Решение № 409 от 11.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Велико Търново, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР КРЪСТЕВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно наказателно дело № 20244110200754 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Ц., ЕГН:**********, *********************** против Наказателно постановление №24-1275-000861 от 22.04.2024год. на Началника Сектор в ОДМВР гр. Вeлико Търново, сектор „Пътна полиция“ Велико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата е посочено, че твърдяното за извършено адм.нарушение не е описано пълно и ясно. При това не е доказан умисъла за извършване на Д.ието. Позовава се на допуснати проц.нарушения. Отделно от това липсвали мотиви за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник адв.М.И. поддържа жалбата си. Същият се позовава на противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН относно обстоятелствата по съставяне на АУАН. Оспорва приобщените по делото видеозаписи. При това от съдържанието на клиповете не се установява използването на пътищата не по предназначение. Отправя искане за отмяна НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия GA

№1109547/12.04.2024год. инициирал настоящото административнонаказателно

1 производство, служител на Сектор ПП В.Търново констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя Ц. и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 10.04.2024г., в 09:19 часа, в с.Къпиново на ул.“Шеста“ до номер 2/пред Центъра за работа с деца и младежи/ в посока към село Миндя, като водач на лек автомобил марка „БМВ 316И“, черен на цвят с рег.******, собственост на А.С Ц., използва пътищата отворени за обществено за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Водачът умишлено занася автомобила си наляво и дясно, превъртайки рязко и умишлено гумите на автомобила, завърта го последователно няколкократно в центъра на селото, с което застрашава и намиращия се в близост до автомобила пешеходец/работник в кметството Ц. Г. Д./. АУАН е съставен по свидетелски показания на двамата свидетели по него и след прегледани видиозаписи от охранителните камери на кметството на село Къпиново.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказващият орган е приел, че водачът използва пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От показанията на свидетелите по АУАН – св.Д. Г./кмет на с.Къпиново/ и св.Ц.

Д./работник в кметство с.Къпиново/ се установи, че на 10.04.2024год. сутринта са отишли на работа. Св.Г. възложил на св.Д. да обработи с препарат тревните площи около центъра на селото, като ги напръска с разтвор от гръбна пръскачка. Около 9.20 часа св.Д. пресичайки пътното платно, чул силен рев от двигател на автомобил, който се движел от с.Церова Кория към центъра на с.Къпиново. Пешеходецът побързал да освободи пътното платно към тротоара. В този момент лекия автомобил превъртял гуми, като „направил осмица“, минавайки на около 50 см. от пешеходеца. Това било възприето и от св.Г., който бил в кабинета си в Кметството. В показанията си кмета на с.Къпиново посочва, че е възприел през отворения прозорец силния шум /“рев“/ от двигателя и ауспуха на автомобил.

Погледнал мониторите с изображение от охранителните камери в селото, като видял захождането на лек автомобил, който щял да удари работника на кметството. Този автомобил преминал с висока скорост в посоката с.Ц.Кория с. Къпиново и след известно време, около минута, се върнал обратно. Св.Г. подал сигнал на тел.112, че в центъра на с.Къпиново около 9-10 часа водач на лек автомобил БМВ е управлявал автомобила демонстративно, рисково, като е завъртял няколкократно автомобила в селото, занасяйки същия, като превърта задните колела и е застрашил живота на работник в Кметството. Св.Г. съобщил номера на автомобила. След няколко дни кметът на с.Къпиново бил призован по телефона в Сектор ПП В.Търново. Св.Г. записал на флашка записа от охранителните камери, които са фиксирали преминаващия в центъра на с.Къпиново лек автомобил на 10.04.2024год. В сектор ПП го предал на актосъставителя св.Г.. Последният в присъствие на 2 началник група в Сектора изгледал записа, като записа бил снет на служебен компютър, флашката върната на св.Г., а впоследствие изготвени записи на два броя технически носители, като последните били приложени към административнонаказателната преписка.

По рег.****** бил установен собственика на лекия автомобил БМВ – А.С Ц.. Той е призован в Сектор ПП, където в декларация по чл.188 от ЗДвП е посочил, че автомобила на дата 10.04.2024год. около 9.19 ч. е управляван от съпругата му Дарина Ц.а. След това пол.Г. отишъл на работното място на Ц.а в детска градина кв.Чолаковци. Там тя попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, като е посочила, че автомобила е управляван от сина й – жалб.С. Ц.. В саморъчна декларация по чл.188 от ЗДвП жалбоподателя се е самопосочил, че той е управлявал автомобила. Съставен бил АУАН на водача Ц. на 12.04.2024год. в гр.В.Търново. АУАН бил подписан от св.Г. в сградата на Сектор ПП В.Търново, а от св.Д. в Кметството с.Къпиново. При връчването водачът Ц. не направил възражения. Такива не са постъпили в законния седмодневен срок.

Съдът счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне и връчване на АУАН с оглед чл.40 от ЗАНН. Безспорно по делото се установи, че АУАН е съставен от актосъставителя Г. в присъствието на свидетелите очевидци Г. и Д., за което те са се подписали лично. Няма изискване на закона самото техническо изготвяне на текста на АУАН да се извършва при едновременно физическо присъствие на двамата свидетели. АУАН е подписан от нарушителя в заключителната му част и връчен екземпляр срещу подпис.

Показанията на очевидците Г. и Д. са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. Няма данни по делото да са в особени отношения с жалбоподателя, което да ги мотивира да го злепоставят. Тези показания напълно кореспондират със съдържанието на видеозаписите от охранителните камери на кметство с.Къпиново.

Съдът счита, че е установено чрез свидетелски показания – св.Г. и св.Г., фактологията по приобщаване на тези записи към преписката. По несъмнен начин е установено, че това са записи от охранителните камери на кметство с.Къпиново.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от 3

ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.

Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи с оглед заповед №8121з1632/02.12.2021год. на м-р МВР.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с Д.ието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено занася автомобила си наляво и дясно, превъртайки рязко и умишлено гумите на автомобила, завърта го последователно няколкократно в центъра на селото, с което застрашава и намиращия се в близост до автомобила пешеходец/работник в кметството Ц. Г. Д./.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, форсирайки двигателя, превъртайки задните му колела в района на центъра на с.Къпиново, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в населени места застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл.

175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.

Д.ието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл.

27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото 4 извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.

Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено Д.ието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират Д.ието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Младата възраст на жалбоподателя и добросъвестното процесуално поведение могат да бъде отчетени единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и да обусловят маловажност на нарушението.