Решение № 146 от 06.06.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Шумен, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.-Момова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253600500213 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Г. И. Й. срещу решение № 36/30.03.2025 г. по гр.д. № 299/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

Жалбоподателката намира решението за незаконосъобразно и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата й, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи иска й по чл.222, ал.3 от КТ за сумата от 20 757.77 лева, представляваща разликата между недължимо платеното на 21.11.2019 г. за сумата от 16 877.70 лева и дължимото неплатено на 29.04.2024 г. за сумата от 37 635.47 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2024 г. до пълното изплащане на главницата.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ОУ „ В.А. „, с. Риш, обл. Шумен, Булстат 000921976, представлявано от директора Г.Р.Ф., чрез адв. М. В. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: Гр.д. № 299/2024 г. по описа на ВПРС е било образувано по искова молба на жалбоподателката, с претенция за осъждане на въззиваемия да й заплати, на основание чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.2 от КТД № Д01-415/28.12.2023 г., сумата от 20 757.77 лева, съставляваща разлика между 1 дължимите към 29.04.2024 г. брутни трудови работни заплати – 37 635.47 лева и изплатените й през ноември 2019 г. – 16 877.70 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на изпадане в забава – 31.05.2024 г., съгласно чл.288, ал.3 от КТ до пълното изплащане на главницата.

В срока за отговор ответникът е оспорил предявения иск като изцяло неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.2 от КТД, като с решението си е отхвърлил предявения от Г. И. Й., ЕГН ********** срещу Основно училище „В.А.“, с. Риш, Булстат 000921976-Ю, представлявано от директора Г.Р.Ф. иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.2 от КТД, за изплащане на дължимо обезщетение, след прекратяване на трудовото правоотношение, представляващо разлика между дължимото обезщетение към момента на подаване на исковата молба и изплатеното обезщетение към ноември 2019 г., ведно със законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД, от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и е осъдил Г. И. Й., ЕГН ********** да заплати на Основно училище „В.А.“, с. Риш, Булстат 000921976-Ю, представлявано от директора Г.Р.Ф., сумата от 1 000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло от ищцата.

След извършена проверка по чл.269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора, от представените по делото писмени доказателства се доказва и не се спори между страните, че ищцата е започнала работа в ответното училище през 1982 г., като през различни периоди от време е заемала длъжностите възпитател и учител, както и, че със заповед № 94/31.08.2017 г. същата е била назначена за временно изпълняваща длъжността «директор» на учебното заведение.

Със заповед № РД07-244/21.11.2019 г. на началника на РУО – Шумен трудовото правоотношение на ищцата за длъжността «директор» е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ, вр. чл.217, ал.2 от ЗПУО и чл.3, ал.2, т.28 от ПУФРУО при усвоията на чл.326, ал.2 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е било посочено на лицето да се изплатят обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ – в радзмер на брутното трудово възнаграждение за остатъка от срока на предизвестие, обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 14 работни дни и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ / чл.33, ал.1 и ал.2 от КТДСПУО / – в размер на 10.5 брутни работни заплати, като с платежен фиш за м. ноември 2019 г. работодателят е изплатил на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 16 877.70 лева.

Ищцата е обжалвала заповед № РД07-244/21.11.2019 г. на началника на РУО – Шумен по съдебен ред, като с влязло в сила решение № 107/04.07.2023 г. по гр.д. № 236/2023 г. по описа на ВПРС, потвърдено с решение № 214/18.08.2023 г. по в.гр.д. № 346/2023 г. по описа на ШОС, което не е било допуснато до касационно обжалване с 2 определение № 1772/10.04.2024 г. по гр.д. № 4570/2023 г. на ВКС, уволнението й е било признато за незаконно и отменено, и същата е била възстановена на заеманата преди постановяването му длъжност – директор на ОУ «В.А.», с. Риш.

Междувременно с решение № 540/24.11.2022 г. на КЗД, поправено с решение № 565/22.12.2022 г. е ибло прието за установено, че директорът на ОУ «В.А.», с. Риш е осъществил дискриминация спрямо ищцата по признаци «възраст» и »лично положение» и е нарушил нормата на чл.21 от ЗЗДискр., като не е приложил еднакви критерии при прекратяване на трудовия й договор за длъжността «учител» и «директор» по чл.328, ал.1, т.10 от КТ.

Със заповед № РД07-93/29.04.2024 г. на началника на РУО – Шумен ищцата е била възстановена на длъжността «директор» на ОУ «В.А.», с. Риш, считано от 29.04.2024 г., при условията на трудов дговор № РД-07-6/31.08.2017 г., на основание чл.217, ал.2 от ЗПУО, чл.3, ал.3 от ПУФРУО и чл.345, ал.1 от КТ, във връзка с влязло в сила решение № 107/04.07.2023 г. по гр.д. № 236/2023 г. по описа на ВПРС и постъпило от служителката заявление.

В деня на възстановяването й на работа, със заповед № РД07-94/29.04.2024 г. на началника на РУО – Шумен трудовото правоотношение на ищцата за длъжността «директор» е било прекратено на основание чл.217, ал.2 от ЗПУО, чл.3, ал.2, т.28 от ПУФРУО, чл.335, ал.2, т.3 и чл.325, ал.1, т.8 от КТ, вр. чл.217, ал.5 от ЗПУО и чл.90, ал.2 от КТ, поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурс, обявен със заповед № РД15-1/03.01.2024 г. на началника на РУО – Шумен, съобразно чл.4 от Наредба № 16/01.07.2022 г..

На 07.05.2024 г. ищцата е депозирала искане до ответника, на основание чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.2 от КТД № Д01-415/28.12.2023 г. да й бъде изплатена сумата от 20 757.77 лева, съставляваща разлика между дължимите й към 29.04.2024 г. брутни трудови работни заплати – 37 635.47 лева и изплатените й през ноември 2019 г. – 16 877.70 лева.

Видно от разпореждане на ТП на НОИ – Шумен, ищцата е упражнила правото си да се пенсионира, считано от 08.12.2020 г..

От служебна бележка, издадена от Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България, Общинска организация – Шумен се установява, че ищцата е била член на тази организация считано от м. септември 2019 г..

Между страните не се спори също, че по силата на чл.31, ал.2 от КТД № Д-01415/28.12.2023 г. за системата на предучилищното и училищното образование е било уговорено, че при прекратяването на трудовото правоотношение с педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжността педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, на служителите се изплаща поголям размер на обезщетенито по чл.222, ал.3 от КТ, а именно 11.5 брутни заплати, от които 11 брутни заплати се осигуряват по НП, а 0.5 брутна заплата от работодателя.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Съгласно чл.219, ал.6 от ЗПУО, при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати.

Съгласно чл.68, ал.1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

Съгласно чл.68, ал.2 от КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Съгласно чл.68а от КТ, лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Тези лица, нямат право на пенсия по чл. 68, ал.1, 2 и 3.

Съгласно чл.69в от КСО, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 4 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.

Съгласно чл.351, ал.1 от КТ, трудов стаж е времето през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или друг закон, както и времето през което лицето е работило като държавен служител. Според чл.352, ал.1, т.3 от КТ за трудов стаж се признават и ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В чл.160, ал.3 от КТ се посочва, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или акт на МС. Съгласно чл.354, ал.1, т.1 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа.