Решение № 264 от 23.12.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Сливен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Г. Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Г. Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600677 по описа за 2025 година Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда Рег. № 33/07.10.2025 по НОХД № 319/2025г. на Районен съд Нова Загора подс. И. П. А. е признат за виновен за това, че на 16.06.2025 г. от частен имот, находящ се в с. З., общ. Н. З., при условията на опасен рецидив е отнел чуди движими вещи - парична сума в размер на 60 лева, от владението на Ц. Ц. К. от с. З., общ. Н. З., собственост на Г. М. С. от с. З., общ. Н. З., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.196, ал.1 т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1 б.“а“ и б.“б“, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР гр. Сливен направени разноски в размер на 119,39 лева. Вещественото доказателство - 1 бр. диск тип DVD – R марка „Maxell“, поставен в плик и надпис „Изследвано ВД № 029610“ е отнето в полза на държавата и е постановено унищожаването му след влизане в сила на присъдата.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. Т.

Р. от АК-Сливен, служебен защитник на подс. А. с оплакване, че наложеното наказание било прекомерно завишено и несправедливо, с оглед обстоятелството, че при определяне на вида и размера му не били съобразени принципите за законоустановеност и индивидуализация. Въпреки че, делото 1 било разгледано по реда на Глава XXVII от НПК и подс. А. признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, манифестирал разкаяние и съжаление за стореното и съдействал на разследващите органи в досъдебното производство, при определяне размера на наказанието, тези обстоятелства явно не били съобразени.

Определеното от първоинстанционния съд, наказание било явно несправедливо, тъй като не отговаряло на обществената опасност на деянието (с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения) и на дееца.

Предвиденият от законодателя срок на наказанието „лишаване от свобода” за извършеното от подс. А. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б”НК бил от две до десет години. В случая били установени многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най - лекото предвидено в закона наказание за това престъпление се явявало несъразмерно тежко. За подс. А. смекчаващите отговорността обстоятелства били: самопризнанието, направено от него още на досъдебното производство; съжалението за случилото се; оказаното съдействие при провеждане на досъдебното и съдебното производство и всички те обосновавали приложението на чл. 55 от НК. Моли за изменение на обжалваната присъда, като при приложение разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК бъде намален размера на наказанието „лишаване от свобода“ на подс. И.

П. А. и същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Срещу въззивната жалба не са подадени писмени възражения.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната й допустимост, както и че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага събирането на доказателства.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, представителят на ОП Сливен пледира да не се уважава депозираната жалба. Изразява становище, че първоинстанционната присъда е изцяло правилна и законосъобразна. При определяне размера на наказанието, първоинстанционният съд наложил минимума на наказанието, предвидено за извършеното престъпление, а именно две години, който размер съответствал на високата лична обществена опасност на подсъдимия, предвид многократните му осъждания – 12 до момента, преимуществено за осъществени престъпления против собствеността. Моли за потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт.

Служебният защитник на подс. А. поддържа подадената жалба и моли постановяването на съдебен акт, с който първоинстанционната присъда да бъде изменена като въззивната инстанция намали размера на наложеното наказание до законоустановения минимум, който с оглед естеството на 2 процедурата да бъде редуциран с 1/3. Счита, че това се налагало предвид всички изложени аргументи въввъззивната жалба и ниската стойност на вредоносния резултат, според които наложеното на подсъдимия наказание се явявало несъразмерно тежко.

Подс. А. заявява, че се признава за виновен, съжалява за извършеното. Моли за по-лека, справедлива присъда.

Сливенският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред РС - Сливен е образувано по внесен от РП – Сливен, ТО – Нова Загора обвинителен акт против подс. И. П. А. с обвинение за престъпление по чл.196, ал.1 т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, поради което фактическата обстановка е изяснена при условията на чл. 373, ал. 3 НПК въз основа на признанието от подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Въз основа на така направеното самопризнание, подкрепено от събрания доказателствен материал, се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подс. И. П. А. е на 29 години, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, без легален източник на доходи и средства за препитание. Осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления от общ характер на наказания лишаване от свобода, изпълнението на които не е отлагано на основание чл. 66 от НК. Последните му осъждания са:

-С влязло в сила на 17.09.2019г. споразумение по НОХД № 309/2019г. на РС – Нова Загора за извършено в периода 26.05.2019г. – 29.06.2019г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим.

-С влязла в сила на 29.11.2019г. присъда по НОХД № 328/2019г. на РС – Нова Загора за извършено в периода 26.06.2019г. – 27.06.2019г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр.чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „б“, от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца при първоначален строг режим.

