Решение № 379 от 10.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Русе, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520105498 по описа за 2024 година

Ищецът „АПС Бета България“ЕООД-София твърди, че по реда на заповедното производство са претендирали парично вземане срещу ответницата, но издадената заповед за изпълнение и била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което претендират за установяване на задължението и по исков ред по настоящото производство. Вземането им произтичало от сключен договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.03.2022 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между трето лице „Вива Кредит" ООД и „АПС Бета България“ЕООД-София, ЕИК 203374133, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности Сред прехвърлените вземания фигурирало и това на ответницата. Същото произлизало от Договор за паричен заем Стандарт 14 с № *** г. между „Вива Кредит“ ООД, като неизплатената главница била 535.45 лева, 110.47 лева била договорната лихва за периода *** г. - *** г., а 131.38 лева – лихвата за забава за периода *** г. 31.05.2024 г. Въз основа на тези твърдения се претендира за установяване на задължението на ответницата в горепосочените размери. Претендират и за присъждане на разноските по настоящото дело и по приложеното заповедно производство ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на Районен съд - Русе.

Ответницата С. А. А. е редовно призована чрез назначения особен 1 представител, не е подала отговор на исковата молба. Назначеният и особен представител адв. Л. Х. оспорва иска. Излага правни доводи за липса на доказателства за съобщаване на цесията на ответницата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното ч. гр. дело № ***/2024 г. на РРС в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. А. А. да заплати на кредитора а „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. “България“ № 81В, ап. 3, представляван от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, чрез юрисконсулт Елизабет Радославова Любенова СУМИТЕ: 535.45 лева – главница по Договор за паричен заем № ***, сключен на *** г. между „Вива Кредит“ ООД и С. А. А., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до окончателното й изплащане; 110.47 лева – договорна лихва за периода *** г. - *** г.; 131.38 лева – лихва за забава за периода *** г. - 31.05.2024 г.; направените по делото разноски в размер на:

25.00 лева – заплатена държавна такса (съобразно уважената част) и 50.0000 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За останалите претендирани суми сумите в размер на общо на 705.86 лв. дължими такси, претендирана въз основа на Договора за паричен заем № *** е отказано издаване на заповед за изпълнение като разпореждането за това - №*** г. е връчено на заявителя на 26.06.2024 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 04.07.2024 г. В заповедното производство заповедта, с която заявлението е уважено частично е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Предмет на настоящия иск са горепосочени суми за които е издадена заповед за изпълнение, но не и тези, за които искането е отхвърлено с влязло в сила разпореждане. Ищецът твърди, че вземанията са му цедирани от „Вива Кредит“ ООД. В подкрепа на това твърдение е представен препис от договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., с който на основание чл. 99 от ЗЗД трето лице „Вива Кредит" ООД е прехвърлило в полза на ищеца „АПС Бета България“ЕООД-София, ЕИК 203374133 вземанията си срещу неизправни длъжници на кредитодателя. Сред 2 прехвърлените вземания фигурира и това на ответницата /видно от справка на л.33 от делото/. Представен е и препис от уведомление от цесионера да длъжника /на л.34 от делото/, но не и доказателства за връчването му преди образуването на делото. Поради това следва да се приеме, че цесията е съобщена на длъжника едва с връчването на книжата по настоящото дело. Обстоятелството, че ответникът не е призован лично, а по реда на чл.47, ал.5 от ГПК не води до нередовност на връчването/призоваването. С оглед изложеното съдът счита, че е доказано осъществяване на цесията и съобщаването и на ответницата и същата дължи на ищеца прехвърлените суми, но искът следва да се уважи само в частта за главницата. Това е така, защото по отношение на задължението и са приложими и разпоредбите на Закона защита на потребителите /ЗЗП/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Това е така, т. к. ответницата като кредитополучател отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът, явяващ се частен правоприемник на първоначалния кредитор- на дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП. Договорът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая се касае за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в 3 случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 5, ал.2 от договора, според която се дължи неустойка в размер на 293,40 лева при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 от условия или на чл. 5, ал. 1, т. 2, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.

От съдържанието на е сключен в противоречие на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. посоченият в договора размер на ГПР не е верен, защото със сигурност не включва не само възнаграждението за неустойка по чл.5, ал.2, но и таксата за експресно разглеждане на документи по чл.1, ал.3 от договора. Реалният ГПР е в неколкократно по-висок размер спрямо посочените ГЛП и ГПР и значително надвишава законовия лимит по чл. 19, ал.

4 ЗПК. При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК – „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“, с оглед на което искът следва да се уважи само за неплатената главница в размер на 4

535.45 лева, но не се дължат лихви, както договорна, така и законна, още повече, че няма доводи и данни кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.

Разноските по настоящото делото, вкл. и за държавна такса, следва да се определят съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 68,89 % към 31,11 %. Разноски по заповедното производство не следва да се присъждат в полза на ищеца изобщо, т. к. към заявлението не са били представени доказателства за съобщаване на цесията на длъжника и най-ранното съобщаване представлява фингираното връчване на уведомлението за цесия при условията на неоткриване на ответника на адреса му при връчването на книжата по чл.131 от ГПК, съдържащи и копие от въпросното уведомление.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. А. А., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Русе, ул.“***“ № 21, вх.4, ет.5, ап.14 вземането на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК:203374133, със седалище/адрес на управление гр.

София, п.к. 1404, бул. България № 81В, ап. 3, за СУМАТА в размер на 535.45 лева - главница по Договор за паричен заем № ***, сключен на *** г. между „Вива Кредит“ ООД и С. А. А., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до окончателното й изплащане, което вземане е цедирано на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК:203374133 по договор за цесия от 31.03.2022 г. и за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ ***/2024 г. по описа на Районен съд – Русе и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за претендираните 110.47 лева – договорна лихва за периода *** г. *** г. и 131.38 лева – лихва за забава за периода *** г. - 31.05.2024 г.

ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Русе, ул.“***“ № 21, вх.4, ет.5, ап.14 да заплати на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК:203374133, със седалище/адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул.

България № 81В, ап. 3, сумата в размер на 427,35 лв. – разноски по делото съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен 5 срок от връчването на препис на страните пред РОС.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6