РСДимитровград, по което на 07.12.2022г. съдът издал Заповед №737 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 2000 лева главница- неизплатено задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ***г. ведно със законната лихва върху нея за периода от 07.12.2022г. до окончателното изплащане, сумата от 218,89 лева, представляваща лихва за периода от 08.11.2021г. до 06.12.2022г., сумата 275,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., сумата от 35,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., 48 лева- разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, както и държавна такса в размер на 51,55 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника, която представила възражение по чл.414 от ГПК, с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице К. Н., което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, кредитния лимит, предоставен от Банката по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка 026СС-R005551/22.11.2018г., е започнал да бъде усвояван от ответника на 19.11.2018г. с теглена на сумата от 1900 лева от банкова сметка с титуляр П. Г.. Усвояването на кредитния лимит е продължило и след тази дата, като за последен път сума е била изтеглена от сметката на 15.06.2020г. Кредитополучателят П. Г. била в забава на плащанията по Договора считано от 19.03.2021г. Счетоводното записване на предсрочната изискуемост на 3 кредита по процесния Договор било с дата 08.11.2021г. Дължимите от кредитополучателя суми по Договора към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1525/2022г. на РС-Димитровград, са в общ размер на 2577,31 лева, от които 2000 лева- неиздължена главница, 278,08 лева- възнаградителна лихва за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., 35,34 лева- наказателна лихва, начислена за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., 218,89 лева- неиздължена законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита 08.11.2021г. до 06.12.2022г., 48 лева- разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца. В конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ***., по което ответникът е кредитополучател, и наличието на настъпила изискуемост на задълженията по кредита към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда.

Безспорно установено е, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ***., съгласно който „Първа инвестиционна банка“АД е предоставила на ответника П. Г. Г. кредитен лимит в размер на 2000 лева. Наличието на това договорно отношение не се оспорва от страна на ответника, още повече, че същата е положила подписа си като кредитополучател на всяка страница от представения по делото договор, автентичността на който също не беше оспорен в настоящото производство. На последно място, не се спори, че Г. е получила реално парите от предоставения й кредитен лимит, като е преустановила плащанията на вноските по договора считано от 19.03.2021г., което се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Спорно по делото е бил ли е разрешаван спорът между страните по други дела и има ли постановени влезли в сила съдебни решения по тях. Също така спорно е какви са задълженията на ответника по процесния Договор към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, че спорът между страните е бил вече решаван по други дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения. Във връзка с тези твърдения не бяха представени никакви доказателства, нито стана ясно кога и пред кой съд са били водени тези дела, какъв е бил техния номер и кога са постановени съдебните решения по тях. С оглед на това, съдът намира, че тези възражения на пълномощника на ответника са недоказани и 4 неоснователни, поради което не следва да се приемат.

На следващо място, по делото няма спор, че страните са сключили процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ****, както и че ответника е ползвала целия кредитен лимит по него през периода от 19.11.2018г. до 15.06.2020г. В исковата си молба ищецът твърди, че ответника е погасявала задълженията си по Договора през периода от 02.01.2019г. до 31.12.2020г., след което бил в просрочие, считано от 19.03.2021г. От своя страна ответникът не представи доказателства в противна насока, като в отговора на исковата молба и проведените по делото съдебни заседания не представя такива, от които да се установи, че е изпълнила задълженията си по Договора и не дължи претендираните с исковата молба суми. От друга страна, по делото безспорно се установи, че задълженията по Договора са станали изцяло предсрочно изискуеми след като изричното волеизявление на ищеца в тази насока е станало известно на ответника-длъжник с връчената й лично на 18.10.2021г. Покана чрез ЧСИ **. За изясняване на обстоятелствата по делото и доколкото ответникът макар и без да сочи доказателства, че не дължи изпълнение на задълженията по процесния Договор поддържа, че предявения срещу него иск е неоснователен, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото е, че дължимите от кредитополучателя суми по Договора към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1525/2022г. на РС-Димитровград, са в общ размер на 2577,31 лева, от които 2000 лева- неиздължена главница, 278,08 лева- възнаградителна лихва за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., 35,34 лева- наказателна лихва, начислена за периода от 19.03.2021г. до 07.11.2021г., 218,89 лева- неиздължена законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита 08.11.2021г. до 06.12.2022г., 48 леваразноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Разпечатката съдържа 24 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b1966ee-566e-4f19-92ed-a3c2b0c94473