Решение № 6282 от 09.10.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е град София, 09.10.2018 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело № 8 012 по описа на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 135 ал.3 от ЗЗД.

Ищецът Р.Р.С. твърди, че е кредитор на първите двама ответници /негови родители/ по силата на сключен предварителен договор от 13.10.2008 г. Съгласно същият тези двама ответници се задължили в срок до 13.10.2009 г. да му прехвърлят правото на собственост върху собствения им недвижим имот, представляващ апартамент 18, находящ се на четвърти етаж, кота + 12,25, във вх. „Б”, със застроена площ от 113, 44 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетни, склад и две тераси, заедно с 2,16% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 21,37 кв.м., както и 2,06% идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, целият с площ от 990 кв.м., представляващ УПИ I – 552, 1232, кв. 16, местност „Красно село – Стрелбище”, ул. „Дойран” и ул. „Лерин” по плана на гр. София. В исковата молба се твърди, че в съответствие с клаузите на предварителния договор към датата на неговото сключване заплатил на тези двама ответници сумата от 166 338 лв. като остатъкът от продажната цена, в размер на 30 000 лв., се дължала в едногодишен срок от сключване на окончателния договор. Твърди се, че тези двама ответници не изпълнили задълженията си по предварителния договор, а вместо това прехвърлили имота, предмет на този договор, на неговия брат и съпругата му /третия и четвъртия ответници/. Твърди се, че разпоредителната сделка го увреждала и за факта на увреждането знаели всички ответници. Предвид което е мотивиран правен интерес от иска и съдът е сезиран с искане за прогласяване на относителната недействителност на разпоредителната сделка по отношение на ищеца.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Ответницата Й.И.С., не депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание от 16.04.2018 г. заявява признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.

Ответникът Р.Х.С., не депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание от 16.04.2018 г. заявява чрез процесуалния си представител – съпругата си Й.С., признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.

Ответникът Х.Р.С., депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който заявява, че е заплатил изцяло продажната цена на имота, предмет на процесната разпоредителна сделка с лични средства на три вноски /27.07.2006 г., 25.04.2007 г., 09.06.2009 г./. В съдебно заседание от 16.04.2018 г. е заявил признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.

Ответницата В.Г.Р., оспорва предявения иск в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, чрез процесуален представител адв. П., в който са развити подробни съображения за неговата неоснователност.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Б..

Възраженията на ответницата Р. се поддържат от адв. П..

Съдът след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда. Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора, когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора / в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 171/2009 г. /.

Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. Законодателят не поставя други изисквания вън от действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно или изискуемо /решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г. на Трето ГО на ВКС/ респ. възникването на правото не е обусловено и от установяване на вземането със сила на присъдено нещо. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./. В настоящата хипотеза няма данни претенцията на ищеца, обуславяща качеството му на кредитор, да е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Само в случай, че наред с иска по чл. 135 от ЗЗД в рамките на същото производство е предявен и иска относно вземането отношенията между страните по повод на него ще са предмет на производството. В този смисъл е и постоянната съдебна практика - решение 122/14.03.2011 г. по гр.д. 1028/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 552/15.07.2010 г. по гр. д. 171/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 1128/18.11.2008 г. по гр.д. 3867/2007 г. на Първо ГО на ВКС и др. В настоящия случай вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор не е въведен като предмет на делото с нарочен иск от същия. Въпрос на субективна преценка на ищеца е да заяви този иск в рамките на отделно производство и ако в същото със сила на присъдено нещо се установи, че договорът, в който е обективирано вземането е нищожен то тогава непротивопоставимостта на разпоредителната сделка, предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД по отношение на кредитора ще загуби смисъла си. В производството по чл. 135 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи само качеството си на кредитор, имащо характер на материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен интерес. В този смисъл е и решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III ГО. Ищецът се легитимира като кредитор на първите двама ответници с оглед на сключен предварителен договор по смисъла на чл. 19 ал.3 от ЗЗД. Същият притежава задължителните реквизити, посочени в ал. 1 и ал. 2 от същата разпоредба.

