Решение № 189 от 26.09.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. ХАСКОВО, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Р. М. К. в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20255600200774 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32 във вр. чл. 16 ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по изпратено от Centraal Justiteel Incassobureau – Кралство Нидерландия за изпълнение: Решение на съдебен орган № 96/081787-24 – Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд – Хага) от 17.09.2024 год., влязло в сила на 17.09.2024 год. за налагане на финансова санкция, с което за нарушение по чл. 70 ал. 1 от Закона за обществен превоз на пътници 2000 на Кралство Нидерландия на *** гражданин С. Д. Х. от гр.***, област *** е била наложена финансова санкция /наказание „глоба”/ в размер на 100 евро.

Решението се придружава от Удостоверение по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, издадено от Centraal Justiteel Incassobureau – Кралство Нидерландия, в което е описано, че на 4.10.2023 год. в 20:05 часа в Хага засегнатото лице е използвало обществен транспорт /трамвай/ без валиден билет.

Прокурор от Окръжна прокуратура-Хасково намира, че изпратения акт отговаря на всички формални изисквания и не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение, поради което такова следва да се допусне.

Засегнатото лице С. Д. Х. се явява и заявява, че не оспорва нарушението, признава описаните факти и е съгласен да заплати наложената глоба.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

С Решение на съдебен орган № 96/081787-24 на Rechtbank Den Haag 1

(Първоинстанционен съд – Хага) от 17.09.2024 год., влязло в сила от същата дата на *** гражданин С. Д. Х. от гр.***, ул.“**"№ ** е била наложена финансова санкция /наказание „глоба”/ в размер на 100 евро. Решението се придружава от Удостоверение по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС. Същото е по образец - Приложение № 2 съгласно чл. 4, ал. 1 от закона, притежава всички, установени от същия реквизити, издадено е от Centraal Justiteel Incassobureau – Кралство Нидерландия, компетентния в издаващата държава орган, а видно от съдържанието му, финансовата санкция е била наложена за нарушение, извършено на 4.10.2023 г., с място на извършване ‘s-Gravenhage, което се изразява в използване на обществен транспорт (трамвай) без притежание на валиден превозен документ, квалифицирано по чл. 70, ал. 1 от Закона за обществен превоз на пътници 2000.

Отбелязано е, че производството не е било писмено, а лицето се е явило лично на съдебния процес, по който е било постановено решението.

Посочено е, че решението е влязло в сила на 17.09.2024 год. не е посочена дата на изтичане на давност за изпълнението му, но с оглед датата на извършване на деянието, същата не е изтекла и по българското законодателство.

При така събраните доказателства, съдът достига до следните изводи:

Отнася се за акт, издаден от съдебен орган по наказателни дела на държава-член, постановен в съдебно производство по реализиране на също такава отговорност. Наложено е административно наказание - парична глоба в размер на 100 евро. Приложено е Удостоверение по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, което съдържа всички формални реквизити и отговаря на формалните изисквания, установени от същия закон - чл. 4, ал. 1 - в случая Приложение № 2. Следователно се отнася за искане за признаване, изпълнение и изпращане на решение за налагане на финансова санкция, което подлежи на преценка по критериите на глава ІІІ - чл.30 и сл. от ЗПИИАКОРНФС.

Относно условията за признаване и изпълнение по чл.30

ЗПИИАКОРНФС:

По Удостоверението се сочи, че решението е издадено във връзка с деяние, което съставлява престъпление, уредено в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз и за което не е предвидена двойна наказуемост на осн. чл. 30 ал. 2 т.7 от ЗПИИАКОРНФС. Следва да се отбележи, че подобно нарушение, макар административно, е установено и в националния закон на Република България – в чл.

101 от Закона за автомобилните превози е предвидено, че се наказва с глоба пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ.

Лицето, срещу което е издадено, има постоянно местоживеене на територията на ***.

Разглеждането на искането е подсъдно на Окръжен съд – Хасково, с оглед данните за постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице.

По отношение факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение, установени от чл. 35 от закона:

Представено е Удостоверение по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, което съдържа всички формални реквизити и отговаря на формалните изисквания. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата /Кралство Нидерландия/ и изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решенето не е с изтекла давност по българското законодателство и същото не се отнася за деяние, подсъдно на български съд; не са налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

2 решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно преследване по отношение на такива деяния; решението не е постановено срещу лице, което не носи наказателна отговорност по българското законодателство поради възрастта си и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.

Въпреки това съдът констатира законна пречка да признае полученото решение и допусне изпълнението му. Отнася се за следното:

Установява се, че засегнатото лице С. Д. Х. е роден на *** год. Към настоящия момент вече е пълнолетен, но към датата на извършване на деянието – 4.10.2023 год. е бил непълнолетен – имал е навършени едва 16 години. Реализирането на наказателна, а и на административно-наказателна отговорност по отношение на непълнолетни лица, навършили 14-годишна възраст но ненавършили 18 – годишна възраст, се допуска от българското законодателство, но и в двата случая не се допуска налагането на наказание „глоба“.

Поради това, наложено наказание „глоба“ на лице, ненавършило 18-годишна възраст не може да се изпълни в България.

По реда на настоящия закон се преценява признаването и изпълнението само на актове за налагане на финансови санкции по смисъла на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. Ето защо по настоящия ред съдът не може да обсъжда други аспекти на признаване и изпълнение на постановения в издаващата държава съдебен акт против засегнатото лице.

С оглед на изложеното, съдът намира, че искането не може да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ и ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение на съдебен орган № 96/081787-24 на Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд – Хага) от 17.09.2024 год. и в сила от същата дата, с което на лицето С. Д. Х. от гр.***, ул.“***“ №***, ЕГН ********** е наложена финансова санкция в подлежащ на изпълнение размер - левовата равностойност на 100 евро - а именно 195,58 лв.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати за изпълнение на органите на Националната агенция по приходите.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 7дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________

3