С влязло в сила на 22.02.2020г. определение по ЧНД № 503/2019г. на РС – Нова Загора на подс. А. е определено едно общо наказание по НОХД № 309/2019г. и по НОХД № 328/2019г. и двете на РС – Нова Загора, а именно лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 03.03.2021г.

-С влязла в сила на 18.10.2022г. присъда по НОХД № 270/2022г. на РС – Нова Загора за извършено в периода 04.02.2022г. – 07.03.2022г. престъпление 3 по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр.чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26 ал.

1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при първоначален строг режим.

-С влязло в сила на 14.09.2022г. споразумение по НОХД № 272/2022г. на РС – Нова Загора за извършено на 27.02.2022г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т.

1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим.

С влязло в сила на 24.11.2022г. определение на подс. А. е определено едно общо наказание по НОХД № 270/2022г. и по НОХД № 272/2022г. и двете на РС – Нова Загора, а именно лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 13.07.2024г.

-С влязло в сила на 26.11.2024г. споразумение по НОХД № 488/2024г. на РС – Нова Загора за извършено на 23.10.2024г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т.

1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим. Изтърпял наказанието на 06.06.2025г.

След освобождаването му от затвора подс. А. купил на устна договорка от неустановено в хода на делото лице лек автомобил марка „Ситроен“.

Постр. Г. М. С. живеела в с. З., общ. Н. З.. В домът й живеел и нейния племенник, свид. Ц. Ц. К., който бил на 14-годишна възраст. Непълнолетният Ц. Ц. К. разполагал с пари, които леля му Г. М. С. му давала. Към 16.06.2025г. свид. Ц. Ц. К. разполагал със сумата от 65 лева, които държал в калъфа на мобилния си телефон.

На 16.06.2025г. подс. И. П. А. тръгнал от гр. Н. З. с лекия автомобил марка „Ситроен“, като целта му била да обикаля старозагорските села. Преди да тръгне подсъдимия взел със себе си своя приятел, свид. Н. Р. К.. На връщане, около 19:00 часа на процесната дата, подсъдимият минал през с. З., общ. Н. З.. Когато влязъл в селото, автомобилът му започнал да прегрява, поради което подсъдимият го спрял на улицата в близост до къщата на пострадалата Г. М. С.. Подс. И. П. А. започнал да вика от входната врата на къщата на пострадалата, след което влязъл в двора на къщата. По същото време свид. Ц. Ц. К. се намирал вътре в къщата на леля си, която по това време отсъствала от дома си. Същият видял, че през входната врата влиза непознато за него лице, а именно подс. И. П. А.. Свид. Ц. Ц. К. веднага излязъл на двора на къщата, при което подсъдимия го заговорил, като му казал, че колата му е прегряла и го помолил да му даде вода. Свид. Ц. Ц. К. му казал, че ще му помогне и започнал да пълни шишета с вода. Докато наливал вода в шишетата, подс. И. П. А. му поискал да му даде пари за гориво. Тогава свид.

Ц. Ц. К. изкарал банкнота от пет лева от калъфа на мобилния си телефон и ги дал на подсъдимия, който по този начин видял къде непълнолетнит държи парите си. След като дал пари на А., свид. Ц. Ц. К. оставил мобилния си телефон на леглото в една от стаите на къщата. След като напълнил вода, свид.

Ц. Ц. К. излязъл на улицата заедно с подсъдимия и видял, че в действителност 4 до къщата има спрян, жълт на цвят, лек автомобил. Тогава подс. А. го помолил да напълни кофа с вода, поради което свид. Ц. Ц. К. се върнал и започнал да пълни кофа от чешмата, която била отвън, в двора на къщата. След като му подал кофата с водата, подсъдимият поискал от свид. К. нещо студено за пиене. Непълнолетният влязъл в къщата, за да вземе безалкохолна напитка от хладилника. През това време видял, че подсъдимият също е влязъл в къщата и го чака вътре. Въпреки това, свид. Ц. Ц. К. излязъл навън и отишъл при свид.

Н. Р. К., който през цялото време се намирал до лекия автомобил на А.. През това време, подсъдимият влязъл в стаята на къщата, където свид. Ц. Ц. К. бил оставил мобилния си телефон и взел сумата от 60 лева, които се намирали в калъфа на мобилния му телефон. Малко след това свид. Ц. Ц. К. влязъл вътре в къщата и видял подсъдимия в стаята, където се намирал мобилния му телефон, при което И. А. му казал, че го е чакал да се върне. След това свид. Ц.

Ц. К. излязъл от къщата заедно с подсъдимия и го изпратил навън до лекия му автомобил. След като подсъдимия потеглил с лекия си автомобил, свид. Ц. Ц.

К. влязъл вътре в къщата и установил, че от калъфа на мобилния му телефон липсва сумата от 60 лева, след което се обадил на леля си, а именно постр. Г.