Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 41 от 05.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 5447/2023
Вид
Определение № 41
Подписан
05.01.2024
В сила
05.01.2024
Състав
Веска Райчева, Анелия Цанова, Геника Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.244 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.1 · Закон за лечебните заведения

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. София, 05.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Частно касационно гражданско дело № 20238003105447 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК във вр. чл.244 ГПК.

Образувано е по подадена от Медицински институт на МВР частна жалба срещу определение от 19.05.23г. на СГС, ІІ- Г въззивен състав, постановено в решение № 2594/19.05.2023г. по гр.д. № 1911/23г., с което на основание чл. 242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на въззивното решение в частта, с която в полза на Д. М. Г. е присъдено обезщетение за оставяне без работа в размер на 23709,06лв.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответникът по частната жалба Д. Г..

ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 2594/19.05.23 г. по гр.д. № 1911/23Г., СГС, ІІ- Г въззивен състав е отменил решение № 8806/01.08.22 г на СРС, 87 състав по гр.д. № 58330/21 г и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените на основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК, като е допуснал на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на въззивното решение в частта, с която в полза на Д. М. Г. е присъдено обезщетение за оставяне без работа в размер на 23709,06лв.

С разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК законодателят е въвел изключение от общото правило за допускане на предварително изпълнение, като е предвидил, че срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Съгл. чл. 50, ал.1 от ЗМВР, Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл.5, ал.1 ЗЛЗ, в което му 1 качество по отношение на него е недопустимо да се допуска предварително изпълнение.

Ето защо обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 19.05.23г. на СГС, ІІ- Г въззивен състав, постановено в решение № 2594/19.05.2023г. по гр.д. № 1911/23г., с което на основание чл. 242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на въззивното решение в частта, с която в полза на Д.

Г. е присъдено обезщетение за оставяне без работа в размер на 23709,06лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2