В чл. 5 от процесния по делото предварителен договор, сключен на 13.10.2008 г. от Й.И.С. и Р.Х.С., като продавачи, и Р.Р.С., се установява, че страните са постигнали съгласие да сключат окончателен договор в едногодишен срок от сключване на предварителния т.е. съобразно правилата за броене на срокове до 13.10.2009 г. От съдържанието на същия /чл.2/ се установява, че купувачът е платил значителна част от продажната цена към сключване на предварителния договор, а падежа за остатъка, съобразно постигнатите договорености е датата на сключване на окончателния договор. Няма данни по делото продавачите /първите двама ответници/ да са изпълнили това свое задължение, а не са и навеждани твърдения в тази насока. Поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът е кредитор на тези двама ответници. В този смисъл и по изложените вече по-горе съображения, наведените от ответницата Р. възражения, че предварителният договор съставлява нарочен документ, съставен изцяло за целите на настоящото производство не следва бъдат изследвани в рамките на производството по чл. 135 от ЗЗД, а същите биха били част от предмета на производството досежно вземането, какъвто предмет не е въвеждан от ищеца в рамките на настоящото такова и настоящият съдебен състав не може да обсъжда, под угрозата да се произнесе свръхпетитум.

Предмет на ищцовата претенция е разпоредителна сделка, която е оформена нотариално като договор за покупко-продажба, сключен на 09.06.2009 г. в нотариален акт 157, дело 328/ 2009 г. на Нотариус 271 – В. *** действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че на сочената дата Й.И.С. и Р.Х.С. са продали на Х.Р.С. и В.Г.Р. ***, с площ от 113, 44 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

Нотариалната форма, изискуема от чл. 18 от ЗЗД е форма за действителност на договора, поради което договорът е произвел целеният вещно-транслативен ефект т.е. притежава характеристиките на разпоредителна сделка по смисъла на закона.

Прехвърлителната сделка по естеството си представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора т.е. намалява се възможността на кредитора – настоящ ищец да се удовлетвори от имуществото му/ в този смисъл решение 45/01.06.2011 г. на Трето ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./.

Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след извършеното разпореждане каквито възражения е заявила ответницата Р.. В този смисъл е и константната съдебна практика, установена с решение №

320/05.11.2013 год. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 год. ІV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр. д. № 754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му, тъй като цялото имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от друго имущество на длъжника.

С оглед моментът на извършване на процесната разпоредителна сделка настоящият съдебен състав намира, че по отношение на същата е приложима разпоредбата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД доколкото договорът е сключен на 09.06.2009 г. т.е. преди възникване на вземането на ищеца, което по изложените по-горе съображения е възникнало на 13.10.2009 г. / крайният срок, определен от страните по предварителния договор за сключване на окончателен такъв/. За да бъде уважен искът по чл.

135 ал.3 от ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има качеството на кредитор, момента на възникване на вземането, наличие на увреждаща кредитора сделка, намерение за увреждане у длъжника и лицата, с които той е договарял, предвид на обстоятелството, че презумпцията на чл. 135 ал.2 от ЗЗД е неприложима в хипотезата на ал.3. Като за установяване на тези факти законодателят не е въвел ограничения по повод доказването т.е. допустими са всички доказателствени средства по ГПК. Качеството „кредитор”, моментът на възникване на вземането респ. наличието на увреждаща сделка настоящият съдебен състав намира за установени по делото, по изложените вече по-горе в решението съображения.

Досежно субективният елемент на фактическия състав, касаещ „знанието за увреждане” по отношение на ответника Х.Р.С. ищецът не е провел доказване, въпреки, че този ответник в хода на съдебното производство е поддържал непоследователна процесуална позиция, заявена в писмения отговор, установяваща твърдение за незнание за увреждане на ищеца – негов брат /”с изненада разбирам, че майка ми и баща ми и досега не са го компенсирали”/, променена впоследствие с оглед обективираното му последващо изявление по смисъла на чл. 237 от ГПК, изразяващо се в признание на иска, съпоставено със съдебното му признание, че настоящото производство е инициирано само с оглед последвалия му развод с ответницата Р..

Не е установен по делото субективният елемент по отношение на преобретателя В.Р..

В тази връзка ищецът е заявил, че същата е имала знание за увреждането доколкото към датата на сключване и на предварителния договор, и на разпоредителната процесна сделка се е намирала в брачна връзка с ответника Х.Р. Р., а в подкрепа на тези свои твърдения досежно фактът на знание за увреждане у тази ответница, ищецът е ангажирал и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.